ВИРТУАЛНАТА ВСЕЛЕНА И ДУХОВНАТА ЕВОЛЮЦИЯ

„Науката вече не идентифицира РЕАЛНОСТТА с физическата Вселена, а със СФЕРАТА НА ДУХА И СЪЗНАНИЕТО, принадлежащи на Невидимия свят”.

Сър Артур Едингтон

Автор: Павлик Петров*

Втората половина на XX век е време не само на взривообразно развитие на науката и технологиите, но и време за преосмисляне на съществуващите философски идеи и концепции за същността и структурата на Вселената, както и на присъствието, мястото и същността на Духа и Съзнанието. Инерцията на противопоставянето на Религия и Наука продължава, но в търсенето на истината за Битието и Инобитието, най-блестящите умове на изминалото столетие излизат от този порочен кръг и търсят допирни точки между достиженията на съвременната наука и твърденията на Свещените писания, запазени през вековете, изчистени от религиозните догми.

Като стартова база може да се приеме елиминирането на догмата за чудесата и приемането, че обективно „чудеса” не съществуват – те само дефинират границата между опознатото и неопознатото в обкръжаващия ни свят. Съвремената наука разкрива всеки „Божи ден” същността на явления, доскоро приемани като „чудеса”, определяйки тяхната взаимна връзка и закони на проявление. Нещо повече – залага експерименти, с които възпроизвежда тези „чудеса” в лабораторни условия и по-късно ги внедрява в ежедневния ни живот, докато те станат естествени за възприемане до степен на привикване.

Именно в края на XX и началото на XXI век, когато в развитите общества материализмът и материалното благосъстояние са издигнати в култ, възникват научни хипотези и теории, чиито естество от филосовска гледна точка е връщане към Субективния идеализъм. Става дума за оформящо се научно направление, което може да бъде формулирано като „субективен диалектически идеализам”.

Такова е виждането и свързаните с него хипотези и теории за холограмната Вселена. Това не е просто екстравагантна идея, а хипотеза, подкрепена от достиженията на физиката и в частност на Квантовата механика (Дейвид Бохм), както и на достиженията на неврофизиологията (Карл Прибрам). Опит за осъвместяване на идеите и синтезирано виждане по въпроса за холограмната Вселена и мястото на човека в нея прави Мери Сътерланд в една от нейните публикации “MATRIX” през 2006 г.

Настоящата статия събира парчетата от мозайката на публикувани идеи и теории и добавя липсващите елементи в опит да се представи цялостна „картина” на действителността, в която съществуваме.

„ В началото бе Мисълта (Словото)”.

Мисълта „материализира” тази планета и видимия Космос като вибрация на светлината. Това, което „виждаме” и възприемаме като „твърда” реалност е холограма, създадена от мисълта на определено вибрационно ниво – динамична, вибрираща полева структура с определени характеристики (пространственост, цвят, осезаемост на допир, температура, мирис, вкус и звук), непрекъснато променяща се и създаваща илюзионен континиум на процесите, даден на възприятията като Време. Ако извън възприемането на динамичните проциси на Гравитационно-времевия континиум всичко е „Сега”, то във виртуалната илюзия, факторът „Време” обуславя динамиката на процесите, задавайки разграничителната линия на „Настоящето”, отделяща сбъднати от предстоящи процеси.

Всичко в този материален свят е тук, защото е извикано на живот от нашето Висше Аз (Колективно съзнание, Бог). Всяка наша мисъл или дума, независимо от това дали го съзнаваме или не, се явява код, с който материализираме (извикваме на живот) нови дадености в материалния свят, а според някои мнения и библейски постулати не само в материалния свят. Също като управляван с глас съвременен компютър, където с ключови думи извикваме на живот двумерни динамични изображения или тримерни динамични холограми. Само с една ключова дума е възможно да активираме невидима програма, която да ускори процесите или невидим вирус, който да блокира цяла компютарна мрежа. Принципите са същите. Виртуалната действителност, която ние създаваме с помощта на технологиите в ежедневния си живот е вписана във виртуалната действителност, създадена от нашето Висше Аз. И скоро тази виртуална технологична действителност ще задоволява нашите сетива на всички нива – 3 D, 4 D, 5D, 6D и т. н. В тази нова виртуалната действителност могат да бъдат добавени сетивности, които ние в реалния живот не притежаваме, или не контролираме (като например цветно визуализиране и звуково възпроизвеждане на мисловни процеси). Достигнатото научно познание и ниво на технологиите е достатъчно да започне изграждането на единна система за контрол на повечето процеси от жизнено значение за съществуването на цивилизацията в основата, на която ще стои единна мрежа, създаваща възможности както за виртуално управление на процесите с говор или дори само с мисъл, така и за виртуално забавление на ниво, недостижимо в реалния живот на XX век.

