Полк. Николай Марков: Стратегическо партньорство не се реализира с глупци и мошеници

.

В интервю (вж. най-долу) пред Еврочикаго експертът по национална сигурност Николай Марков казва на висок глас и без страх това, което мисли за българските политици, които сами дискридитират демокрацията, и се обръща към западните ни партньори с важно предупреждение. 

АКЦЕНТИ ОТ КАЗАНОТО ОТ ПОЛК. МАРКОВ:

Гражданската сигурност е част от националната сигурност. Докато отделният гражданин няма чувство за сигурност, няма как да бъде реализирана и национална сигурност. Друг е въпросът, че двата вида сигурност се реализират по различни механизми, методи, начини и т. н.

Високата експертиза в България има по-скоро политически оттенък, защото 95 процента от експертите по един или друг начин са замесени с политически формации. И на практика, когато правят изявления, те не отразяват своите професионални достижения, а по-скоро гледат да услужат на една или друга политическа партия.

Ние живеем вече в глобален свят. Мощта на националните държави се изгуби още след Втората световна война. Новата концепция за сигурност е във формат, различен от националната държава. В контекста на международната сигурност и на съответните нормативни документи, по които ние сме страна, нещата изглеждат малко по-различно, от това, което мисли средностатистическият гражданин. Друг е въпросът как днешните ни приятели могат да донесат добавена стойност за националната ни сигурност и как ние можем да допринесем за тяхната.

Най-страшното за мен е България да бъде въвлечена реално в поредна национална катастрофа, което винаги е било въвличане във военни действия. А сега е налице такъв феномен. Още повече, че България от геополитическа гледна точка се явява преден фронт на НАТО. Един военен конфликт винаги се реализира с военни средства, а при нас не е налице арсенал за такива действия. Нивото, на което се намира страната, не кореспондира с подобни реални възможности, дори във формата на НАТО.

България е единствената държава в т. нар. цивилизован свят – като имам тук предвид ЕС и НАТО, която на практика има „мъртва“ конституция. Нито един български гражданин на практика не може да заведе наказателно дело за нарушаване на негови конституционни права. Докато в другите държави подобен процесуален ред същестува. Т.е. при нас властта произтича йерархично. Този, който упражнява изпълнителна власт, свежда по низходящ вектор всичко, което реши, без да има възможност който и да било български гражданин или организация да защитят правата си по конституция. Така реално парламентарната държава изчезва и се заменя с една скрита, мека диктатура, на която по някакъв начин нашите западни партньори са залепили етикет „демокрация“. Това не е честно от тяхна страна и смятам, че то трябва да бъде изчистено, по един или друг начин. И това е пътят, един от начините да възкресим парламентарната република, ако въобще някога сме я имали.

Здравната каса в България, в която има горе-долу 7-8 милиарда на година, е един здравен монопол. Още в първите дни на годината една много голяма част от парите в касата, над 75 процента, се договорят с мултинационални компании, които присъстват трайно в лекарствената политика, и за някои други неща, свързани със здравеопазването – при което този процент пари, от тези 7-8 милиарда, изчезват. Дори голяма част от лекарствата не се доставят, а се реекспортират по различни направления. И позвателите на тази услуга – т.е. всеки гражданин, който отиде в болница, не може да получи адекватно здравеопазване или болнична помощ, защото не са налице в самите отделения основни, животоспасяващи лекарства. Да не говорим какво се случва с онкоболните… В България това е хронична система, хроничен подход към тези неща. И се извършва огромен грабеж на парите на данъкоплатците.

В България цялото антимонополно законодателство като че ли увисна. И докато си говорим така просто, на ишлеме, за демокрация – защото нашето е „ишлеме демокрация“, тук всеки идва, от всяка фирма или международен консорциум, или каквото и да било друго, създава си собствен монопол и не търпи друго, всичко друго била унищожавано. А това произвежда корупция, лоши практики и т.н. И не става въпрос за минималистични процеси, а за неща, които са на национална ниво.

