и неговата последна книга
САН СТАФАНСКА БЪЛГАРИЯ
Поява, съдба, триумф и трагедия на
българската национална идея
С. 2011, Том 1 и 2,
Издателство “Пенсофт” 13а “Гео Милев” 1111 София,
Е-мейл [email protected] .
Проф. Райкин проследява историята на българското национално съзнание от времената на Св. Св. Кирил и Методий, средните векове, епохата на възраждането, борбите за църковна и политическа свобода, Сан Стефанския договор и Берлинския конгрес Той документира изявите на българско национално съзнание на българския народ в събития и изказвания на негови водещи личности и институции, както и становищата на чужди сили, държавници и общественици в подкрепа или отрицание на българските национални интереси. Той използува класици на българската историческа наука и чуждестранни авторитети по разглежданите събития. Основна теза на неговото изследване е да подчертае твърдото отстояване на българските национални идеали от нашия народ с подкрепата на Русия и виновниците за потъпкването на тези идеали от великите сили – Австро-Унгария и Англия.
Том І
съдържание
Гл. І. …. Средновековни основи на българския национализъм……………………. 5
Гл. ІІ. … Възрожденски национализъм………………………………………………………. 25
Гл. ІІІ. .. Национализъм в българо-гръцката църковна разпря……………………. 57
Гл. ІV. . Българската екзархия и националната идея. Екзарх Антим І и Екзарх Йосиф І 93
Гл. V. .. Апостоли в борбата за политическо освобождение на България… 143
Гл. VІ. . Априлското въстание………………………………………………………………… 257
Гл. VІІ. . Отглас на Априлското въстане в Англия…………………………………….. 329
Гл. VІІІ.. Цариградската конференция……………………………………………………… 407
Гл. ІХ… Провал на европейската дипломация………………………………………… 481
Гл. Х…. Руското напредване в България и политическите конвулсии в Лондон 557
ПРИЛОЖЕНИЯ
1…. Национализъм. Дефиниция и български варианти……………………… 595
2…. В защита на българския национализъм. По въпросите за “македонски език” и “македонска народност”………………………………………………………………………………… 612
3…. ОROS. Гръцки текст на решението на Цариградския събор за обявяване на Българската православна църква в схизма, по причина на изпадане в ерес филетизъм (национализъм)……………………………………………………………………………….. 629
Том ІI
съдържание
Гл. І. …. Падането на Плевен и европейската дипломация………………………….. 3
Гл. ІІ. … Англия и Австро-Унгария заговарят против България…………………… 43
Гл. ІІІ. .. Национализъм в българо-гръцката църковна разпря……………………. 59
Гл. ІV. . Одринско примирие и мисията на Игнатиев в Лондон………………….. 73
Гл. V. .. България в центъра на парламентарните дебати в Англия по повдигнатите с примирието въпроси………………………………………………………………………………………. 99
Гл. VІ. . Русия и Игнатиев създават Сан Стефанска България……………….. 133
Гл. VІІ. . Заговор против България в шахматната дипломация на Дизраели-Андраши-Бисмарк и Горчаков…………………………………………………………………………………… 169
Гл. VІІІ.. Мисията на Игнатиев във Виена………………………………………………… 199
Гл. ІХ… Англия агонизира, дефинира, дебатира и решава да торпилира Сан-Стефанския договор…………………………………………………………………………………………………. 227
Гл. Х…. Световната преса и Сан Стефано……………………………………………… 297
Гл. ХI… Русия капитуира пред Англия…………………………………………………….. 319
Гл. ХII… Сърбия преминава към Австро-Унгария, против Русия, за да ограби България 357
Гл. ХIII.. Берлинският конгрес…………………………………………………………………. 392
ПРИЛОЖЕНИЯ
1…. Руско-българската дипломатическа война – 1886-1887……………… 471
2…. Международното положение на България в надвечерието на Първата световна война. 494
3…. Политически въпроси около намесата на България в Първата световна война и нейното поражение…………………………………………………………………………………. 545
4…. Исторически основи на русофилството в България. Писмо до Джулия Даскалова, Редактор-издател на в. “Неделник,“ Ню Йорк, 14 октомври 1996 г……………… 565
5…. От Автора, за Автора: Цветя на Злото……………………………………….. 573
6…. Карти…………………………………………………………………… 595
****************
ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ СПАС ТОДОРОВ РАЙКИН
Роден в с. Зелениково, Пловдивско, 26 октомври 1922 г.,
син на Тодор и Минка Райкин.
