Последен доклад на Евростат показва, че увеличаването на населението на Малта се дължи на заселването на хора от други страни на ЕС, сред които много българи.
Населението на малкия средиземноморски остров се е увеличило с 3340 души и е достигнало 413 хил. души, като най-много заселници са от Великобритания, следвана от България.
Проучването на Евростат показва, че най-често срещаната националност на острова е, както би могло да се очаква, малтийската, следвана от британската /4100/, индийската /932/ и българската /763/.
Данните на местната статистическа служба, цитирани от вестник „Таймс ъв Малта“ показват, че най-много заселници на острова са дошли от страните-членки на ЕС.
Отделен доклад на европейската статистическа служба Евростат показва, че най-много имигранти са дошли от Великобритания с 1396 души, следвани от малтийци, завърнали се от чужбина – 1171 души и на трето място са пристигналите от България заселници – 444 души.
Данните на европейската служба показват, че независимо от факта, че Малта е най-гъсто населената страна в ЕС, тя продължава да приема огромен брой имигранти на глава от населението и е на второ място в блока по този показател.
Малта е втора след Люксембург с 22 имигранти на хиляда души население, като изпреварва Кипър със 17 души на хиляда и съседна Италия с 9 имигранти на хиляда души.
Като цяло населението на Малта се е увеличило с 6 души на хиляда само от имиграция през миналата година.
www.kafene.net
Нерде Малта, нерде Моллов?
Иво Инджев
http://ivo.bg/
Бил съм Малта – малка и спретната.
Но е далеч по хубост от нашия земен рай – такъв, какъвто с право го определяме в националния си химн, имайки предвид природата, а не държавата.
Оказва се обаче, че малкият и доста каменист остров, където има голям проблем с питейната вода (но това не пречи да има развита туристическа индудстрия), е сред предпочитаните места за емигриране на българи.
По данни на Евростат, цитирани от сайта Кафене.нет, българските заселници формират третата по големина имигрантска общност на острова (след британската и индийската).
Освен черните мисли, които може би навява фактът, че каменният остров е предпочитано място за заселване на много сънародници, родени в земния ни рай, смътно в съзнанието ми се появи въпросът: с какво споменавахме Малта през годините на „прехода”?
Каква непреходна ценност от нашата действителност беше свързана с тази страна?
Вероятно и вие се досетихте: от Малта бил тръгнал пътят към богатството на човека, който олицетворяваше еднолично забогатяването в най-новата ни история.
Основателят на Мултигруп Илия Павлов твърдеше, че е спечелил първия си милион именно в Малта, защото се досетил да нареже и продаде като старо желязо бракувана съветска подводница.
Тази басня е основополагаща за приказното натрупване на милиони „по български”. Ако на Рокфелер му е трябвала ябълка, която да лъсне и да препродаде (според американската митология за първоначалното натрупване на капитала), у нас не се задоволяваме с по-малко от подводвница. И не жълта, а червена.
Добре, да оставим покойника Павлов на мира. Опресняването на спомените обаче не спира дотук. Защото в същото време от медийното недибитие изплува името на друга емблематична фигура от онзи ранен етап на бързите и лесни пари.
Според в. „Стандарт”, някогашният собственик на „Първа частна банка” Валнтин Моллов стои с негова фирма зад огромен корупционен скандал с пребоядисване на вагони, за което БДЖ е заплатила надценка от 2800 процента!
Признавам, че търпя упрек за „смесването на жанровете”- нерде Малта, нерде Моллов (когато става дума за Павлов). Но ще го понеса.
Приемете аналогията за нещо като „импресия”. За да не кажа „депресия”, каквато може да предизвика нестихващата далавера с рязането на подводници и пребоядисването на вагони.
Не е за чудене, че мнозина искат да скочат от последния вагон в европейския влак и да заменят земния рай с държавния уют.