Ценностите на демокрацията, които по някакъв начин политиците се опитват да вербализират, никой не ги усеща, нито ги вижда, нито вкусва от тези плодове. На практика ние усещаме демокрацията като „тиха смърт“, която унищожава и обикновения човек, и националната държава. Колко смятате може да продължи така? Има търпимост към определени неща, но когато това се изчерпи, процесите, които ще се отключат, ще са необратими.

Защо има търпимост от страна на нашите западни партньори към подобни явления и защо те самите дискредитират демокрацията, която проповядват? Това е големият въпрос и това е истинската заплаха за националната сигурност.

Ние никога не сме имали истински изборен закон. Защото изборен закон означава, накратко казано, че гражданите реално с вота си избират нещо. Това при нас не се е случвало. Изборното законодателство се променя всеки път, според вятъра, който идва, на поредната политическа сила. Гражданинът има само формално право. Системата произвежда избор на партии, не на личности. На практика ние овластяваме партиите да правят, каквото си искат, от наше име. Т.е. ние овластяваме колективни органи, от които, забележете, не може да се търси наказателна отговорност. И нашите партийци усетиха това и започнаха да управляват престъпно страната през колективни органи, включително институционализирани. В нашата изборна система, в която мнозина не гласуват, се преразпределят гласовете и на негласувалите, включват се гласовете и на починалите и се възпроизвежда една власт, която смята себе си за легитимна. Това е узурпиране на властта, а не идване на власт чрез избори.

Нашата политическа система узурпира властта. Наши престъпности и крадци, и бандити, западните лидери идват и ги летимират едва ли не като някакви политици от световна величина. Както се случва в Саудитска Арабия, както се случва в Третия свят. Работи се с бандити, които са облечени с политически власт. Това са техните хора. Защо примерно лица, които нямат политическа легитимност, биват признавани отвън? Както прочетохме в един документ – „кучи син, ама наш“. Ами нали искахме да се измъкнем от Съветския блок? В Съветския блок беше подобно – „кучи синове, ама наши“. И с какво го заменихме – с „кучи синове, ама западни”. И какво очакваме да се случи като краен резултат?

В случая САЩ и част от европейските сили – те имат и оперативните, и финансовите, и техническите, и политическите – въобще инструментариума на всички възможности да ни помогнат. Те могат да ни помогнат, все още. И смятам, че са длъжни да го направят. Колкото се може по-скоро да се събудят от този сън, в който ги вкарват някои наши крещящи видове, които едва ли не си присвоиха демокрацията и само те могат да говорят за демокрация.

Трябва да се намерят здрави сили в България, които не залитат политически, да свършат професионалната част от защита на демокрацията. Без да са оцветени политически, идеологически и пр. Има една професионална част, която трябва да се свърши. И, ако не произведем такова съзнание – както вътрешно, така и съюзническо – в един момент България ще бъде изгубена като партньор.

Бих казал на държавния секретар на САЩ, че първо, с това поведение, с този начин на мислене, САЩ нямат шанс да разберат Русия. Те продължават да не разбират Русия. И не само да не я разбират, но и да се отдалечават от възможността да я разберат. Това е стратегическа грешка – да не разбираш нещо. Не говорим как реагираш. Естествено, когато не разбираш нещо, реагираш глупаво. А глупавите реакции се виждат от целия свят. Второ, България е дефинирана в стратегията на САЩ като стратегически партньор. Бих попитал секретаря – дали разбира каква е разликата между партньорство и стратегическо партньорство? И то на политическа ли основа се изгражда, или има нещо друго, което стои зад това стратегическо партньорство? Трето, бих го попитал на ниво Балкани могат ли да реализират нещо повече от някакви витиевати цели – конкретни цели могат ли да реализират, които да бъдат подкрепени от гражданите, живеещи на този полуостров? Т.е. те добре дошли ли са на това място с това поведение? Четвърто – най-голямата логистична база, изнесена извън територията на САЩ, се намира на 70 км от българската граница. При периметър на разузнавателна общност и сигурност – 600 км. Как точно този логистичен център, който е изнесен и гледа към Близкия изток, ще функционира без България? Това не е възможно.

