Кандидатът за президент Атанас Семов към българите в чужбина: „Обичайте България, въпреки безобразията на политиците й!“

По повод предстоящите избори на 23 октомври 2011 г. редакцията на Eurochicago.com се обърна към някои от кандидатите за президент на Република България с въпроси, които бяха изпратени от читатели, живеещи в различни държави по света. Първа ни отговори г-жа Меглена Кунева, а след нея – г-н Красимир Каракачанов. Днес ще Ви запознаем с отговорите на  доц. Атанас Марков Семов – кандидат за президент на РБ от политическа партия „Ред, законност и справедливост“ (РЗС).

Уважаеми г-н Семов, България вече повече от 20 години преживява най-тежката демографска криза след възстановяването на българската държавност през 1878 г. Какви са основните причини и как смятате да се преборите с тях – какво ще предприемете, ако спечелите изборите?

Тези 20 години управляваха политически субекти, създадени задкулисно, в резултат на определени интереси – икономически и подземни, които станаха възможни заради конституцията на прехода, която позволи всичко това. Тя позволи този безконтролен грабеж и все по увеличаваща се корупция. В резултат на което българите живеят по-лошо. Днес хората в България живеят по-зле отколкото преди 20 години, желанието да напусната страната от българите е по-голяма отколкото беше преди 20 години, образованието е много по-разсипано, даже пренебрегнато, презряно от държавата, отколкото беше, когато и да било в историята на България. Гладуващото население на България оцелява физически единствено благодарение на пристигащите от чужбина от Европа и Съединените щати финансови средства от децата и внуците, които са напуснали родината. На първо място сме в Европа по очаквания и желание за напускане на страната като 32 % от населението са казали, че ако могат, биха напуснали страната без да знаят къде ще отидат, където и да било. Навън.
Никога в България не е имало такава открита война срещу интелигенцията, каквато се води в последните две години от днешното, ще го кажа категорично, най-неграмотно и най-безпросветно правителство. Въпросът не просто да сменим един избраник с друг, а да използваме повода да започнем да сменяме целия модел на държавата, защото той е в основата си сгрешен. Той е създаден така, че да прилича на европейски и на модерен и демократичен, а всъщност да позволява този зловещ 20-годишен криминален преход, в резултат на който огромната част от българите живеят все по-зле и затова избират да напуснат България. Необходими са опростени процедури за референдуми по основни въпроси, премахване на всички имунитети, намаляване на броя на депутатите, механизъм за отзоваване на всички изборни длъжности и бързи процедури за вкарване на корумпирани политици в затвора по американски модел. Трябва да създадем конституционен модел, който да ангажира българина в решаването на неговите собствени проблеми чрез референдумна демокрация, който да даде задължителна преднина на образованите му водачи, които днес, заради правилата на политическата демокрация винаги или почти винаги са изтикани встрани, и модел, който да позволи свободна, дишаща с отворени гърди смела стопанска инициатива, към която българина е бил винаги предразположен, защото той беше и все още е, убеден съм, работлив човек, ако му се даде малко стимул и малко свобода.

Смятате ли, че България трябва да има нова национална доктрина за българите зад граница и какво е най-необходимо да включва тя?

Необходима е нова национална стратегия за българската диаспора в чужбина, основана на разбирането за нацията като система от общи ценности, която да определи дългосрочната политика към нашенци зад граница. На преден план трябва да стоят и въпросите за поддържането на устойчиви връзки с българските общности в чужбина, да се прилагат последователни действия за защита на правата на българските граждани, пребиваващи и работещи в други държави, и да се проучат основно проблемите, пред които е изправена българската емиграция. Като начало трябва да се създаде механизъм за преброяването на българите зад граница, да се отчете в кои райони диаспората е най-голяма и съобразно това да се разпределят усилията на държавата. За съжаление, не виждаме как това може да се случи скоро, тъй като на управляващото мнозинство му липсва визия за справяне на проблемите на българите в страната, да не говорим за тези в чужбина.
Държавата е длъжница на българите в чужбина. Законодателството по въпроса е хаотично и объркано. За нашенците трябва да се грижат твърде много институции -Агенцията за българите в чужбина, външното, културното и образователното министерства, агенцията за младежта и спорта. В работата им липсва ролята на координатори затова е необходимо да се създаде национален център за имигрантите, който да бъде финансиран от държавата. Самата Агенция за българите в чужбина също трябва да получи подобаващо за ролята си финансиране. Части от бюджетния излишък трябва да бъдат похарчени за привличането на българите от чужбина, като им се осигурява начален старт за живота у нас.

