За лицето, шкембето и задникът на българската журналистика

Какво „мотивира“ Бареков като куче за облайване?

Българските медии са силно манипулирани и все повече и повече концентрирани в ръцете на няколко души. Репортери и издатели приемат подкупи за да пишат различни материали, да печатат пропаганда под формата на новини и съответно да не печатат информация, която спонсорите им не одобряват. – Посланик Макълдауни, 2009 г.

Преди десетина дни водещият в ТВ7 Николай Бареков направи изявление, в което си позволи да замеси името ми с Октопод, Алексей Петров и политическите страсти в Несебър. Тъй като не се познавам с Бареков и никога не сме се срещали и разговаряли с него, той никога не е проявил интерес от моето мнение, аз написах писмо до ръководството на телевизията. Ето цитат от него:

„..Подобно изявление е абсолютно безпочвено и неверно. Аз никога не съм имал каквото и да било отношение да развивам политическа дейност в община Несебър. Познавам широк кръг от хора от всички сфери на живота в страната, или зад граница. Това е част от моята професия, като разследващ журналист, както и част от живота на всеки журналист..

Относно община Несебър, аз съм се интересувал за нещата там не от вчера, а от много години и съм извършвал редица разследвания за различни форми на злоупотреби с държавно, или общинско имущество, корупция, злоупотреби в областта на туризма и екологията и т.н. още от 1993 г. до сега. От тази гледна точка мога да заявя, че съм много добре запознат със ситуацията в този район, пресичането на интереси и престъпните схеми на обществено ограбване, които са действали там през годините, както и досега. Много засегнати от моите разследвания хора са били недоволни от това, че има кой да изважда на бял свят техните тъмни сделки, или злоупотреби. Своята позиция на журналист и гражданин съм заявявал открито и по въпроси, които се отнасят от проблеми в различни български общини, до различни аспекти на управлението и ситуацията в страната. Никога не съм се крил и никога не съм се страхувал да правя това, защото всяко свое твърдение, мога да подкрепя с неоспорими доказателства..

Заявявам най-отговорно, че ще търся съдебна отговорност от Николай Бареков за приписаните ми позорни обстоятелства, а именно обвързаност с набедената за престъпна групировка „Октопод“. Аз никога не съм се познавал с Алексей Петров и никога по никакъв повод не съм имал дори общи срещи с него..”

Без отговор

Очаквано не получих законно право на отговор според ЗРТ и според Етичния кодекс на българските медии, който ТВ7 са длъжни да спазват, въпреки, че са собственост на Цветан Василев и Дилян Пеевски. В момента подготвям жалба за клевета и обида срещу Бареков, както и жалба до СЕМ за нарушаване на разпоредбите на ЗРТ. Интерпретацията на Бареков обаче ме накара да се заинтересувам защо този непознат на мен колега толкова яростно и емоционално се опита да ме наклевети? Разследването стигна до много тесните и персонални контакти на Николай Бареков с олигархично-мутренски структури, които от много години върлуват по морето, но имат национална известност. Оказа се, че Бареков е близък познат с олигарха Чочо Александров, който стана известен като новобогаташ-милионер още на крехката възраст от 20 г. Аз от доста отдавна следя развитието на Александров, още когато се изживяваше като представител на ВИС в региона и верен човек на Георги Илиев. Преди години бях изразил някои свои впечатления относно него. Няма да ги повтарям, само искам да ги припомня на ДАНС и МВР. Разработките стари и нови за Чочо Александров може и да се потулват и спират, но информацията за това какви хора и как диктуват ситуацията в страната няма как да остане скрита и става известна комуто е нужно.

Мутро-корпоративна политика в действие

Амбициите на Александров да завладее местната власт в Несебър са пословични. Той вече обикаля с мутрите си тази община и оглежда бъдещите си владения, разказват хората. Александров стана пръв гербер, неговата партия „Дела“ се вля в ГЕРБ, а личните му връзки с Министър-Председателя се афишират демонстративно, за да сплашват всеки, който дръзне да помисли нещо неудобно за бъдещия „феодален” владетел на Несебър. Аз лично имам редица въпроси относно дейността на корпоративно-политическата структура около Чочо Александров. Някои от тях са:

Въпроси за напреднали

С какви средства и цели се изкупуват стотици декари земя от Александров в Софийското поле и около Слънчев бряг и после се прехвърлят на една негова фирма?

Имат ли задължения фирми на Александров към Корпоративна Търговска банка и ако да – на каква стойност? /Тъй като това представлява банкова и фирмена тайна въпросът може да бъде и без отговор/

Защо обявените официално телефони в регистрацията на политическата му партия ДЕЛА, са и телефони на фирми регистрирани от чужди граждани в България? Случайно ли е, че едно от лицата произлиза от известния град Салерно в южна Италия, столица на неаполитанската Камора?

Има ли свързани с Александров фирми и лица, по общи данни в официалните регистри, които са дали подкуп във вид на апартамент на арестувания преди време шеф на Бургаския административен съд Атанас Вълков?

Как така селищата на Александров около Слънчев бряг с общо име „Съни дей” работят години наред без пречиствателна станция и без Акт 16, а апартаментите там са разпродадени и се обитават?

Къде се изливат фекалните води от тези селища и причиняват ли те замърсяване? Защо фирмата собственик, „Сън Райз Вилидж” ЕООД, построила и менажираща въпросните селища, бе прехвърлена от Александров на името на един ром от с. Тънково, който дори не знае, че е собственик на няколко ваканционни и жилищни комплекси?

С какви средства ромът изкупи тази фирма и нейните активи, или това е просто поредната фиктивна продажба за прикриване на следи и отговорности?