Руското влияние в България е една дъвка за наивници. Тук не става въпрос за руско влияние, а за начин, по който може да се формулират интересите, които да бъдат подкрепени от българските граждани. Обръщам се по-скоро към професионалните среди, които разбират същността, които по някакъв начин могат да чуят хора като Кисинджър (независимо от неговата възраст), като други хора, без да ги оцветяват и без да има емоции от това, което казват. И да се реализира това, което трябва да се направи. Стратегическите партньорства стоят зад стратегически цели. Не стоят зад някакви дребни, тарикатски отношения.

Нашата политическа класа, която те са си избрали, е грешната страна на медала. Тук трябва да се случи нещо, което да легитира първо демокрацията като възможност и сила, и след това всичко останало.

Моята цел е повдигна въпросите до такава степен, че по някакъв начин да стигна до съзнанието на хора, които имат санкции да не застрашат с глупостта си националната сигурност. Защото и моите деца живеят тук. Да, ако има цели, ако тези цели са разумни, ако те са описани в планове и са доказани по някакъв начин, съм готов да участвам в това нещо. Но така, за някакви лозунги и витиевати послания…

Ако американската администрация не вижда собствените си интереси в България и чрез България, означава, че тя не разбира проблемите на Балканския полуостров и последствията, които могат да се случат от тези неща.

Оръжията за Украйна са най-малкият проблем, те са само черешката на тортата.  Дали ще са дадат оръжия или не, това не е главното. Има много други неща, които трябва да бъдат обсъдени и направени. В сигурността има други нива.

Ние НЕ сме парламентарна република, за да знае председателят на парламента какво се случва в държавата. Тук парламентът е гуменият печат на изпълнителната власт… Има много подводни течения, много зависимости. Ние не функциониране по правилата на парламентарната република и на върховенството на закона. Докато в други държави има доказано върховенство на закона и съответно парламентарни механизми, и правова държава, такава държава при нас никога не е съществувала. Тук се следват други алгоритми.

Простият човек, овластен и с най-голямата власт, си остава прост човек с голяма власт. Простият човек, който има много пари и е набеден за олигарх, си остава прост човек с много пари.

Войната в Украйна не е война на Украйна. Това е война, която се провежда в Украйна. И за съжаление почти целият свят разбра, че тази война се води между Русия и НАТО. По-голяма заплаха за националната сигурност аз не знам съществувала ли е? Освен разбира се два случая, които са от периода на “Желязната завеса“. Разбирам, че негативите трябва да си останат за Украйна, а постиженията – като лаври на НАТО. Но трябва да се преразгледа самият договор на НАТО и самата концепция на НАТО, доколко тя е актуална и съответства на бъдещето. Говорим за прогностичен анализ.

Съвременната концепция за война не е концепцията за Втората световна война – нито със средствата, нито с въоръжението, нито с нищо. Смятам, че в САЩ има хора разумни, които много добре знаят стратегическите възможности на САЩ и на Русия, които си дават сметка, ако този конфликт стане неконтролируем, какви ще са последствията за света. И много добре си дават сметка, че Русия не е Съветският съюз, нито е царска Русия, нито е във времето във викингите и т.н.

Русия си има свое място в цивилизационния свят, новия; този народ по един или друг мина през това, през което трябва да мине. Разрастването на конфликта в Украйна не е на дневен ред, според мен. Независимо от твърдостта, която заявява НАТО – смятам, че това са по-скоро послания към политическото ръководство на Русия. И, че в Европа НАТО не може да проведе война от такъв тип, каквато заявява. Първо няма такива армии на целия континент, нито има такива технически способности, че да бъде проведен конвенционален конфликт от такъв глобален мащаб. Това би го мислил само глупак. Трябва да се послушат доказаните съветници, експерти и т.н., говоря от световна величина, които излъчват сигнали, че трябва да започнат други процеси, по-скоро политически, и военните да стават все по-овладявани. И да не се разраства броят на жертвите, защото това е абсолютно престъпление срещу човечеството – и то на Европейския континент. Мисля, че грешно бе създадено уравнението. И вместо да понесат политическата и професионална отговорност лидерите на ЕС и експертните лица от НАТО, те задълбочиха проблема с един сценарий, който все по-трудно става да бъде развързан.