Смятате ли, че България трябва да предостави институционална връзка* на българската диаспора с нацията, която да осигури нейната представителност в обществения живот?

Никой не бива „да връща” или „да спира” никого – достатъчно е държавата да стане толкова обичана, колкото Родината и един от начините това да се случи е сънародниците ни да усетят, че са част от обществения живот. Проблемът с връщането на българите от емиграция, разбира се, е много сложен и с много измерения, но като начало е задължително посолствата и консулствата на България да престанат да бъдат символ на безхаберие и мързел. Време е властта в София да вземе спешни мерки, защото простата сметка показва, че 50 хиляди българи всяка година напускат страната, докато подадените молби за наше гражданство са едва 12 хиляди. Старата емиграция, която не би се установила да живее в България, би била една чудесна лобистка структура за родината, по примера на арменската, гръцката, полската общности по света. За целта обаче е необходима сериозна работа на българските дипломатически представителства, които все още остават непрестъпни крепости за сънародниците ни.

Бихте ли подкрепили обособяването на избирателен район „Чужбина“, в който да се регистрират партийни кандидатски листи и независими кандидати както в районите в страната?

Сегашната ситуация, при която гласовете на българите в чужбина се преливат към гласовете, подадени в страната, обезсмисля вота и обезкуражава българските граждани зад граница, а от друга страна деформира вота в РБ. Отсъствието на поименни листи или независими кандидати в чужбина лишава де факто от представителност в Парламента над 1 млн български граждани.

Според „Ред, законност и справедливост” промените в изборното законодателство трябваше да бъдат поставени на широк обществен дебат още в края на миналата година, и то в контекста на принципно нови конституционни текстове, свързани с основното човешко право в условията на демокрация, за да могат да се отчетат всички „за” и „против” предлаганите промени, включително и възможността да се регистрират листи и независими кандидати в 32 МИР „чужбина”.
Идея на РЗС от преди години е гласовете от чужбина да не бъдат насочвани към определен избирателен район в България, а да се отчитат като гласове в отделен МИР „чужбина”. Нещо повече, като се има предвид броят на българските избиратели зад граница, би било правилно тези райони да са не един, а два, дори повече.

Въпросът за участието на български граждани с двойно гражданство в политическия живот на страната е предмет на обществена дискусия**, инициирана от омбудсмана К. Пенчев. Как се отнасяте към конституционната забрана тези наши сънародници да се кандидатират за народни представители и в президентски избори?
Днес напълно чужд гражданин, стига да е с гражданство на страна от Европейския съюз (ЕС), може да е общински съветник или български евродепутат, но български гражданин по рождение, имащ и друго европейско гражданство, не може да е народен представител.

Примерът, който давате, е едно от многобройните доказателства, че в българското законодателство има сериозни противоречия и недостатъци. Те са толкова дълбоки, че то не може да бъде модернизирано с отделни промени, вкл. и на конституционни текстове. Принципната позиция на „Ред, законност и справедливост” е да бъде изработена и приета нова конституция на Република България. Сега действащият основен закон беше приет при определена, отдавна отминала политическа конюнктура, и още тогава беше съставен умишлено лошо. Той е един от основните причини за хаоса в законодателството, за парализата на съдебната система, за редица други проблеми, в т.ч. и с избирателното право. С приемането в ЕС България навлезе в нов, съществено различен етап от историята си и има нов статут на държавността. Практически невъзможно е държавата да работи адекватно на новите условия със стар, изчерпал възможностите си основен закон. Необходимо е преучредяване на държавата и изграждането й отново по нов демократичен модел, като се започне от основата на държавата – конституцията.
Действащата конституция е удобна на сегашните управляващи и т.нар. „политически елит”, който се самовъзпроизвежда вече две десетилетия, и естествено не е заинтересован да се променя статуквото. Реално демократичен изборен процес и край на изборните манипулации в България може да има само на базата на нов основен закон.

Какво е Вашето мнение за гласуването по интернет и за електронното правителство?

