Съмненията около дипломата на новия министър на икономиката Делян Добрев показват, че в българското общество се е зародил нов феномен. Недоверие към завършилия в чужбина.
Ако през цялото развитие на България чуждата диплома е била престижна и повод за преклонение, сега скептицизмът към чуждите университети е достигнал до такива нива, че вече чуждата диплома пречи. В случая с Делян Добрев, когато показа магистратурата си от УНСС, обществото някак си отдъхна. Аха, значи има наша си диплома, не някаква от американския царевичак. А иначе Добрев изглежда доста компетентен и преди 10 години щяхме да му се възхищаваме вкупом като младо юпи, зарязало Щатите, а днес ни гризе червеят на съмнението. (Друг е въпросът, че проучванията около дипломата му се правеха от одиозни фигури и че в българската журналистика можеш да дрънкаш всякакви глупости безнаказано.)
Георги Стойчев, директорът на фондация „Отворено общество“ и главен мотор на Рейтинга на висшите училища в България обаче ми разказа една история, която удостоверява това, за което говоря около дипломата на Делян Добрев.
В наши дни годишно завършват около 25 хиляди българи в чужди университети и много от тях попадат в ситуация, която Стойчев нарича „двойна маргинализация“. От една страна, те не са приети от местните общества заради западната ксенофобия, а като се върнат в България, са със свръхочаквания за реализация. Но тъй като са загубили за 5 години връзки, много често такива добре образовани млади хора остават без работа и се самоизолират.
На практика през 2012 година е по-изгодно да завършиш добър български университет, както е видно от рейтинга…, отколкото да се скиташ немил и недраг в чужбина, а като се върнеш, да се сблъскаш с подозрения и отхвърляне.
Борислав Зюмбюлев,
в. „168 часа“