Има ли недоволни и измамени купувачи на апартаменти в тези комплекси, които не могат да намерят нормални условия за живот в закупените от тях имоти на Александров и се жалват безуспешно по институциите?

Продавал ли е Чавдар Александров апартамент в Слънчев бряг за „жълти стотинки” на собственик на елекстронна медия? Въпросната медия излъчва ли единствено „удобни” и обслужващи партията на Александров репортажи, яростно обругавайки противниците му?

Знае ли Александров, че неговият фаворит за кмет на Несебър и политически лидер на партията Атанас Терзиев е получил ОПС като нуждаещ се от жилище от община Несебър, въпреки че никак не е жилищно, или материално затруднен, точно напротив? Знае ли, че като „крайно-нуждаещ се” Терзиев е изкупил ОПС-та на своите комшии и ги е прехвърлил на името на едноличната си фирма „Тортън” ЕООД, впоследствие е построил кооперация на общинските терени, а апартаментите е продал на чужди граждани? Знае ли Александров, че същия този Терзиев дори е застроил 60 м2 общински терен повече от разрешените му, но санкции за това няма?

Известно ли е на Чавдар Александров, че срещу него е имало разработка от ГДБОП преди няколко години по оперативни данни, че е пренасял наркотици с яхтите си по море? Знае ли къде е попаднала въпросната разработка, спряна ли е била и защо?

Среща ли се Чавдар Александров с дъщерята на международно издирвания бургаски милионер Емил Райков /бивш съдружник на Бойко Борисов в нелегалната фабрика за цигари край Бургас/ и дали я е питал случайно къде се намира баща й сега?

Има ли съдебни дела срещу избора на Александров като председател на Българската федерация по ветроходство и защо?

Колко самолета и колко яхти притежава Александров и на каква стойност са те? Какво му е мнението за неосъществената идея да бъде въведен специален данък-лукс за милионерите в България?

Колко време прекара Александров с Николай Бареков в един от най-скъпите курорти на света „Ники бийч” в Сен Тропе и дали е плащал случайно разходите на журналиста? Би ли споделил колко струва почивката във въпросния оазис за милионери?

Колко са близки отношенията на младия олигарх с един друг олигарх – Ветко Арабаджиев, чиито син Владо, известен с участието си в мутренски престрелки,  купонясва заедно с Александров и Бареков, поливайки се с шампанско за стотици евро бутилката?

Бил ли е Чавдар Александров специален гост за Коледа на Арабадажиеви по случай рождения ден на г-жа Арабаджиева в х-л „Пампорово”, който е тяхна собственост и дали са обсъждали общи политически проекти там?

Към какво се стреми „Виктория груп”

Последните въпроси са свързани с присъствието на Арабаджиеви на снимките от тузарския купон с Бареков и техните интереси за владеене на Несебър. Известни са исканията на Ветко Арабаджиев да получи общински парцел до Елените, срещу остарялата и задръстена пречиствателна станция на комплекса, която той закупи заедно с активите. Интересно е да се проследи дали след изборите Арабаджиев не възнамерява да смени предназначението на околни гори и да ги замени също срещу общински земи на първа линия до морето! Две неща, които до момента не можаха да бъдат осъществени.

За журналистическата солидарност

Борисов изгради PR машина, която му спечели подкрепа във всички възрастови и социални групи. Журналистите споделят в частни разговори, че Борисов плаща в брой за позитивно отразяване и заплашва тези, които пишат негативни репортажи. – посланик Байърли, 2006 г.

На самия Николай Бареков, който е фотографиран в подобна компания, място и състояние, нямам какво да кажа. Само мога да споделя, че това е недопустимо за един професионален журналист, който е публична личност и има претенцията да формира обществено мнение. Аз никога не съм си позволявал да говоря срещу колеги, особено по нечия поръчка и не само заради журналистическата солидарност, а заради моралните норми, и в живота, и в професията. Никога не бих си позволил да се ровя в личния живот и скритата страна на Бареков, ако той не си беше позволил да се подиграе с моето име.

Биволът е мирно животно, но с чувство за справедливост

Преди време реших да създам сайта Биволъ, след като трибуните за свободното слово в България изчезнаха, а вестниците, в които работих дълги години, бяха изкупени от подставени на ДПС и БСП лица и аз нямаше никак повече какво да правя там. Сега ми е мъчно, че съм давал енергията и усилията си за тези медии, които не служат на свободното слово. Ако Бареков поне си беше направил труда да проследи публикациите и начина на работа в Биволъ, той щеше да види, чезащитени в този сайт няма, защото единственият критерий е Истината и обективността. Защото се работи по неписания закон на моралния кодекс на професионалната журналистика, който аз и моите колеги от Биволъ винаги сме изповядвали. Биволъ вероятно е рекордьор по разкрития за родните олигарси, групировки, организирани престъпни структури, корумпирани политици, магистрати и всякакви закононарушения, независимо от политическа, корпоративна, или идеологическа принадлежност. Това най-добре може да се докаже с публикациите на сайта. Опитите да бъда свързан, по клише, с „Октоподи”, или Алексей Петров са отвратителни, жалки и смешни, защото Петров е един от основните обекти на критични материали в Биволъ, заедно с всякакви личности и групировки, имащи връзка с организираната престъпност, независимо от риска който поемаме. Оценка за моята работа, позиция и професионална кариера беше дадена на най-висока международна трибуна, в рамките на Първия медиен конгрес в света, проведен в Германия през 2010 г. Злоупотребата на моето роднинство с брат ми Недялко Недялков и спрягането на тази кръвна връзка по един неморален и арогантен начин, смятам за осъдителна от етична гледна точка.

.