Считаме, че гласуването по интернет е удобен начин за над милион българи в чужбина да упражнят правото си на глас, а би могло и в самата България да привлече към изборния процес младите хора и хората с увреждания, които по принцип рядко стигат до урните. Отношението на РЗС към този модерен механизъм ясно се доказва от факта, че ние имаме опция за електронно членство в партията на нашия сайт www.rzs.bg.
Въпреки това бихме подкрепили инициатива за гласуване на изборите по интернет, само и единствено ако сигурността на вота е абсолютно гарантирана. За съжаление на този етап това е неосъществимо на фона на неспособността на управляващите да интегрират иновационни технологии. Най-пресният пример е гафът с електронната система за гласуване в Народното събрание, която беше широко рекламирана като безотказна и непогрешима, но в крайна сметка се оказа, че много лесно може да бъде манипулирана.
Но има и нещо, което е по-опасно от ниската управленска компетентност и срамната неграмотност на сегашните властимащи. Правителството на ГЕРБ все по-често прибягва до действия, които са пряко нарушаване на демократичните правила и на свободата на личността. Налице е тенденция към авторитаризъм и милиционерски диктат. От чужбина това може би още не се забелязва добре, но в България е съвсем очевидно. Електронният вот е изложен на риска от умишлени фалшификации от страна на правителството в много по-висока степен, отколкото „класическото” гласуване, с писмени документи.
Колкото и да ни е неприятно да си признаем, тъкмо днес България не е готова за избори по интернет – не само и не толкова технически, а най-вече политически. Защото на този етап така още по-силно ще се разрасне търговията с гласове и има реална опасност голяма част от гласовете да бъдат купени, нещо повече – принудени. Това е малко вероятно например в Чикаго, но в България е напълно възможно да речем следното: Местният функционер на една партия убеждава (не с коректни политически аргументи, а с пари или заплахи) даден избирател да гласува за съответната партия, получава съгласието му, но не може да отиде с него в тъмната стаичка и да провери ще си изпълни ли той обещанието. Ако гласуването е електронно, партийните функционери ще могат да висят над главата на избирателя, докато гласува на компютъра в къщи, или в партийния клуб, или на друго неконтролирано място. Така търговията с гласове при сегашните условия в България ще може да се разрасне до размери, нямащи аналог в целия ЕС.

България отделя минимални финансови ресурси за развитие на българската култура и училища зад граница, но дори и тези скромни средства не се използват ефективно. Ще подкрепите ли въвеждането на конкурсно начало при определяне на ръководните служители на Държавната агенция за българите в чужбина? Ще подкрепите ли обективни критерии за финансиране на българските центрове и българските училища в чужбина, като например: брой на обхванатите деца, учебни резултати, икономически принос на емиграцията и т.н.?

Няма да спра да повтарям, че в новата българска конституция образованието трябва да бъде записано като национален приоритет. Свидетели сме на безпрецедентна диспропорция между парите за МВР и за образование и култура. Правителството отделя минимални финансови ресурси за образование и култура не само зад граница, но и в България. Очевидно приоритетите на властимащите са напълно противоположни с тези на българите.
Ключов инструмент за справяне с драматичните проблеми на нацията е образованието и културата, образованието на малцинствата, образованието на всички българи с оглед постигането на конкретна икономическа способност, образованието с оглед намаляване на корупцията и образованието като инструмент за постигането на онази ефективност на законодателството, която е характерна за западната цивилизация. Нещо повече поддържането на българския дух и грижата за българите в чужбина е твърде важна задача, за да бъде оставена на едни назначаеми чиновници, които боравят с твърде съмнителни и непрозрачни правила за финансиране.

В гр. Гоце Делчев се намира Институтът по история на българската емиграция в Америка «Илия Гаджев», бихте ли приели покана да го посетите до изборите?

Разбира се. На 20 октомври ще бъда в града!

Вместо заключение може да добавите Ваше послание към българите зад граница.

Да обичат България, въпреки безобразията на политиците й!

–––––––––––––––

Бележки от редакцията:

* Обществените съвети по държави са първата крачка към създаването на Национален съвет на българите в чужбина (за повече инфо – линк)

**Линк към анкета на Омбудсмана – К.Пенчев многократно е сезиран от български граждани, които имат и друго гражданство (включително и чрез отвореното писмо на г-жа Румяна Угърчинска) и тази анкета е подготовка за дебат, в който да бъдат обсъдени проблемите, свързани с участието на българите с двойно гражданство в управлението на страната.

.