ИЗБОРИ 2011: ТРИ ШОКИРАЩИ ИСТОРИИ

Автор: Светла Василева /Chara/

Когато си мислим, че ситуацията не може да бъде по-лоша от съществуващата или от представата ни за нея, обикновено нещо не сме отчели и то, Нещото, бърза да се заяви. За да ни обезвери окончателно, да ни демотивира да продължим или просто да потвърди едно от знаковите правила на Мърфи.
Тези три истории, всяка сама за себе си, са достойни за ролята на капката, рушаща крехкото равновесие на ръба на чашата, където оптимизма се “разтваря” в реалността, възторга и ентусиазма се “давят” в прагматизма на примиреното ежедневие, а блясъка на голямата надежда се смалява до тлеещ въглен.
Тези три истории не са художествена измислица. Хората и населените места съществуват и се намират само на 60 километра от столицата на претендиращата вече за европейско лустро България.
Тези три истории, случили се преди деня на изборите – 23 октомври, обясняват до голяма степен последващите събития и на свой ред поставят въпроси, чиито отговори едва ли ще се харесат.
В тези три истории участвах като съавтор на опозиционен вестник и член на Сдружение за насърчаване на гражданската активност.

“МРАЗЯТ Я, АМА ЩЕ ГЛАСУВАТ ЗА НЕЯ”
Началото на август. В едно от селата на Правешка община, в което ще има избори за местен кмет, коментираме евентуалните кандидати. Събеседничката ми е сладкодумна чаровница на средна възраст от онези, дето знаят почти всичко за всеки, че даже и предисторията на историята. Участието й в предходни две кампании като организатор и като кандидат за кмет, категоричното и решение повече с “глупости” като правене на избори да не се занимава, правят мнението й за ситуацията специално и достатъчно дистанцирано, за да го приема за достоверно. Изброявайки чинно имената на местните “кандидати за слава” и събрала биографиите им в две-три изречения, тя все отбягва въпроса ми за фаворита. Кой е оня, за когото ще гласуват 500-те избиратели, живеещи в селото. Оказва се, че секретарят на общината, член на ПП ГЕРБ, има най-големи шансове. Защо, питам аз, с какво тя е по-различна от останалите. “С нищо. Мразят я, ама ще гласуват за нея”. Мразят я, ама ще гласуват за нея, повтарям няколко пъти за себе си в търсене на аргументи за подобно поведение. Така и не намирам. Абсурдите по правило нямат разумно обяснение.

“ВСИЧКО ВЯРНО КАЗВАТЕ, ВСИЧКО ЗНАЕМ, АМА НИ Е СТРАХ”
Краят на септември е. На площада в едно от селата в Правешка община (с малко над 100 избиратели) ме спират две възрастни дами, удивително спретнато облечени по градски маниер, едната с огърлица, имитираща перли. След обичайните разговори за здравето и времето, стигаме до ситуацията в общината, разкритията, направени на страниците на вестника, който издаваме и до проблемите, чакащи решение от години. Това последното си го говорим почти шепнейки. “Всичко вярно казвате. Всичко знаем. Ама ни е страх”. Дамата с перлите ми доверява, че е член на БСП и дори е била активист на партията. Как така ще ви е страх. Не могат да ви уволнят, нито пенсиите да ви вземат. Какво ще ви направят – питам. “Как какво, ще ни запалят къщите?!! Ти не знаеш колко са лоши и отмъстителни хората тук” – ми отговаря дамата с прелите, а спътничката й утвърдително кима с глава. След седмица споделих разговора си с продавачката от смесения магазин, на чиито витрини “грееха” плакати на ГЕРБ, очаквайки да чуя опровержение на … страха. “Вярно са ти казали. Като нищо ще ни запалят къщите”.

“СТАНИШЕВ ИЗНЕНАДВАЩО ЗАКРИ КАМПАНИЯТА В … ПРАВЕЦ”
На 21 октомври вечерта лидерът на БСП присъства на финала на предизборната кампания на Румен Гунински – кандидат на партията за кмет на Правец, бивш общински съветник, бивш сервитьор в бар Шатрата, агент на ДС, огласен още през 2008 г, настоящ собственик на бензиностанции, работещи на франчайз с Лукойл. На пръв поглед изборът на Станишев да се появи в град с 3 800 жители, пренебрегвайки София, Перник или Видин, където избирателите са в пъти повече, изглежда странен. Но само на пръв поглед. Защото очевидно и той като лидера на ГЕРБ, “танцува” под музиката, поръчвана от станалия известен напоследък със “законопослушанието си” правешки олигарх Валентин Златев. Само тази година в рамките на пет месеца Борисов успя два пъти да стигне до Правец. Не за да се срещне с гражданите, а да пререже лентата на луксозния частен голф комплекс на Златеви и да раздаде наградите на проведения през септември частен голф турнир, придавайки с присъствието си статут на общодържавна значимост на мероприятията. Присъствието на Станишев де факто бе подкрепа за фаворита на Златев младши за кмет на града срещу избора на баща му, чийто избраник е Н.Нитов – кандидат от ПП ГЕРБ. В крайна сметка, за която и “кукла” да гласуват избирателите, кукловодът е един. При това от години.

Ако тези истории ви се сторят в реда на нещата и случването по нашите географски ширини, ето още нещо за финал.
23 октомври. Денят на изборите. Същият малък град и същите малки села. Всичко е предвидимо и всичко е очаквано. И присъствието на кандидатите за кметове и общински съветници пред изборни секции, продължило часове. И “разходките” на въоръжени лица сред избирателите в една от секциите. И видимо контролираното гласуване на ромите. И избора на “разградено” училищно фоайе за избирателна секция, при наличието на десетки свободни класни стаи. И многото граждани, идващи по два-три пъти и отказващи се да чакат при вида на опашките. И другите, недоволните, че са ги лишили от възможност да упражнят правото си на глас, останали пред секциите до 21.00 часа.
Точно в 20.00 часа, когато бе обявен края на гласуването и когато трябваше да започне броенето на бюлетините, в секция 01 в Правец, в която присъствах в качеството си на наблюдател, изпратен от гражданско сдружение с пълномощия от ЦИК, изненадващо изгасна тока. Не за минута-две. Нито за десет. За цели два часа. Вероятно за да сложи символичен край на спектакъла, наречен “Избори 2011”.

www.chara.blog.bg