Българските медии и организации зад граница се нуждаят от по-голяма подкрепа

Българските медии и организации зад граница се нуждаят от по-голяма държавна подкрепа, заяви Петър Стаматов от Еврочикаго, по време на заседание на парламентарната Комисия по политиките за българите извън страната, проведено на 15 октомври. В заседанието участваха, освен председателят на Комисията и нейни членове, и представители на Министерството на външните работи и други институции. На заседанието бе разгледана и Програма за подпомагане на българските общности, организации и медии в чужбина за периода 2026–2028 г., одобрена с Решение № 634 на Министерския съвет от 20 август т.г.

Следва информация на БТА по темата.

Българските медии и организации зад граница се нуждаят от по-голяма държавна подкрепа, заяви Петър Стаматов, главен редактор на „Еврочикаго“ (Eurochicago.com) – български медиен портал в Чикаго, САЩ, по време на днешното заседание (б.р.: заседанието на 15 октомври) на парламентарната Комисия по политиките за българите извън страната. В обсъждането участваха председателят на комисията Ангел Георгиев и представители на Министерството на външните работи (МВнР), като беше разгледана и Програмата за подпомагане на българските общности, организации и медии в чужбина за периода 2026–2028 г.

Стаматов подчерта необходимостта държавните институции да работят в по-тясно сътрудничество с българските общности, организации и медии зад граница. Според него провеждането на ефективна политика спрямо сънародниците в чужбина изисква не само институционална подкрепа, но и финансови средства за дейността на техните организации.

Главният редактор на „Еврочикаго“ припомни предишни инициативи за осигуряване на държавно финансиране за българските организации и медии извън страната. Той посочи, че въпросът е поставян пред парламентарната комисия още през 2017 г., включително с участието на тогавашния генерален директор на Българската телеграфна агенция Максим Минчев.

По думите на Стаматов през следващите години са били предприети стъпки за подпомагане на българските общности в Западните покрайнини, а впоследствие е било предвидено финансиране и за организации и медии в други държави. Той припомни, че през 2023 г. е имало възможност за кандидатстване по програма, за която според посочените от него данни са кандидатствали около 140 организации, като приблизително 45 са получили финансиране. Той обясни, че целта му е да бъде създаден устойчив механизъм за подпомагане на дейността им.

Стаматов даде за пример и практиките на други държави за финансово подпомагане на техните общности зад граница. Той посочи Румъния като страна, която отделя средства за подкрепа на диаспората и нейните медии. Той обърна внимание и на Република Северна Македония, като заяви, че преди няколко години са били предвидени около 4,5 млн. за инициативи в САЩ, свързани с популяризирането на македонската писменост. По думите му подобни примери показват необходимостта България също да осигурява по-голяма финансова подкрепа за своите организации и медии в чужбина.

В изказването си главният редактор на „Еврочикаго“ обърна внимание и на необходимостта от по-голяма яснота относно средствата, предвидени по новата програма за периода 2026–2028 г. По думите му информацията за финансовите параметри и възможностите за кандидатстване е важна, за да могат организациите предварително да планират своите инициативи.

В отговор представител на Министерството на външните работи посочи, че програмата е одобрена с Решение № 634 на Министерския съвет от 20 август 2026 г. и че документът е публично достъпен. Той уточни, че ресорна за изпълнението ù е друга дирекция на Министерството, чиито представители биха могли да предоставят по-подробна информация.

В хода на обсъждането председателят на комисията Ангел Георгиев посочи финансовите параметри на програмата – 92 000 евро за 2026 г., 110 000 евро за 2027 г. и 140 000 евро за 2028 г.

Представителят на МВнР Васил Дурев поясни, че сумите за 2027 и 2028 г. са индикативни, тъй като бюджетите за съответните години все още не са приети.

По време на дискусията беше направено и разграничение между програмата за подпомагане на българските общности, организации и медии в чужбина за периода 2026–2028 г. и друга програма на МВнР, насочена към подкрепа на българските общности в определени държави.

Директорът на дирекция „Югоизточна Европа“ в МВнР Момчил Райчевски обясни, че втората програма обхваща Република Северна Македония, Сърбия, Украйна, Молдова, Косово и Албания. Той посочи, че тя разполага с отделен бюджет и че финансирането се предоставя на конкурсен принцип.

Райчевски уточни, че програмата за подпомагане на българските медии и организации извън страната има по-широк географски обхват и не се ограничава до държавите от Западните Балкани и Източна Европа.

