Георги Заркин – журналистът, убит от режима на Тодор Живков

Интервю с Лъчезар Заркин – синът на убития през 1977 г. журналист

Въпросите зададе Петър Пенчев*

Лъчезар, като единствен син на Георги Заркин, как помните баща си – когато той е хвърлен в затвора, Вие сте бил едва 4-годишен?

Бях на 15 години, когато получихме телеграмата за убийството на баща ми. Преди убийството съм ходил на свиждания в затвора сравнително рядко, защото от Държавна сигурност бяха предупредили майка ми да не ме пуска на свиждания и да не пиша писма на баща ми. На едно от последните ми свиждания с него, приблизително година преди да го убият, той ме убеждаваше, че скоро ще бъде на свобода и ще бъдем заедно, като пределно ясно е знаел, че е обречен. Когато отворихме досието му, вътре намерихме писма, които той е искал да бъдат изпратени до мен, но не са ги пуснали от затвора, а също и писма, които му бях изпращал, но не са му дали. Когато го арестуваха бях на 4 години. До убийството му през 1977 г., в продължение на 11 години и 6 месеца бяхме разделени.

Днес, 7  септември, в Правец честват една 100-годишнина. Защо Вашият баща е участвал в опита от 1965 г. за свалянето на Тодор Живков?

Като журналист във вестник „Земеделско знаме”, през 1964 г. баща ми Георги Заркин се запознава с генерал Иван Тодоров. Генералът е отговарял тогава за построяването и експлоатацията на язовирите и водоемите в България и баща ми го търсил за информация във връзка с тези строежи. Иван Тодоров-Горуня, който е подготвял преврат за свалянето на Живков по време на предстоящ пленум на ЦК на БКП, с участието на Горнобанската танкова бригада, командвана от генерал Анев, видял в лицето на баща ми независим и смел журналист. Той е трябвало от БТА да оповести веднага след преврата за случващото се в България, за да научат зад желязната завеса и да се предотврати нахлуване на съветски войски в страната. Баща ми се съгласява да участва в подготовката и организирането на преврата, защото е бил убеден противник на диктаторския режим на Тодор Живков. Той организира група, която да подготви общественото мнение чрез разпространение на позиви, а през пролетта на 1965 г. групата е планирала дори да излезе в Рила за въоръжена съпротива срещу режима.

Знаете ли текста на позивите, разпространявани от Вашия баща в районите на София, Самоков, Мездра, Дупница и Враца, призовавали към въоръжена борба за сваляне правителството на Тодор Живков?

Заговорът е разкрит и генерал Иван Тодоров е убит, а генерал Анев и други офицери са арествувани. Научавайки това, баща ми започва да разпространява позиви. Позивите са призовавали към въоръжена борба за сваляне на Тодор Живков. Баща ми е отпечатал общо 6000 позива – 6 позива с различни текстове – всеки по 1000 броя. Подписани са от името на Врачански революционен комитет. Реално такъв комитет не е съществувал. Така баща ми е искал да заблуди ДС. Позивите са печатани на циклостил, който той е купил за целта. Тези позиви той е разпространявал лично, използвайки възможността когато е в командировка като журналист. Арестуван е в началото на месец февруари 1966 г. в София след предателство. Тогава започва затворничеството му в централния затвор, след това в затвора в Стара Загора, а след 1975 г. в Пазарджишкия затвор.

Георги Заркин е бил убит на 7.08.1977 г. в затвора в навечерието на Първия писателски конгрес в София. Узнахте ли имената на писателите, възнамерявали да посетят Вашия баща в затвора?

Още през 1974 г. заместник-министърът на вътрешните работи генерал Григор Шопов пише резолюция „Гад. Да бъде убит!” върху протестно писмо на баща ми до Тодор Живков. Диктаторът е бил запознат с тази резолюция. Изпълнението идва през 1977 година, след като стихове на Георги Заркин, писани в затвора и изнесени от излизащи затворници, са четени по радио „Свободна Европа” и така негови колеги – писатели, поети и журналисти от Западна Европа научават за съдбата му, искат да се срещнат с него и да го подкрепят. Тогава Държавна сигурност решава да го убие, за да да предотврати тази среща и ангажиране на интелектуалци от демократичния свят в негова защита.

Защо имената на Георги Заркин и на други противници на диктаторския режим, не са много популярни сред българското общество?

Защото и в момента агентите на Държавна сигурност правят всичко възможно да не се пише и говори за такива хора. Аз като син на Георги Заркин също се чувствам от години изолиран от обществото заради това, че издадох документалните книги „Вулкан”, които разкриват същността на диктаторския режим на Тодор Живков, а впоследствие издадох и част от творчеството на баща ми, което няма нищо общо с натрапения „социалистически реализъм”.

Като син на журналист, писател и поет, който заради гражданската си нетърпимост към диктатурата е убит в българските комунистически затвори, как виждате днешните български медии у нас и зад граница?

С малки изключения, днешните български медии са в ръцете на хора, свързани с предишния комунистически режим. Това води до духовно изкривяване на младото поколение, което е силно манипулирано.

Като син на защитник на свободното слово, как днес Вие оценявате гражданското общество в България?

Гражданско общество в България има, но по всякакъв начин управляващите през тези уж “демократични” 22 години, се стремят да му бъде запушена устата. Хора, които имат активна гражданска позиция, биват изолирани, трудно си намират подходяща за квалификацията им работа, не биват допускани да публикуват статии в големите ежедневници, не биват канени в телевизиите с национален обхват, там гледаме едни и същи лица от десетилетия, или техните деца.

Вие като литературен творец участвахте в последната конференция, организирана наскоро от Института по литература към БАН. Защо ли там (и не само там) я няма темата за комунистическото наследство на убити при комунизма творци, в това число и на Вашия баща?

Творците, убити или преследвани при комунизма, липсват в учебниците по литература днес. Младежите нямат достъп до творчеството на Георги Марков, Стефан Стамов, Йосиф Петров, баща ми Георги Заркин и другите творци, изправили се срещу диктатурата на Тодор Живков. Наш дълг е да настояваме тези автори да бъдат включени в учебните програми, за да се запознае младото поколение с творчеството им и тоталитаризмът и авторитаризмът никога повече да не се повтарят в България.

––––––––––––
*Петър Пенчев е член на обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”

.