.
КЪМ ЕВРОПА И НАПРЕД
В българската библиотека „Христо Ботев” в град Кишинев, Р Молдова, се проведе научно-практическа конференция „Съдбата на българската култура след 1944 година”. Тя е посветена на навършването на 35 години от началото на демократичните промени в България.
.
В конференцията взе участие Н. Пр. Мая Добрева, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Молдова. В своето приветствие към участниците в събитието тя подчерта, че историята ще оцени значимостта на демократичния преход, но днес българите, с чувство на гордост, са част от голямото европейско семейство.
.
Д-р Катерина Данаилова изнесе доклад „Особености на политико-икономическата система в България през периода 1944-1989 година”. Бяха подчертани главните особености на диктатурата след деветосептемврийския преврат. Споменат беше народният съд и неговите присъди срещу интелектуалния елит, строежът на големи промишлени предприятия, цензурата в областта на културата.
.
Д-р Елена Рацеева в доклада си „Премеждията на българската литература след 1944 година” се спря на новото направление в изкуството от това време – социалистическият реализъм. То е характерно и за литературата. Независимо от строгата партийна цензура, през този период се раждат произведения, които са част от световното литературно богатство. Димитър Димов създава романа „Тютюн”, подложен на жестока партийна критика. Авторът е принуден да преработи творбата си, да въведе нови, партийноиздържани герои, за да бъде издаден. Димитър Талев преминава през концлагерите на социализма като „македонски шовинист“. Но именно героите на неговата четирилогия романи „Железният светилник”, „Преспанските камбани”, „Илинден” и „Гласовете ви чувам”, му помагат да оцелее в жестоката действителност на затвора.
.
Д-р Рацеева подчерта една характерна особеност на това време: авторите се насочват към исторически важни събития в своите произведения, за да могат там да изкажат своите прогресивни виждания за социалните явления в страната. Бяха споменати и автори десиденти – като Блага Димитрова, Едвин Сугарев и др., взели участие в създаването на демократичното движение в България.
.
Г-жа Донка Николова в доклада си „Българската лирика от 60-те до 80-те години на ХХ век: автори, мотиви, идейни течения” се спря на характерните особености на поезията през този период. След периода на отрицание на лириката през 40-те години, поетите отново започват да създават лирични произведения, които се подчиняват на рамките на соцалистическия реализъм.
.
Д-р Виталий Тодоров запозна присъстващите с „История на развитието на учебнита програми по музика в Република България”. Той подчерта, че след Освобождението на България през 1878 година в училищата са били въведени 6 часа седмично пеене. Постепенно програмите еволюират и се стига до съвременните изисквания по предмета: обучение на нотна грамотност, запознаване с биографиите и произведенията на световноизвестни музиканти, изучаване на българския фолклор и на българските композитори.
.
Председателят на Научното дружество на българистите в Република Молдова, д.и.н. Иван Думиника определи конференцията като много успешна, която многостранно се е постарала да обхване периода на социалистическото развитие в България. Изказа благодарност на модератора д-р Любомира Жакоте за активното участие в организацията на това културно събитие в живота на българската общност в Република Молдова.
.
От пресслужбата на Дружеството
Източник: ndb.md
.
