.
На 25.11.2024 г., в зала „Антарктида” на Министерството на външните работи в София, се състоя вечер, посветена на Будителя Иван Станчов. Организатори на събитието бяха Културният институт към министъра на външните работи с директор г-жа Снежина Йовева и Дипломатическият институт с директор г-жа Таня Михайлова.
.
.
Повод бе премиерата на книгата „Аз съм българин и вървя с народа си – Иван Иванов Станчов” – съставител Снежина Мечева, дългогодишен преподавател и директор на БУ „Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон (1989-2023) и почетен член на Асоциацията на българските училища в чужбина.
.
Присъстваха официалните гости: г-н Георги Пирински, евродепутат (2014-2019), председател на Народното събрание (2005-2009), почетен член на Асоциацията на българските училища в чужбина; г-жа Наталия Михалевска – началник на кабинета на министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков; доц. Михаил Груев – председател на Държавна агенция „Архиви”; проф. д-р Евелина Келбечева – преподавател в Американския университет в България; много дипломати, гости, свързани с Иван Станчов или такива, които искаха да научат нещо повече за него.
.
Събитието откри с встъпителни думи г-жа Снежана Йовева. В Месеца на Будителите е прекрасно да посветим един ден в памет на човека, когото някои наричат доайен на българската дипломация, филантроп, дарител и благородник, отдал живота си на България.
След нея говори г-жа Таня Михайлова, която сподели свои лични спомени от срещата с посланик Иван Станчов и разказа за силния ефект от досега с този забележителен човек.
.
Първата премиера на книгата „Аз съм българин и вървя с народа си – Иван Иванов Станчов” се състоя на 7 ноември 2024 г. в Лондон, организирана от Н.Пр. посланик Тихомир Стойчев и училище „Иван Станчов”. В залата на посолството присъстваха роднини и близки на Иван Станчов, министърът на туризма г-н Милошев, български дипломати, ученици с родителите си, представители на българската общност в Лондон (повече за събитието вж. ТУК).
Идеята за втора премиера бе на г-жа Десислава Найденова – посланик на България в Австрия, която сподели, че са много малко книгите, посветени на българските дипломати, и е добре именно в Министерството на външните работи да се направи събитие, което да уважи заслугите на фамилията Станчови, дарили на България три поколения видни български дипломати.
Същото потвърди и г-н Любомир Кючуков – зам.-министър на външните работи (2005-2007), посланик на България във Великобритания (2009-2012). Именно по време на неговия мандат в Лондон той организира тържествена вечер, на която в Българското посолство официално бе връчено на Иван Станчов званието Почетен член на Асоциацията на българските училища в чужбина (вж. ТУК).
.
Чудесен е фактът, че Българският културен институт към министъра на външните работи и Дипломатическият институт приеха толкова всеотдайно да се свържат с Българското училище „Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон, за да се състои на 25.11.2024 г. в София вечер, която спокойно може да се нарече „Незабрава”.
.
Книгата „Аз съм българин и вървя с народа си” е издадена благодарение на Националната програма на МОН „Неразказаните истории на българите” и е част от прекрасните проекти, които се реализираха в 41 български училища и лекторати по света, обогатили историческия архив на родината ни. Можете да видите филма, който разказва за тези проекти, а те тепърва ще се увеличават през годините с нови творби.
.
.
На 25 ноември събитието в МВнР започна с прожекцията на филма на режисьора Петър Бонин „Рицарят с раница”. Така отново „живият” Иван Станчов пристъпи в живота ни, за да се докоснем до неговата човечност и благородство, заради което винаги е будил възхищение.
.
.
След филма се излъчи кратко видео със заветите на Иван Станчов, с участието на българските ученици в гимназиалния курс на г-жа Здравка Момчева.
.
.
И тогава г-жа Снежана Йовева ме покани да разкажа накратко за книгата, която моите колеги от БУ „Иван Станчов” ми повериха да напиша, за да остане в историята най-важното за ролята на династията Станчови и на Иван Иванов Станчов за България и народа ни. Отново споделих, че тази малка книга е предназначена преди всичко за нашите ученици и за тези, които тепърва ще пристъпят прага на училището ни в бъдеще, за да знаят кой е нашият патрон и да не помръква споменът за него.
.
В нея най-напред отделих място на заслужилите от фамилията, които са сред първите дипломати на Третото българско царство – Димитър Станчов, неговата дъщеря – Надежда Станчов, по-късно след брака си наречена лейди Мюър, Иван Димитров Станчов – старши. Но различното в този мемоар е акцентът върху ролята на Иван (Джони) Станчов – младши, когото наричаме Нашия посланик. За кариерата му на дипломат, дарител, филантроп се знае много. Но исках да разкажа какъв беше той, когато за първи път стъпи на територията на Българското посолство в Лондон след 47 години политическо изгнание, как промени изцяло живота ни в онази преломна 1991 г., когато се сблъскваха две епохи: на социализма и на новото демократично общество. Как ни накара да оценим и заобичаме България различно – не като даденост, а като интимна принадлежност, която ни съгражда като личности. Беше учител по благородство и изигра огромна роля за утвърждаването на идеята да има училища по България по цял свят, спомогна да се промени и държавната ни политика, защото десетилетия нашите училища зад граница не бяха обгрижвани.
Иван Станчов можеше и променяше, увличаше, защото вярваше и хората го следваха. А в поведението си бе един от всички нас – независимо че като личност и социален статус се извисяваше над останалите. Но се докосваше така достъпно и с желание до сърцата на хората, което го правеше смайващо различен. Беше много лесно да обикнеш Иван Станчов като човек заради неговата необикновена обикновеност.
