Как да променим България в най-кратък срок и без сътресения

.

Мнение на Петър Стаматов, основател на българския портал Еврочикаго, за азбуката на необходимите действия

.

Ще започна с два примера от миналия месец:

Правителството похарчи, без да даде отчет пред гражданите, над 11 милиарда лева за декември 2023 година. По същото време депутатите в НС приеха по бърза процедура и без допитване до народа изключително важни промени в Конституцията, които засягат националната сигурност и бъдещето на страната ни. Знае ли някой у нас, от президента до министъра на външните работи и депутатите ни, колко са българите с двойно гражданство по държави?  Знае ли някой къде отидоха „излишните“ милиарди в бюджета? Гарантирам Ви, че никой не е наясно с цялата истина. И защо му е да я знае, след като практически няма никакви работещи инструменти за спиране на неправомерни депутатски или министерски решения. Колко пъти президентското вето бе уважено? У нас дори и най-висшата форма на народното волеизявление – референдумите не работят. Красноречиви примери са и “референдумът на Слави” от 2016 г. и подписката за референдума за българския лев от миналата година, със стотиците хиляди пропаднали подписи.

Според някои анализатори: Референдумите у нас са формална и бутафорна декорация на държавното ни управление, което се е отчуждило от обществените потребности и интереси. За сметка на това то – държавното управление и основните политически решения, все по-откровено обслужват олигархичните кръгове и промотираните от тях политически “елити“, които арогантно все по-настойчиво се самоопределят като “политическа класа“.

Написаното по-горе ни доказва недвусмислено, че изходите от положението са ограничени само до два – индивидуален или колективен. При индивидуалния – оставяме властимащите да правят, каквото си искат, а ние поединично се спасяваме извън България или се снишаваме, докато не изтлеем докрай. Някои наивно се надяват на Русия, но забравят, че тя няма нищо общо с безвъзвратно отишлия си в миналото СССР. Поредни, безплодни и напразни надежди за външни спасители…

От друга страна, при колективния изход е необходимо общо усилие. Задача, реализирана успешно в историята на България неколкократно, още от времето на Съединението. При това с оръжие в ръка и с готовост за саможертва. Но в днешно време населението е разоръжено (не само у нас, но и в останалите развити държави, с изключение на САЩ и Швейцария) и поради тази причина не може да става дума за въстание.

Единствена алтернатива е да обединим с една единствена цел – смяна на изборната система, която е ключът към промените. Изборният закон (кодекс) е най-важният политически закон в една държава и от него зависи, кой и как ще пише правилата и съответно ще управлява държавата.

.

Но психолозите и социолозите (по света и у нас) отдавна са доказали, че повечето хора се плашат от новото и измененията, дори когато да продължават да живеят при същите условия, хич не им харесва. От друга страна, колкото по-резки промени се предлагат в законодателството или се поиска друга форма на управление – например: президентска република или връщане към монархията, то днешните властимащи и законотворци ще са по-силно против.

А има ли среден път, при който и за народа да е по-добре, и гласът му да се чува, но и депутатите ни да не могат да намерят разумни доводи да се противопоставят на измененията?
Има и той е вече не само е предлаган, но и дори прилаган. Нарича се “Пловдивски модел на ротационна демокрация”. Потърсете повече за него или питайте доц. Николай Близнаков – социолог и граждански активист, съавтор на Конституцията – като депутат във ВНС от Пловдив. Вижте също видеото ТУК.

Преди пет години в. “24 часа” цитира световноизвестния Бепе Грило (основател на движението „Пет звезди“): “Грило разбуни духовете, призовавайки да се направи Сенат, в който политиците да бъдат избирани чрез жребий сред гражданите.”

ПРЕДЛОЖЕНИЕТО, зад което със съмишленици заставаме, е – през НС да се въведе двукамарен парламент, като лесен и компромисен път за промени и за политици, и за граждани. Подробности са описани в статията ТУК. Следва цитат от най-важното от предложеното:

.

Народно събрание от две палати ще позволи да не се нарушава волята на народа

.

Предложението е, чрез неголеми промени, в конституцията да се въведе втора палата в Народното събрание и парламентът ни да стане двукамерен (с две асамблеи), както се вижда на схемата (копирана е от Уикипедия с единствена поправка при законодателната власт).

.

.