В тази връзка Стаматов изрази опасение, че българските организации в САЩ, Западна Европа и Австралия не получават достатъчна подкрепа по съществуващите механизми за финансиране.

Председателят на Комисията Ангел Георгиев предложи Министерството на външните работи да изпрати писмена информация за програмите, техния обхват и финансирането им. По думите му така членовете на комисията и Петър Стаматов ще могат да се запознаят с конкретните параметри и възможностите за подпомагане на организациите зад граница.

––––––––––––––––––––––––––

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Напомняме, че в края на предишната парламентарна сесия, преди второто четене на проектобюджета за 2026 г., до председателя на Комисията по политиките за българите извън страната към 52-рото Народно събрание и до всички 240 народни представители беше изпратено писмо от Петранка Стаматова, основател на Eurochicago.com. Писмото е заведено в Народното събрание с вх. № ПГ-52-606-01-41.

Следва цитат от писмото:

УСПЕШНИЯТ ПРЕЦЕДЕНТ ОТ 2022-2023 Г., КОЙТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРОДЪЛЖЕН

С Решение № 844 на Министерския съвет от 28.10.2022 г. за първи път беше одобрена целева програма на МВнР за медии в отганизации от новата емиграция. Така с Постановление на МС № 350/2022 г. бяха отпуснати 200 000 лв., а МВнР осигури допълнителни 150 000 лв. от бюджета си за 2023 г. – общо 350 000 лв. (приблизително 175 хил. евро).

Резултатът доказа огромната нужда: постъпиха над 140 проекта от 38 държави. Този изключителен интерес потвърди, че българските общности по света имат критична необходимост и от собствени информационни канали на роден език. Финансирането на неделните училища е жизненоважно, но то само по себе си не е достатъчно, за да обхване по-широката част от диаспората ни.

НЯКОЛКО АРГУМЕНТА ЗАЩО ПРОПУСКЪТ Е НЕДОПУСТИМ ПРЕЗ 2026 Г.

1. Нарушение на законово задължение: Съгласно чл. 2 от Закона за българите, живеещи извън РБ, държавата „подпомага дейността на българските общности, организации и медии зад граница“. Липсата на целеви пари за медии е неизпълнение на закона.

2. Информационна сигурност в условия на хибридни заплахи: През 2026 г. нуждата от български източници на информация зад граница е по-критична от 2022 г. Войната в Украйна, несигурността в света и широката дезинформация налагат държавата да подкрепи независимите български медии.

3. Дискриминация по географски признак: В проектобюджета за 2026 г. са заложени целеви средства за организации в Албания, Сърбия, Косово, Молдова, Украйна, РС Македония, както и 867,5 хил. евро за БПЦ в чужбина. Пълната липса на финансиране за медиите в държавите с най-големи български общности обаче е неравно третиране. За да избегнем упреци в пристрастност, ще припомним, че постоянно бюджетно перо за историческите ни общности се появи едва след настояване от редакцията на „Еврочикаго“ за изпълнение на Мярка 42 от тогавашната управленска програма (ГЕРБ и „Обединени патриоти“). Вж. линк за посещение на наши представители в НС: www.eurochicago.com/2018/11/komisia-4/

4. Икономическа ефективност: Медиите на диаспората може да бъдат ключов канал за привличане на инвестиции, развитие на туризма и връзка с висококвалифицирани кадри и др. Всеизвестно е, че емиграцията на практика е най-големият чуждестранен инвеститор в страната. Тези 175 хил. евро представляват едва 0,0005% от общия държавен бюджет, а възвръщаемостта им е многократна. За сравнение: само в програма „Публична дипломация“ на МВнР (чл. 10, ал. 2, т. 2) са заложени 927,3 хил. евро, а медиите зад граница могат да се превърнат в нейния най-естествен инструмент.

От председателя на комисията и от някои депутати до Петранка Стаматова и редакцията на Еврочикаго се получиха отговори, като ни бе обещано, че при подготовката на проектобюджета за 2027 година ще бъдат разгледани предложения за промени, но за изменения в проектобюджета за 2026 г. вече е късно.

Изчакахме да излязат първите съобщения за подготовката на новия проектобюджет и от редакцията на Еврочикаго подадохме заявление за достъп до обществена информация по ЗДОИ

Вижте по-долу факсимиле на един от получените отговори – от министрството на културата.