Това е „реалността” на вписаните една в друга илюзии (физическа действителност, от която ние сме част от раждането до смъртта си и виртуална действителност, създадена от човека).

Всяко персонално наложено изменение във виртуалната действителност, в която пребиваваме е продължение и изразяване на нашето вибриращо на по-високо ниво Аз. Колкото по-ниско е нивото на „изразяване”, толкова по-бавни и плътни са вибрациите. Налични са шест вибрационни нива (сфери). Колективното съзнание съществува на седмо ниво – то е вечно, несътворимо и неунищожимо. Останалите нива са вложени една в друга сфери, дефинирани информационно и създадени вертуално от Колективното съзнание, което контролира и съхранява съществуването на всяка сфера от висотата на VII ниво и в същото време взаимодейства със сферите, изпращайки свои проекции във всяка една от тях.

Енергийният потенциал на сферите на всяко едно от вибрационните нива, най-общо може да бъде дефиниран по следния начин чрез енергията, масата и скоростта на фотоните (светлината) във всяко вибрационно ниво:

Колективно съзнание (Аз-т, Бог) – VII ниво

E6 = M6xC6xC6 – VI вибрационно ниво

E5= M5xC5xC5 – V вибрационно ниво

E4 = M4xC4xC4 – IV вибрационно ниво

E3= M3xC3xC3 – III вибрационно ниво

E2 = M2xC2xC2 – II вибрационно ниво

E1= M1xC1xC1 – I вибрационно ниво

Масата на обектите (М) в холограмите е с различна плътност на всяко от шестте нива и се определя от масата на хипотетичните неделими в рамките на съответното вибрационно ниво частици „псиони”.

Скоростта на светлината във всяко ниво е константа за съответното ниво. Скоростта на светлината на отделните вибрационни нива е различна. Най ниска тя е на първо вибрационно ниво – т.е.:    С6>C5>C4>C3>C2>C1

Според Ведите, Бог създава и унищожава Вселените по двойки при всяко свое „вдишване” и „издишване”.

Ако приемем всяко вибрационно ниво като ниво, в което съответното холограмно изображение е изградено от „поляризирана” светлина (на която се базира илюзията за материалност на обектите), то при процес на „деполяризация” на светлината холограмите в двете паралелни Вселени престават да съществуват на всички нива от I до VI – извършва се процес на „чиста” енергийна трансформация, водеща до декомпозиция на виртуалните (холограмните) дадености. Този процес на нашето I-во вибрационно ниво е известен във физиката като анихилация (превръщане на материята и антиматерията при взаимодействие в „чиста” енергия). Този процес протича аналогично и на останалите вибрационни нива при взаимодействието на паралелните нива в двойката материална и антиматериална Вселени.

Според древните Веди, раждането и умирането на Вселените по двойки е нескончаем цикъл. Това логически подсказва, че процесите на поляризация и деполяризация на енергията (това е на анихилация и деанихилация на материята и антиматерията на всички вибрационни нива) са обратими. Законът за запазване на енергията е валиден на всички нива (сфери) при правия и обратния процес. Хипотезата, с която се обяснява възникването на нашата Вселена при „Големия взрив” като огромен процес на анихилация, при който материята се е оказала неравноколичествена на антиматерията и остатъчната материя се е разлетяла, създавайки материалната Вселена е неиздържана. Само учени, които са решили да загърбят закона за запазване на енергията, безпристрастната логика на абстрактната математика и не са чели внимателно Айнщайн или не са си направили труда да го разберат, могат да стигнат до подобна хипотеза.

