Стана много тъжно, много опасно – глокално

„Think globally, act locally“ („Мисли глобално, действай локално“) е лъчезарна мисъл на големия френско-американски учен проф. Рене Дюбо (1901-1982), изречена  пред Асамблеята на ООН през 1972 г. От глобално и локално, става глокално – нещо като „по света и у нас“.

След като изпратих на няколко вестника и на много приятели глокално „Една ранна неделна сутрин д-р Марко Фиоре ми писа“: Нека да слушаме песента Sitting on the dock of the bay на Отис Рединг – кралят на rhythm and blues (R & B), взирайки се в красивото Естрогенно море, много от приятелите ми отговориха.

Ето какво писа един от тях – от Бон, Германия:

„Драги Джордж,

Благодаря ти за тази красива естрогенна гледка на Вашето крайбрежие. Страхувам се, обаче, че погледът към европейските плажове едва ли може да бъде източник на спокойствие и тишина. Нашите плажове ни казват къде се проваляме. Ако си спомням правилно гръцката митология, Европа получи името си от красива млада жена на име Европа, в което Зевс (Юпитер) се влюбва и я отнеся в чужда земя, която сега се нарича Европа. Някои историци дори казаха, че Европа е въплъщение на вавилонската богиня на любовта Ищар или на нейния гръцки еквивалент Афродита. Може би твоето изображение от „една ранна неделна сутрин“ намеква за това. Но накъде сме отишли от тази любов? За съжаление и дълбоко засрамен, трябва да осъзная, че реалността на брега на Европа е по-реалистично показана на изображението по-долу:

Alan Kurdi, aged 3, arriving from Syria on Europе’s beach. RIP, Alan!

.

.

С уважение,
Карл“

.

Драги КАРЛ,

В такъв песимистичен свят на дълбинна психология на тъгата (depth psychology of sadness), виж една картина на английско семейство в края на Първата световна война. И се чудя как все още оцеляваме в такъв тъжен свят.

.

.

Това наистина предизвиква „Викове“ на ужас, илюстрирани от моя внук с мултипликация на „Викът“ на норвежкия художник Едвард Мунк.

.

.

Сега вече можем да разчитаме само на Deus ex Machina…. или на КАКВО? – да се рехуманизираме или КАКВО? – „ще трябва да мечтаем, а нямаме нищо за мечтаене“ (от американския поет Едуард Къмингс) – и това, обаче, е много тъжно, много опасно.

Ето защо – за малко поне оптимизъм – изпратих на теб и други наши приятели „една ранна неделна сутрин“, показваща едно красиво Естрогенно море. Сега искам пожелателно – почти утопично – да обобща, че се надявам Народите, най-после и политиците, да проявят Разум и Инстинкт за Човеколюбие за това, което по спешност трябва да направят: в глокалните морета и океани да плуват риби, делфини, хора и яхти, не военни кораби и подводници. Над морета и океани да летят птици на мира и „червени хартиени самолети“*, не военни самолети и дронове на воюващи страни. (*Red paper plane e иновационен online интерактивен проект за креативно образование в семейна и учебна среда, създаден от семейство Цвети и Георги Камови.)

Иначе става много тъжно, много опасно – глокално.

Джордж, твой BHF (Приятел по мозък-и-сърце)

.

Д-р Георги Чалдъков

.