Едва след нашите питания по ЗДОИ, Програмата за подпомагане на българските общности, организации и медии в чужбина за периода 2026–2028 г., е приета с решение на МС на 20 август 2026 г. За съжаление тя не е разгласена подобаващо от българските дипломатически представителства по света, чрез които могат да се предлагат проекти за нея. В мрежата се намира лесно информация само за това, че още на 31 август т.г., 11 дни след излизане на споменатото решение на МС, Посолството на България в Украйна е обявило процедура по приемане на предложения за проекти по тази програма. Информация за приемане на проекти по нея е публикувана и от Генералното консулство на Р България в Одеса.

Като се има предвид, че всяка информация, огласявана от българските посолства и генерални консулства по света на техните официални страници в мрежата, които са раздели от официалната страница на Министерството на външните работи, и всяка публикувана там информация е съгласувана с министерството, и минава през определен отдел в него – иначе не може да се качи, подобна практика при огласяването на програма за подпомагане на българските общности и медии по света, но само в отделни държави, е странна.

Надяваме се, че поне за следващата, 2027 година, информация за приемане на проекти по Програмата за подпомагане на българските общности, организации и медии в чужбина за периода 2026–2028 г. ще бъде публикувана надлежно и навреме на официалните страници на всички български посолства и генерални консулства във всички страни, в които има български общности, организации и медии, независимо дали става дума за емигрантски или исторически общности и независимо на кой континент са съответните страни. За да могат всички български общности, организации и медии, в разни страни по света, да кандидатстват с проекти и да имат шанс да бъдат подпомогнати чрез тази програма. А не само някои от тях.

Към изнесено дотук ще добавим, че съвсем наскоро и неогласено за медиите зад граница е прието Постановление на Министерски съвет № 182 от 8 октомври т.г., с което се одобряват „допълнителни разходи по бюджета на Министерството на външните работи за 2026 г. в размер до 92 000 евро за финансиране на проекти по Програмата за подпомагане на българските общности, организации и медии в чужбина за периода 2026 – 2028 г.“ Средствата се осигуряват от централния бюджет за настоящата година. В постановлението пише още, че със сумата от 92 хил. евро „се увеличават разходите по „Политика в областта на активната двустранна и многостранна дипломация“, бюджетна програма „Изграждане на позитивен образ на България зад граница и подкрепа за българските общности, организации и инициативи на българите в чужбина“, по бюджета на Министерството на външните работи за 2026 г.“

За кои точно организации и медии, и за какви проекти ще отидат отделените от централния бюджет със специално постановление на МС 92 хил. евро за настоящата календарна година се надяваме Министерството на външните работи надлежно и публично да огласи. Не само защото има много малко време до края на годината, в които да се изпълнят одобрените вече от министерството за тази година по тази програма проекти. И не само защото повечето български организации и медии по света изобщо не са разбрали за тази програма навреме. А и защото така е редно. Да се знае и огласява публично за кои български организации и медии зад граница, за какви проекти и пр. се изразходват бюджетни средства.

По тази програма, впрочем, според информацията, която може да се намери в нея в мрежата, са предвидени средства за провеждане на обучения, курсове, лекции и младежки инициативи; достоверно представяне на важни политически, обществени и културни процеси в Република България; създаване на дигитално съдържание, подкасти, информационни портали и платформa за проверка на факти; изграждане на капацитет срещу дезинформацията, фалшивите новини и външните влияния.

Но ако Министерският съвет или Министерството на външните работи са искали да вземат създадат някаква програма за борба с фалшивите новини, дезинформацията, външните влияния и пр., не е трябвало да я обединяват с програма за подпомагане на български организации медии зад граница.

Накрая ще отбележим, че ако информацията, която успяхме да намерим за Програмата за подпомагане на българските общности, организации и медии в чужбина за периода 2026–2028 г., приета с Решение на МС № 634 от 20 август т.г., не е съвсем прецизна, това се дължи на факта, че не успяхме да открием публично самия текст на програмата. Информацията е събрана от налични интернет източници и официални съобщения. Именно затова смятаме, че е необходима по-голяма публичност и прозрачност по отношение на подобни програми, свързани с българите зад граница. Това би улеснило както гражданите и организациите, така и самите институции при предоставянето на информация.

Както вече писахме тук, в Будапеща продължава двадесет и първата Световна среща на българските медии. Форумът, организиран от БТА под надслова „Медии и водачи“, е събрал журналисти, редактори и издатели от България и българските общности по света. Надяваме се повдигнатата по-горе тема да намери място както по време на форума, така и на страниците на изданията на българите по света. Очакваме мнението и на нашите читатели. Изпращайте вашите предложения, идеи и коментари на редакционния ни имейл [линк].