Това, което остава непроменено е вечното „Колективно съзнание” (Аз-ът, живият Бог). Остава непроменен в своята същност, а според някои автори, като Славка Сюврукова, в същото време вечно съществуващият Бог е вечно експериментиращ и САМОУСЪВЪРШЕНСТВАЩ СЕ! Индивидуалните възможности за опериране на нашето Висше Аз на по-ниски вибрационни нива не е неограничено в непрекъснатостта си. То е кодирано за определен период от време. Времето, за което нашето Висше Аз проектира своето присъствие във Виртуалната действителност, ни дава възможност за взаимодействие с тази действителност. Проекцията на Аз-ът е предварително програмирана да бъде изведена от това вибрационно ниво в определен момент или при определени „обстоятелства”. Това е нашата „смърт” в по-нисшето вибрационно ниво. Нивото е все още съществуващо, всички наши „живи” близки и познати са там и все още взаимодействат с това ниво. Това е като да напуснеш или бъдеш изведен от зала, където прожектират 3D трилър. Филмът продължава за присъстващите, но не и за Вас – Вие сте се прибрали в по-висша сфера (вибрационно ниво) на съществуване. Холограмната проекция визуализираща вашето пребиваване в съответното измерение бързо дегенерира, след като Вашата „жива” вечна същност няма проекция в това виртуално пространство.

Връщането към нашата Висша същност на съществуване е връщане и към самоосъзнаването ни като част от съвкупното вечно съществуващо Аз. Ние сме „Колективно съзнание”, единен Разум, вечно съществуващи и вечно творящи, създавайки виртуални действителности на различни вибрационни нива, наблюдавайки собствените си творения или активно ангажиращи се с присъствието си, изпращайки свои проекции в тези вибрационни нива, взаимодействайки помежду си в различни сфери. Нашето висше Аз често осъществява мултипроекционно присъствие, бидейки едновременно и взаимодействайки едновременно в различни измерения с различни характеристики, без „допирни точки” между тези измерения.

Съзнавайки го или не, ние имаме възможността да комуникираме „мигновено” един с друг без ограничения в „дистанцията”. Пространството, времето и дистанцията в по-нисшите вибрационни нива са илюзия на възприятията. Дистанции в мисловния информационен обмен няма – този процес е мигновен. Принципната възможност за мигновено материализиране на мисловните идеи във всяко предварително създадено виртуално пространство е в основата на принципната възможност за синтезиране на обекти от „нищото”, така и за телепортиране или дублиране на обектите в същото или други измерения (виртуални дадености). Всичко опира до въпроса на личния избор на „проекцията” в която съществува висшият Аз в съответното вибрационно ниво. Всяка проекция има възможност за изява на свободна воля в рамките на зададените и от нейния висш Аз избори. Изборите за всяка конкретна ситуация са краен брой. Всеки от нас е свободен да направи всеки възможен за конкретната ситуация избор (поне докато направи избор). След избора попадате под „ударите” на последствията на направения избор и много често поставяте себе си в ситуация, в която е трудно, а понякога невъзможно да промените избора си. Всеки избор, който правим, има своята „цена”. Това ни дава опитността, помагаща ни в търсенето на творчески, „градивни” избори и тяхното отсяване от множеството на възможните по принцип избори.

Колкото по-тежко е вибрационното ниво, толкова по-ниско е самосъзнанието за истинската същност на индивиуалната проекция (древните Веди споменават за енергията „майя”, която води до блокиране спомена за истинската същност). Предизвикателството на съществуването на по-тежки вибрационни нива е в преоткриването на истинската ни същност. Цялото Мироздание, както и нашето взаимодействие с него е предварително програмирано и кодирано на всички нива. Това не е еднолинейна, а поливариантна програма. Поливариантността дава възможност за изявата на свободен избор на проекциите на Аз-а на всички нива. Съчетаването, а понякога противопоставянето на различните избори на отделните проекции създават неповторими варианти за творчество на всяко вибрационно ниво, което прави Вечността „колоритно” Състояние на съществуване на „Колективния разум”. (Лимитирана в творческото си разнообразие виртуална действителност би довела до повторяемост, което би превърнало Вечността в доста скучно Състояние на пребиваване).

Цялостната информация се притежава от „Колективното съзнание”. Разделението между отделните проекции е относително. Всички структури на Всемира са взаимносвързани и не могат да бъдат реално разделени. Разделението е илюзия. Всяка част на цялото е непрекъснато във връзка с останалите и има пълната информация за останалите части на цялото, както и за своето място спрямо цялото, независимо дали това е само на подсъзнателно ниво. Всемирът е като безконечен виртуален Интернет, в който на най-висше ниво всичко съществува взаимосвързано, където миналото, настоящето и бъдещето са едно неделимо цяло.