Сега живее в Америка,
1910 Chipperfield Dr., Stroudsburg, PA, 18360.
Е-mail: [email protected]
Спас Райкин израства в селско семейство в пословична беднота. След завършване на прогимназията като първенец на класа в 1937 г., за две години работи като махленски овчар и говедар, помага в полската работа на баща си и къщната работа на майка си. През Септември 1939 г. постъпва в Пловдивската Духовна семинария, която завършва през м. Юли 1945 г. – през всичкото време първенец на класа. През Септември постъпва в Богословския факултет на Софийския университет и завършва, пак като първенец, в 1949 г. Като член на управителното тяло на Студентското дружество “Св. Патриарх Евтимий,” за две години организира седмични сказки във Факултета, където видни учени и общественици говорят на стотици посетители. Същата есен е назначен за учител-възпитател в Софийската Духовна Семинария – до повикването му да изпълни военната си служба като трудовак, в 1950 г., в Безмер, и в Балчик – 1950-1951 г. – при каторжнически условия. Неговото израстване, образование, трудовашка служба и партизанство в Родопите са описани в книгата му “Синя и Червена България.” На 6 май 1951 г., с двама приятели трудоваци, избягват от Балчик до Варна пеша, пътуват с влака до Пловдив, там ги посрещат представители на нелегалната организация “Българин съм,” завеждат ги в балкана над с. Марково, въоръжават ги с карабини и бомби, и образуват ядката на съпротивителна група. След 44 дни в Родопите, заедно с присъединилите се към тях членове на нелегалната организация, преминават в Гърция на 19 юни 1951 г.
В Гърция Спас прави доклад до Световната организация на Църквите за положението на Българската църква. Докладът получава висока оценка от ръководителите на Световния Съвет на Църквите. Както го увериха, те за първи път научават за преследването на Църквата в България. Те му отпускат стипендия да следва в Атинския богословски факултет, после в Женевския, Базелския и Лондонския университети. В 1954 г. получава виза за Америка, с гаранция от Митрополит Андрей, и пристига там на 30 юни същата година. Настанен в митрополията, той служи като секретар на епархията и бива назначен за Секретар на Българската програма за разселване на български бежанци в Америка, в Църковната Световна организация на Църквите, субсидирана от Държавния Департамент. След закриването на тази програма в 1957 г. той започва работа в Благотворителната организация “Травълърс Ейд Сосайъти,” като социален работник – посрещане и помагане на нуждаещи се пътници от Европа в Америка. В качеството му на такъв на него се възлага да посрещне и предложи услугите на организацията на семейството на завръщащия се от Съветския съюз Лии Харвей Освалд, убиецът на Президент Кенеди, което става предмет на всякакви спекулации в цялата литература която се появява през следващите десетилетия. Случаят е споменат в Доклада на Комисията Уорън. В същото време той се записва в Колумбийския университет, във факултета по политология, който завършва със степен Магистър по Политически науки, и продължава да работи за докторска степен. Междувременно в 1956 г. той се задомява, раждат му се две деца, финансовото му положение се влошава, и когато в началото на септември 1963 г. малък колеж в Охайо, Райо Гранд, му предлага професорско място да преподава История, той напуска Ню Йорк и се посвещава на академическата си кариера. В 1965 г той получава назначение като Професор в Държавния университет в щата Ню Йорк –Потсдам, и в 1966 г. се премества в Държавния университет в щата Пенсилвания, кампъс Ийст Страудсбург, където остава до пенсионирането си в 1991 г.
Още с пристигането си в Америка Райкин се включва в българската емигрантска политика. Скоро той се запознава с Д-р Калин Койчев, намира с него единомислие по политическите въпроси и влиза в организацията която той представлява в Ню Йорк – Български Национален Фронт, възглавявана от Д-р Иван Дочев от Торонто.. В същото време той влиза и в Българо-Американската Лига и става редактор-основател на нейния орган – “American-Bulgarian Review.” Поради вътрешни политически борби в Лигата, той я напуска и става редактор на органа на БНФ – “Борба,” – 1956-1962 г. В 1962 г., по причина на разногласия по политиката на организацията прокарвана от него в списанието, той се оттегля от редакторството на ABR и в 1964 г. прекратява членството си в БНФ поради остър завой на дясно в политиката на организацията. През всичкото това време той е Секретар на нейния Централен Управителен Съвет. Той също така представлява БНФ в международната организация на емигранти от източна Европа, “American Friends of the Anti-Bolshevic Bloc of Nations” на която в 1960-1962 г. става Главен Секретар. В 1972 г. Райкин е приет в гичевисткото крило на БЗНС в емиграция, водено от бившия народен представител Тончо Тенев, от групата на Никола Петков, където вече е станал член и Д-р Калин Койчев. В 1944 г., на 26 октомври, той е приет в БЗНС от дружбата в родното му място. В 1978 г. той напуска тази организация поради преминаването на Тончо Тенев и Калин Койчев на страната на българското комунистическо правителство. Заедно с брата на Тончо Тенев, Жечо Тенев, и Христо Коновски, те образуват Временнен Секретариат на “БЗНС- “Димитър Гичев” и започват да издават, под редакторството на Райкин, списание “Свободно Земеделско знаме” – 1978-1991 г. Списанието публикува материали изключително писани от Райкин и излиза в 67 книжки. С промяната на режима в България в 1989 г. Временният Секретарят и списанието прекратяват дейността си.