.
.
Всъщност, идеята за тази вечер в МВнР в София бе именно хората, които го познаваха, да си припомнят за него. В днешните времена добротата като че ли отстъпва от живота ни, а всички имаме нужда да помним, че тя е стимул за живот. Иван Станчов беше стимул за живот.
.
И как хубаво се получи, че първи взе думата Красимир Веселинов – кулинарен шеф с голям „дипломатически” опит в Лондон, Атина, а днес – в МВнР. С огромно чувство за хумор той припомни, че стажът му е започнал по времето на всеизвестната „Мисия Лондон”, но е продължил да работи при Иван Станчов. И как често, когато посланикът го е питал преди вечеря за някой гост дали имаме пари, Краси е отговарял: „Не!”. Тогава Станчов посягал към джобните си и вечерята преминавала успешно. Разказа колко свойски е преминала срещата на г-н Станчов с Маргарет Тачър и колко е харесала тя българската ни кухня, даже и ракийката ни. Този хумор разведри всички в залата.
.
След това и други споделиха спомени от срещите си с г-н Станчов.
Г-н Пирински припомни, че е имал възможността да се срещне с него три пъти. Единият, когато е приел поста министър на външните работи от Иван Станчов. При това препредаване на високата длъжност се е впечатлил от елегантната, джентълменска натура на Нашия посланик. Вторият път е, когато, като председател на Народното събрание, е организирал първата Кръгла маса в Парламента за Асоциацията на българските училища в чужбина, на която Иван Станчов пристига, за да подкрепи организацията АБУЧ и заедно двамата да обърнат внимание на институциите, че трябва да обгрижат това национално дело за съхранение на българското самосъзнание на подрастващите извън границите на родината.
.
Г-н Ерам Дереджян припомни, че навремето той, като представител на Ранк Ксерокс в Англия, се е свързал с Иван Станчов и първи го е довел в България, за да осигурят необходимата техника и да може новосъздадената СДС да започне своята кампания за съграждане на новото демократично начало.
.
Посланик Ирена Димитрова сподели колко силно е била повлияна от наследството, оставено от Станчов като диря в българското посолство в Лондон, където е започнала най-напред нейната дипломатическа кариера. И когато е била назначена на поста зам.-министър, неговият портрет „неусетно” е бил преместван да стои до кабинета й, за да я стимулира всеки път, когато е идвала на работа, и с погледа му да започва денят й на дипломат.
.
В залата се оказа и посланичката ни в Алжир, г-жа Марияна Бояджиева. Тя с афект сподели, че най-неочаквано при една нейна среща с мексиканския посланик в северноафриканската страна се оказва, че той познава един българин, с когото го свързват някакви далечни родствени бракове, и това е Иван Станчов. Нищо чудно – Нашият посланик е впечатляваща фигура и, където и да се озове – запомня се. Убедени сме, че и Кралица Елизабет II го е запомнила завинаги, когато е поднасял акредитивите си в шикозната униформа на своя дядо Димитър Станчов (на два пъти дипломатически представител на България във Великобритания). Дядото поднася акредитивите си на английските крале в тази униформа, внукът я облича, за да връчи своите акредитиви на Eлизабет II, а днес тя е в Националния исторически музей като ценна реликва и част от историята на българската дипломация. Изложена е в галерия „Станчови“, заедно с много други исторически ценности, дарени от семейството.
.
Проф. Евелина Келбечева припомни, че Иван Станчов бе човек на много каузи. Тя би желала да се знае, че той е Доктор хонорис кауза (доктор по заслуги) на Американския университет в Благоевград, а също, че я е подкрепил изцяло в мисията й да бъде въведен в българските учебници по история разделът за комунистическия период на България.
Доц. д-р Михаил Груев обяви, че благородната дарителска черта на Иван Станчов е присъща и на наследниците му. Синът Никола Станчов е предал на Централния държавен архив в София безценни книжа и документи на фамилията от времето на Фердинад, сред които и дневникът на Анна Станчов – графиня дьо Грено, баба на Иван Станчов. Тези документи сега се обработват и до година вероятно ще са на разположение да се ползват.
В залата на МВнР присъстваше и г-жа Антоанета Иванова – новата директорка на Карин дом, основан навремето от Станчови във фамилната им къща в Морската градина на гр. Варна. Още едно огромно благородно дело по идея на Иван Станчов – първият в България център за физиотерапия на деца със специални нужди. Днес Карин дом е в нова прекрасна сграда и това, което извършват там служителите, спокойно може да се нарече свещенодействие за най-нуждаещите се български деца.
.
Г-жа Наталия Михалевска изказа удовлетворението си, че Националната програма на МОН, по която е издадена и книгата „Аз съм българин и вървя с народа си”, е дала възможност да се научи нещо ново и повече за такава личност, с която можем да се гордеем. И така да съхраним светлия спомен за него, за да е пример не само днес, а завинаги.
Позволих си да завърша презентацията на книгата с думите, които винаги повтарям: Във Варна ще бъде издигнат паметник на Иван Станчов. Училището ни в Лондон към Посолството на България е неговият духовен паметник. Карин дом е живото му туптящо и даряващо сърце, подарено на България за децата със специални нужди.
.
За всички ни остава дългът да помним и разказваме за човека, който събуждаше за Доброто. Будителят Иван Станчов.
.
Снежина Мечева,
преподавател и директор на БУ „Иван Станчов към Посолството на България в Лондон (1989-2023), съосновател и говорител на Асоциацията на българските училища в чужбина (2007-2023), почетен член на АБУЧ
Снимки: Иван Григоров
.