Според неврофизиолога Карл Прибрам „Човешкият мозъкът е част от холограмата и поради тази причина може да съхрани множество спомени в такъв малък обем”. Той прави аналогия с нервните импулси, които сканират мозъка по начин подобен на лазарен лъч, сканиращ пространството при изграждането или при разчитането на холограмен образ. Способността на мозъка да извлича и доставя бързо необходимата ни информация, селекциониращ я от огромния натрупан обем информация става обяснимо, ако се приложат принципите на холографията. Една от най-впечатляващите възможности на човешкия мозък в процеса на мисленето, е свързана с паралелното съпоставяне на всяка „единица” информация с всяка друга информация, имаща някаква връзка с „единицата”. Още една възможност, характерна за холограмното изображение.

Ако всичко около нас е холограмно изображение, какво става с „материалната действителност”?

Усещането за солидност на света е вторичен продукт на холограмната илюзия. Нашият холограмен мозък селекционира някои от честотите, за да проектира върху „екрана” на съзнанието ни илюзията за цвят и обем. Пак той селекционира част от честотите, създавайки ни илюзии, задоволяващи други форми на сетивност – звук, мирис и допир. Обемната илюзия дефинира формата и прекъсваемостта в илюзията, както и движението на многоцветните, обемно дефинирани илюзии през тримерното пространство. Илюзията за допир с обемно дефинираните илюзии, както и допира помежду им, създава илюзията за „твърдостта” на предметите. Оперирането във физическото пространство на нашата виртуална действителност е възможно благодарение на принципа за взаимно непроникване между „твърдите” физически тела. От физическа гледна точка материалните частици, изграждащи всеки материален обект, освободени от полевите взаимодействия помежду им и компресирани до физическо съприкосновение ще направят относително големи видими обекти – нивидими. Ако този експеримент се направи с човешкото тяло – то ще бъде компресирано до обем, невидим с невъоръжено човешко око. Всички видими материални обекти в този свят са една „рехава тримерна материална дантела”, поддържана в определен „твърд” обем на съществуване от полеви взаимодействия. Останалото е илюзия на възприятията.

Съществуването на всяка виртуална действителност, независимо от вибрационното ниво се базира на определени, предварително заложени принципи (закони), които са в основата както на съхраняването на динамичното съществуване на „действителността” и нейното развитие, така и в осигуряване на синхронизирането на измененията в тази „действителност”, предизвикани от Волевата намеса на нашите проекции във всяка виртуална действителност. Взаимосвързаността на всичко видимо и невидимо, съществуването на различните вибрационни нива (сфери), тяхната степен на взаимодействие или относително независимо съществуване е координирано и контролирано на всички проекционни нива от Аз-ът. Според Библията сам Бог казва „ако аз само за миг затворя очи, цялото Мироздание ще рухне”.

За да задълбочим разбирането си за „холограмната действителност” е добре да излезем извън сферата на Западната рационалност и да видим „естеството на нещата” през очите на Източната философия. Чуството ни за реалност се базира на усещанията ни, придобити от възприятията ни. Според източната философия възприемането на действителността е повлияно не само от моментните ни възприятия, но и от миналата ни опитност, при това не само в този живот, а от опитността натрупвана прераждане след прераждане. Тези прераждания и опитност целят изграждането на “мост” към истинската същност на всеки един от нас. Опитност, която да ни помогне да се „пробудим” и да скъсаме с илюзиите си, с което да прекъснем проекциите на прибиваването си в по – ниски вибрационни нива. Това е целта на душата – да се освободи от илюзорните възприятия чрез опитността, натрупана в множество жизнени цикли и връщането към нейната автентична, „незамърсена” от илюзиите същност.

Или както пише дюк дьо Помар:

“… В тинята на живота пуска корените си семето на доброто и когато издигне нагоре нежното си стебло, то изсмуква от същата тази тиня сокове, които превръща в божествено прекрасни цветове и неизказано вкусни плодове. Така се ражда доброто, така се идва до съвършенството, величието и духовната сила. Злото се превръща в добро, ненавистта в любов, грозотата в красота, слабостта в сила, дисхармонията в хармония. От тинята на престъплението и порока израстват божествено красивите цветове на чистотата и светостта.

Това е то, великата алхимия на живота, която се извършва под натиска на страданията, в огъня на разкаянието и разочарованието, причинени от стореното зло. Това е божественият процес на еволюцията, на духовното издигане на човека, което се извършва във великото училище на живота, като се върви стъпка по стъпка, етап след етап, прераждане след прераждане…”

————————-

* Още от същия автор – вж.линк.