Заедно с политическите си занимания, Райкин не оставя на втора линия академическите си интереси. Той преподава предмети по История на Цивилизацията, Древна История, Средновековна История, Модерна Европейска История, История на Русия, История на Съветския Съюз, История на Източна Европа и Въведение във Философията. През всичкото това време Райкин членува в “Аmerican Association for Advancement of Slavic Studies” – AAASS. В продължение на десетилетия той присъствува на годишните конференции на организацията, на които се събират над 1,200 учени от цяла Америка и Европа. На тези конференции се изнасят доклади от известни учени по исторически, политически, лингвистически, икономически и други културни въпроси. Райкин взема живо участие във всички панели където се разглеждат общи политически въпроси и такива засягащи България. Той сам организира панели на които бяха поставени на обсъждане български въпроси от водещи учени в полето на славистиката, историята и политиката. Пред много панели той изнесе доклади по същите въпроси и участвува активно в много дискусии където се разглеждаха български въпроси. Сам той организира панели на тези конференции по въпроси отнасящи се до българската история, които председателствува и води дискусиите.
Студии от Райкин са поместени в много научни издания. Стотици негови писма до редакторите на вестници, включително Ню Йорк Таймс и местния вестник “Поконо Рекорд,” са помествани през десетилетията на неговата обществена дейност. В 1993 г. в България бяха издадени неговите статии в “Свободно Земеделско Знаме” в пет тома, посветени на актуални политически въпроси под общо заглавие: “Политически проблеми пред българската общественост в чужбина:” 1. Проблеми на българската външна политика, 2. Проблеми на Българския Земеделски Народен Съюз, 3. Проблеми на Българската православна църква, 4. Комунизъм, Социализъм, Фашизъм, национализъм и 5. Човешки права. Между 2000 г. и 2009 г. той публикува серия от 13 тома под общо заглавие “Политическо пътешествие срещу ветровете на 20 век,” където са събрани всичките му статии, анализи, съобщения, и доклади за дейността му всред Българската емиграция от 1954 г. до края на века. Сега, в началото на 2012 г. излезе от печат в два тома историческото му изследване на тема: “САН СТЕФАНСКА БЪЛГАРИЯ. Поява, съдба, триумф и трагедия на българската национална идея.” През изтеклите десет години неговите публикации наброяват двадесет тома.
По време на режима в България от преди 10 ноември 1989 г. Райкин критикува най-остро акомодационизма на БПЦ от емиграция. След преврата в комунистическата партия, по-точно след обявяването на схизмата на 25 май 1992 г. той застава зад Патриарх Максим и Св. Синод и в продължение на десет години се бори с разколниците с десетки статии в пресата в България и писма до видни български държавници.
Той активно участвува в превземането на Софийската Духовна Семинария от схизматиците.
В Америка той дава подкрепата си на Митрополит Йосиф и му помага за спечелване на делото заведено от него против разколниците окупирали
Митрополитската катедрала “Св.Св. Кирил и Методий.” Той публикува стотици документи от това време в защита на БПЦ от отпадналите владици и духовници в т. 12 и 13 на неговата серия “Политическо пътешествие срещу ветровете на ХХ век.”
Преди да се оттегли от научните си и политически занимания, след като беше встъпил в своята 90-та годишнина, Райкин организира своята aрхива покриваща 60 годишна дейност в обществения живот на българската емиграция. Тази архива – 99 тома – беше приета от Hoover Institution of Stanford University, Кaлифорния – за съхранение и ползване от бъдещи историци.
Страудсбург, ПА – САЩ
3 януари, 2012. г.
