.
Гледахте ли филма „Предатели“ на Мария Певчих и Фонда за борба с корупцията на Навални? И трите серии може да видите ТУК.
Спед като стигнах до края му, личното ми мнение е, че сериалът, със своите не нови, но безспорни факти, ни доказва преди всичко, че Путин не е по-различен от Елцин, а е негово закономерно продължение. И дори утре Путин да бъде свален, то на мястото му ще дойдат други, които единствено по име и външност ще се различават от него. Те, както направи и Путин, също ще се отрекат, критикуват и винят предходното време. Системата се самовъзпроизвежда като Феникс от пепелта. И дори в нея понякога да бъдат допуснати външни хора, то те стават също така системни или биват изплювани, премазвани. Всички знаем “Приказка за стълбата” на Смирненски. Знаем и сегашния голям опозиционер на Путин – живеещия в Лондон Ходорковски. Но ако през 1999 г. той бе издигнат на мястото на Владимир Владимирович, днес не би управлявал по-различно – сам го е доказал още в комсомолската си младост. Същото откриваме и у нас – в България.
.
На мястото на Бай Тошо, идват хора от същата система – Младенов и Луканов, а нататък сами вижте списъка на премиерите ни.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ
8 февруари 1990 г. – 19 декември 1990 г.
ДИМИТЬР ПОПОВ
20 декември 1990 г. – 7 ноември 1991 г.
ФИЛИП ДИМИТРОВ
8 ноември 1991 г. – 29 декември 1992 г.
ЛЮБЕН БЕРОВ
30 декември 1992 г. – 17 октомври 1994 г.
РЕНЕТА ИНДЖОВА
17 октомври 1994 г. – 24 януари 1995 г.
ЖАН ВИДЕНОВ
25 януари 1995 г. – 11 февруари 1997 г.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ
12 февруари 1997 г. – 20 май 1997 г.
ИВАН КОСТОВ
21 май 1997 г. – 24 юли 2001 г.
СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ
24 юли 2001 г.. – 17 август 2005 г.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ
17 август 2005 г. – 27 юли 2009 г.
БОЙКО БОРИСОВ
2009 г. до 2013 г., 2014 г. до 2017 г. и 2017 г. до 2021 г.
.
Точно както е показано във филма „Предатели“, премиерите-фигуранти се сменят, докато не се намери компромисно лице, което устройва изцяло системата. След това медийно се подкрепя имиджът на избранника, докато артистичните му способности се изчерпат и зад театралните постановки се покаже грозното лице на системата. Случи ли се това, веднага под прожекторите се поставя нов актьор – докаран от някое летище ли или от някаква канадска ливада. Няма значение откъде е, но „наше куче“ да е. И да заблуди поне за известно време населението. Системата не изпуска юздите през цялото време, дори и при протести, които и да възникнат спонтанно, скоро стават контролирани.
Защо е така ли? Защото всеобщото избирателно право и лумпенизираното население, съчетано с тайния вот и медийната несвобода, са достатъчна гаранция, че – както каза Бойко Борисов: „И магаре да поставя, пак ще бъде избрано“. Така през 1996 г. в Русия е избран Елцин, който година до изборите има одобрение около 8%; и Путин, който за няколко месеца, тръгвайки практически от нулата, бие далеч по могъща и популярна фигура, каквато е Примаков. Гледайте филма на Мария Певчих и ще разберете как става това.
А как ще открием кандидатите, които ни готвят утре да сменят днешните лидери?
.
.
Руският филм и българската действителност ни ги посочват. Трябва да са “наши хора” или бивши от службите (или техните наследници). Най-красноречиво доказателство за последното е това как “синя” София гласува и избра Терзиев.
Така е и по света – взелите властта не я изпускат. И това продължава, докато обслужват системата и докато народът търпи. Не вярвам дори гениалният Хичкок да е могъл да си представи начело на САЩ такъв персонаж, какъвто е днешният президент, често не знаещ на кой свят е. Но макар жалък и смешен, шансовете му за преизбиране никак не са за подценяване.
Всъщност, не Байдън и не Путин са главните виновници. На тяхното място може да бъде всеки “наш човек”. А причинате е изборната система, която ни заблуждава, че избираме ние – обикновените хора, наречни дори “суверен” в нашата Конституция.
Ето какво писа на страниците на Еврочикаго още преди 7 години психологът и общественик Таня Тодорова:
„Процесът, чрез който днес избираме политици у нас – избори чрез гласуване – не може да ни даде като резултат истинска демокрация. Следствието от „избори чрез гласуване“ е представителна олигархия. Демокрацията е следствие от процес, който има ясни принципи и основополагащи правила, и ако едно от тях не бъде спазено, няма да получим демокрация, а нещо друго.
Кой и защо е направил тази семантична измама, която ни обърква и не ни позволява да видим изхода от това положение?
Още през 1835 г., когато се провеждат първите избори в САЩ, техните организатори, които са били отлични елинисти, са били наясно, че бедните никога нямат да вземат властта чрез гласуване.
Толквил, символ на либерализма и автор на труда “Демокрацията в Америка“, пише така: „Аз не се страхувам от всеобщото избирателно право – хората ще гласуват така, както им бъде казано.“
Мадисън в САЩ – един от създателите на конституцията и голям мислител – въобще не е искал да изгражда демокрация. Това би било равносилно на анархия, управление на простолюдието. Толквил, Мадисън и Сийес, който е написал книгата „Що е то трето съсловие?“, са били убедени, че хората не са способни да управляват собствените си дела. Ето защо създават една система на управление, чрез представителство, която система е много далеч от истинската демокрация.
Те са заложили на изборите, а изборите се състоят в избиране на най-добрия – аристос (аристокрация). Хилядолетията история са ни показали, че тя винаги се превръща в олигархия. Олигархията е управление на малцинството. Ако не ни харесват и ги сменим с други, ние не сменяме системата, а основните действащи лица в една представителна олигархия.
Само че не е привлекателно да обявиш, че системата на управление, която си наложил, е „власт на малцина“. Това може да доведе до сериозни размирици и проблеми. По-добре е да замениш термина представителна олигархия с демокрация. Сменяме формулировката и фокус-мокус, абракадабра, имаме „демокрация“. Този трик е направен през XVIII век.“
Ще допълня накрая, че трикът и днес продължава да работи успешно и на Запад, и на Изток. Нали така са избрани не само Путин и Байдън, но и Си в Китай, Ердоган в Турция, Ким в Северна Корея и т.н. Няма как да не си спомим станалато пословично изказване, че ако изборите действително бяха решаващи, то те щяха да бъдат забранени. И докато не го осъзнаем повечето, все ще е така.
А изход(и) има.
.
П. Стаматов
.
Какъв е изходът тогава? Спасяването поединично явно няма да сработи. Какво да правим?