Кухият модел на българската демокрация

Източник: Дойче Веле

Местните избори през 2007-ма ще се запомнят с масовата покупко-продажба на гласове. През 2011-та като хит на българския изборен пазар се очертава нов вид търговия. Ясен Бояджиев дава в анализа си следния пример:

Тази история няма нужда от имена, под една или друга форма ще я откриете в много общини. В случая става дума за една от най-големите, но това не е задължително.

Общините може и да са малки, важното е преминаващите през тях парични потоци да са големи. Местната власт е идеално средство за тяхното овладяване и затова действа като магнит.

През миналата седмица управляващата дясна партия официално припозна като свой кандидат един от досегашните емблематични кметове на своя най-заклет, ляв противник.

След кратък задкулисен пазарлък бе оформено нещо като съжителство по сметка, но без брак – той се отказва от любимия си досега статут на „независим, подкрепен от”, но пък няма да му се налага да става член на партията, а само на нейната „гражданска квота”.

На него тази формула ще му даде възможност в бъдеще по-лесно да влиза в други подобни съжителства, а на партията – да обяви евентуалното му избиране като единствено своя победа.

Догонването на политическите тенденции не е за всеки

Ако това стане, ще се разбере какво друго влиза в цената на сделката. При него мотивите изглеждат лесно обясними въпреки привидно големия скок от единия в другия край на политическия спектър. Просто защото такъв скок съвсем не му е за първи път.

В зората на българската демокрация той е близо до новосформираната десница и именно от нея получава първия си висок държавен пост. После обаче успява да го запази при следващите две правителства – и при коалиционното, и при лявото.

През 1997-ма, когато на власт идва отново десницата, той става народен представител от левицата. Две години по-късно като неин кандидат за първи път става кмет. После го прави още два пъти – като „независим”, подкрепен от левицата, от куп други леви и патриотични организации и с помощта на ДПС.

Три мандата с радостите и неволите на местната власт очевидно са достатъчен мотив и за четвърти. Лявото обаче пак не е на мода, тъй че се налага завой надясно.

Без предразсъдъци

Там го примамва новата десница, която също не страда от предразсъдъци в стремежа си да спечели изборите на всяка цена. „Всички знаят за дългогодишното ми приятелство с кмета“, мотивира левия си избор десният лидер. Никой обаче не е чувал за това приятелство. По-скоро в местната организация на партията добре помнят, че доскоро за тях кметът е бил „враг номер 1”.

„Това е човек, който има съответните качества”, казва заместник-председателят на партията. „Залагаме на богатия му опит”, добавя лидерът на местната й организация, който обаче само няколко месеца по-рано по повод „качествата” и „опита” на кмета казва: „Добре, че хората не знаят това, което знам аз – какво реално се случва в града”.

Но какво да се прави – изборите наближават, а понеже „хората не знаят”, социологията пак дава най-много проценти на сегашния кмет. „Трябваше да го подкрепим, тъй като нямаме сили да го победим”, обяснява друг местен политик.

Коя е третата страна в сделката?

Победата на изборите е важна, но не единствена цел. Защото в сделката има и трета страна – местните олигархични структури, в чийто интерес е запазване на отгледаното и подкрепяно от тях статукво. Въобще интересите в тази сделка са така преплетени, че не се знае, всъщност, кой чия кандидатура е.

Преди четири години доброволно или по принуда масово се купуваха и продаваха гласове. Сега паралелно с тази търговия върви и покупко-продажбата на кметове, с което изборите стават още по отвратителни. Фасада на все по-кухия модел на българската демокрация, в който имената нямат никакво значение.