Горната камара (асамблея) да си остане практически същата, като единствено се съкрати броят на депутатите (и без това имаше предложения те да са 100 човека). А долната да бъде наборна – от цялото население. В нея няма да може да попадне всеки, а само хора, покриващи необходимите условия да изпълняват достойно службата си – уважавани професионалисти. Например втората камара може да бъде браншова, излъчена сред специалисти и експерти от различни професии, които сами избират и изпращат в НС депутатите си, като им плащат за свършената работа. И съответно по всяко време ще могат да отзовават и дори наказват представителите си в парламента, ако последните не изпълняват добре задълженията си.

Според Национална класификация на професиите и длъжностите (НКПД), в България (вж. линк) имаме към 6000 позиции и професии у нас – като се започне от президент, министри и депутати и се завърши до последния общ работник.

Но ако списъкът се редактира и бъде премахнато досегашното свръх детайлизиране на отделни, често сходни специалности, то може да се получи нов списък с около 600 специалности, групирани в 300 професии (вж. линк). Нима тези 300 отделни професионални браншове няма да могат сами да издържат и да търсят отговорност от своите около 1000 народни представители? (Хиляда е само примерно число, защото отделните професии ще бъдат представени и с повече от един човек в НС, в зависимост от числеността на хората, заети в бранша).

.

Двуасамблейната легислатура се въвежда, за да се даде глас на всички социални групи и сектори и да се разшири законодателната инициатива на народа. Балансът между двете камари, взаимният контрол между тях и функциите им са устроени по най-различен начин във всяка отделна държава в света, но принципът им навсякъде е еднакъв. Целта е да не се оставя орган в държавата, без да има постоянен и ефективен контрол върху него. Горната асамблея контролира долната и обратното.

В Долната камара проектозаконите се получават от членовете на браншовите организации и се подлагат на дебат. След което се гласуват и, ако преминат първото сито, те се придвижват за разглеждане в Горната камара. Представителите на Горната асамблея имат възможност да ги одобрят, върнат или отхвърлят. Но никой закон не може да влезе в сила, без да премине и през двете палати. А камо ли да се промени Конституцията на България за по-малко от месец, както се случи през декември.

Въвеждането на двукамарен парламент у нас е много просто и лесно приложимо, тъй като не изисква големи промени в Конституцията и не само не създава риск за парламентарните устои на демокрацията, а ги укрепва. При днешното кризисно, военно положение в самата Европа и в  Близкия изток, подобно изменение е крайно необходимо, още повече, че сме изостанали от световните тенденции.  От картата долу, прекопирана от Уикипедия, се вижда, че отбелязаните с кафяво държави (с еднопалатни парламенти) заемат далеч по-малка площ от останалите. С черно са отбелязани държавите без парламент.

.

.

В течение на годините и след натрупване на политически опит е възможно хората сами да пожелаят премахването на Горната (партийната) камара. А още в по-далечно бъдеще да се мине към абсолютно народовластие, когато всички граждани могат да изпълняват ролята на народните депутати – да предлагат правилата и законите и да гласуват за тях.

Но нека да се върнем в настоящето – към днешна дата се търсят граждани, които да подкрепят идеята за втора (професионална) камара на българския парламент. Към предстоящото да се създаде движение* може да се присъединят и обществени организации, и дори съществуващи политически партии.  Желаните промени в НС по никакъв начин няма да навредят на техните искания и планове, ако са легитимни. Моля, пишете на редакционния ни имейл (линк) или заповядайте във Фейсбук групата „ЗА“ Народно събрание от две палати (вж. линк), където да обсъдим бъдещите ни съвместни действия за промени.

.

П. Стаматов

.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

*  Държа да подчертая, защо говорим не за създаване на партия, а за бъдещо политическо движение (формална коалиция според закона).  Защото влизането в политиката и властта при него ще е нещо съвсем различно от целта на политическите партии (ПП).  Според Уикипедия:  „Политическите движения (Political movements) са различни от ПП, тъй като движенията обикновено са фокусирани върху един въпрос и нямат интерес да заемат постове в правителството. Политическото движение често е неформална организация и използва нетрадиционни методи за постигане на целите си.“
Предложението за двукамарен парламент и даване на повече законодателна инициатива на народа, не пречи на никой гражданин или организация да членува в бъдещето движение и отделно да работи по темите, които него го вълнуват – социални, икономически, културни, политически и др. С други думи – новаторското в предложението е, че зад движението може да застане всеки българин, без това да му пречи на собствените идеи, пристрастия и действия, и дори да му е от полза по пътя на осъществяванията им.

.