Средата в България е такава, че не може да произведе интелектуална класа. При нас всички, които се зоват интелектуалци, или са били изграждани като част от старата система и са нейни отрочета, или са псевдоинтелектуалци, произведени от псевдодемокрацията, която по някакъв начин иска да се наложи 30 години като автентична. Друг е въпросът, че много хора, които имат пари или властови позиции, или са насочени към литературата, изкуството и т.н., смятат себе си за интелектуалци. Но и те грешат. Защото нямат критичен поглед към реалността. По един или друг начин и те са замесени в политически интереси, присъстват в партийни схеми и игри, чрез собственото си влияние. Смятам, че на този етап всички преиграват – и да се нарича български интелектуалец би било голяма претенция за когото и да било.

Ние имаме привилегията да претендираме за държава, която е минимум на 1500 години. Така че в нашия ген ние знаем какво е държава, какви са стратегическите суровини, знаем какво е държавност и как се оцелява в кризи. С всички наши слабости и силни страни.

Ролята на Китай бе определена от поведението САЩ във фазата на Втората световна война и след нея. Китай не се разви за една години или преди 10 години. Всичко, което се случва, е свързано с политиката на САЩ в Азия. Тук говорим за азиатското чудо, азиатския проблем и азиатския феномен. Кой е виновен за това, което се случи? Япония бе разгромена и върната в първи клас. Да, заради нуждата. Но всички политики след това бяха свързани с крайния резултат. Нима допускаха, че Китай ще бъде само „фабрика на света“, че ще бъдат единствено фабриканти и ще правят джапанки? Същото се отнася и за нас. Ние докога мислите, че ще търпим? Докога ще търпим глупостите за еднополовите бракове и т.н., нима това е най-големият проблем на човечеството и трябва да се превръща в политики?

Стратегическо партньорство не може да бъде реализирано от обикновени глупаци, тарикати, мошеници, измамници и крадци. Нека САЩ да намерят способите и формите да стигнат до правилните хора и правилните начини. Това искам да им кажа. За 1500 години сме минали през много кървави реки и сме изплували. И много империи са изчезвали пред очите ни. Дано това не е поредната европейска империя или американска империя, или която и да било друга. Когато постъпваш некоректно и нечестно спрямо твои партньори, винаги се случват накрая лоши неща. Смятам, че още имаме време да преодолеем това.

.

.

Интервюто може да бъде чуто също в Spotify (линк) и ТУК.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Николай Марков е завършил магистърска степен в Националния военен университет с отличен успех. Дълги години работи като офицер в системата за национална сигурност, където е заемал различни длъжости, свързани с противодействие на заплахи от тероризъм. Започва кариерата си като разузнавач и достига до главен инспектор. Придобива военно звание подполковник от Въоръжените сили. Ръководи и участва в различни звена за превенция на въоръжени посегателства срещу значими вътрешно-политически и международни лидери. Има професионален опит в противодействието на организираната престъпност. Завършил е магистърска степен по „право“ и е автор на няколко специализирани научни доклада в областта на управлението на системата за защита на националната сигурност и устойчивото управление на кризи. Прави научни изследвания в областта на латентните кризи в системата на сигурността и влиянието им върху политическата и гражданска сигурност. Лектор е на различни професионални курсове като разузнаване и контраразузнаване, противодействие на организираната престъпност, превенция на общата престъпност, традиционните религии и противодействие срещу тероризма, криминалистична техника, цифрови и технологични трансформации в сигурността (киберсигурност), криминалистична тактика и криминалистична експертиза. Ползва английски и руски език.

.