Избори 2011: Абсурди и в чужбина

B търсене на липсващите резултати (от гласуването зад граница) кореспондентката на Дойче Веле във Вашингтон Соня Каникова се сблъсква с държавен контрол върху информацията, забрани, страх и… рак на мозъка

От неделя се мъча да узная резултатите от гласуването в САЩ, и изобщо от гласуването в чужбина. Не че те ще променят нещата, но след като имах право на глас, значи имам право и на информация за съдбата на гласа си. При предишни избори узнавахме резултатите броени часове след затварянето на секциите. Тази година, за първи път, дни след приключването на гласуването, няма обявена информация за резултатите. Нещо повече: и достъп до тази информация няма. Тя е контролирана изцяло от ЦИК. Не става дума за резултатите по секции, които след изборите трябва да са изложени във всяка от тях и теоретично може да се видят (но само в работно време). Само че как да ги видят българите, гласували зад граница, които бяха пътували с часове, за да стигнат до гласоподавателен пункт? А те са поне 50 процента от гласувалите. По телефона не може да се получи информация за резултатите. Така са наредили от ЦИК и от Министерство на външните работи в София.

Ако не разполагаме с частен самолет или с агентурна мрежа, е невъзможно да узнаем общия резултат за страната, в която живеем, а още по-невъзможно е да научим резултатите от гласуването в 58 държави. Единствена ЦИК има правото да ги разбули. Това е една процедурна новост, която при по-дълбоко вглеждане сигурно ще се окаже в сериозно нарушение на правото на достъп до информация.

Типичният път на изборните резултати от чужбина е от избирателните комисии към посолствата на България, те събират данните и ги предават на ЦИК. След това резултатите се оповестяват, на всички нива. Не и тази година.

От разговори с членове на над 20 комисии в Северна Америка и Европа разбирам, че резултатите от избирателните секции на повечето места са изпратени на посолствата още в неделя. Но не само в САЩ, а почти навсякъде в чужбина имало объркани протоколи, и това забавило предаването на резултатите от посолствата в ЦИК. Сбърканите протоколи са естествена последица от неестествените изисквания на Комисията как да се попълва документацията. И понеже ЦИК не може да се справи със ситуацията, която сама предизвика, всички ние трябва да чакаме.

Дипломатите няма как да ни кажат резултатите, макар че разполагат с тях. Аз потърсих отговори от 12 посолства в Северна Америка и Европа. Но на дипломатите тази година Министерството на външните работи просто е забранило да обсъждат данните от тези избори (и изобщо изборите) с представители на медиите. Върху дипломатите (разказват неофициално те самите) са се изсипали толкова строги предупреждения за тежки наказания, ако не спазят указанията свързани с изборите, че няма шанс някой от тях да се изпусне. Оставам с впечатлението, че у българските дипломати в този момент е насаден огромен страх от неподчинение. Повечето от тях вече и не знаят кое е разрешено и кое не.

Изглежда невероятно, но е така: от София пристига на талази страх. Той заразява всичко, до което се допре. Членовете на избирателните комисии не са под ничия възбрана, но повечето от тези независими хора не желаят имената им да бъдат свързвани с разкрития на изборни резултати пред журналисти. Има и друго: ЦИК е контролирала по безпрецедентен начин и най-дребните подробности около изграждането на секции и подбора на комисии в чужбина – и си е осигурила максимален контрол върху избирателните комисии.

Аз, като гласувала в чужбина българска гражданка, нямам шанс да получа достъп до информацията, която ме интересува, която ме засяга и на която имам право по закон. Българската държава се е погрижила тази информация да се третира едва ли не като класифицирана. Понеже ситуацията в ЦИК в момента е като в Ада, резултатите от гласуването в чужбина трябва да са в някакво чистилище, с неизвестен срок на престой. Вече няма никакво значение кога ще бъдат обявени – последното, което ще помним от тези избори, са резултатите.

Кого ползва това? Мисля, че никого. Ситуацията по-скоро е метастаза от рака на българското държавно управление. Рак на мозъка.

Източник: www.dw-world.de