Предрекох “Оскар” за Христо Грозев, предричам и кога демокрацията ще победи

.

Човек се чувства щастлив, когато мечтите му се сбъдват! Тази вечер, 12 март 2023 година, е щастлива за мен. С няколко реда ще се опитам да обясня защо.

Винаги съм мечтал умните хора да бъдат признати и награждавани за заслугите си, не по-малко от спортисти и артисти. За съжаление, още от древни времена зрелищата са много важни. Не се забравя това: “Нахранете ги с хляб и зрелища!”

Понякога, за да разберем съвсем прости истини, ни е необходимо да ни бъдат показани и обяснени през екрана. Виждайки ги край нас, не ги забелязваме. Но, ако бъдат филмирани, може и да достигнат до нас през екрана на телевизора, лаптопа или телефона. Все повече хора живеят във виртуалното.

През януари 2021 г.попаднах на едно видео в интернет, представено от българина Христо Грозев. Бях впечатлен от него и го пуснах във Фейсбук – до повече хора да достигне. След работа седнах и отделих време да напиша няколко реда, за да го разрекламирам и през сайта Еврочикаго. Не обичам над текстовете си да поставям от модните, гръмки заглавия, но понякога от вълнение го правя. Тогава, впечатлен от видяното във видеото, възкликнах: Защо няма световен „Оскар“ за журналистика? Тази година тя щеше да е за българин.  Виж снимката и линка: https://www.eurochicago.com/2021/01/grozev/

.

.

Оттогава изминаха повече от 2 години. Когато научих за документалния филм “Навални”, си помислих, че този път може би действително ще има “Оскар” и за журналист. Убеждението ми нарасна, когато разбрах, че филмът е представен пред комисиите на различни кинофестивали и навсякъде е оценен високо.

Е, тази неделна вечер филмът “Навални” взе статуетката “Оскар” за документален филм, а на сцената в “Долби театър” българинът Христо Грозев получи специални благодарности от режисьора Даниел Роър и овациите на публиката.

Роър възкликна: “Христо, ти рискува всичко, за да разкажеш тази история…”

Вижте видео от награждаването.

.

.

И, понеже вече съм получавал критики за това, че защитавам Алексей Навални, държа да се знае, че съм и за свободата на Джулиан Асандж (вж. линк).

Колкото до Алексей Навални, познавам дейността му от много отдавна. Знам се с хора от щаба му още отпреди почти 15 години. Когато е трябвало, и аз съм го критикувал, но не е почтено да се хвърлят обвинения върху един пленник. Зад решетките в Русия, в Китай и дори в САЩ, все още има политически затворници. И, докато ги делим на “наши” и “ваши”, ще се чудим защо “системата ни убива”.

Демокрацията ще победи, когато всички те бъдат на свобода. Това ви го предричам*.

.

П. Стаматов

.

* Скромна бел. авт.: А, както знаете вече, без да съм Ванга, имам способността да познавам.