Писмо от края на света 8

.

Писма 1, 3, 4, 6, 7 – вж. тук, тук, тук, тук, тук.

Писмо осмо

Здравей, сине!

Днес, в 2024 година, живеем в последните времена. Ти не се плаши. Това е библейски термин и означава край на предишните времена. Ти, сине, ще живееш в новите или първите времена.
Между последните и първите времена има една тъмна, безкрайна гора, в която цялото човечество се лута. Това разбира се ти го пиша метафорично. В Библията това го наричат Апокалипсис, защото това е време на безверие, време на беззаконие, време на безнадеждност. Днес е точно такова време.

В руската литература, която горещо ти препоръчвам да четеш, има един незабравим образ. Той се казва Данко. Хората се лутали в безкрайната и тъмна гора. Изморили се, обезверили се, седнали да мъдруват, а нищо не изморява повече от мъдруването. Никой не знаел накъде да тръгнат, за да излязат от гората и да видят отново слънцето. Тогава Данко станал и приканил всички да тръгнат след него. Те го погледнали с празни очи и отказали да го последват. Не му вярвали. Той разкъсал гърдите си и извадил оттам сърцето си, което горяло със силен пламък и осветявало гората.

Тогава хората станали и тръгнали след него, по-скоро след светлината на сърцето му. Данко ги извел от гората и накрая на гората паднал мъртъв. Само сърцето му продължавало да тлее. Тогава най-предпазливият стъпил на сърцето му, за да го угаси, та да не подпали то нещо.

Хубава приказка е тази. Написана е също в последни времена, защото последните времена ги е имало преди и ще ги има и за в бъдеще, и Апокалипсисът не е край на света, а само край на времето. Данко и Исус са едно и също лице, просто името е различно.

Хората от миналото винаги са се опитвали да окуражат своите деца, внуци и правнуци и затова са създавали тези красиви легенди, почти прикази, но не съвсем. Много истина има в Библията и в историята за Данко.

А знаеш ли как започва Манифестът на Комунистическата партия? Започва така. “Един призрак броди из Европа. Призракът на Комунизма.” Този манифест е написан преди 1848 г. от Карл Маркс и Фридрих Енгелс – философи, мислители, основоположници на Комунистическата теория. Те и двамата са германци по произход, а Германия е особена страна. Има четири езика на философията – два мъртви и два живи. Мъртвите са старогръцки и латински, а живите са немски и китайски. От Германия идват повечето философски учения на съвременна Европа.

Та, през далечната 1848 година по Европа е бродил призракът на новата философска теория. Призрак е нещо, което съществува между двата свята – този на духовното, от който идват идеите, и реалният, в който идеите оживяват и започват да действат. Идеята на комунизма оживява в комунистическите партии, комунистическите държави и определя живота на планетата чак до 1989 година, когато се разпада Съветският съюз.

Всичко, което съществува на този свят, преди това е било идея. И ти, сине, си се родил от любовта на твоите родители и желанието им да те имат, значи и преди да си се родил, ти си съществувал в света на духовното, света на идеите, в сърцата на тези, които те обичахме и чакахме и преди да се родиш. Там ни светеше като малка, палава светулчица.

Днес, в последните времена, е тъмно и студено в душите. В тъмнината бродят призрачни идеи. Някои за страшни и грозни, други са размити и неясни. Още нямаме този призрак, който ще придобие плът и кръв и ще донесе на хората светлината на сърцето на Данко. Няма го, но ние всички дълбоко в себе си усещаме как той се стреми да излезе, да дойде в нашия свят, да разгони тъмнината и прогони страшните демони, родени от нашия страх и неверие. Ние всички го чакаме и го обичаме още от сега. В Библията той се нарича Месия.

Надявам се да доживея да го видя, сине. Ти ще го видиш. Помни, че той ще носи сърцето си, светещо за всички нас. Последвай го и никога не стъпвай да угасиш огъня му, защото с това започват последните времена.

.

Виктор Хинов

.