Православни традиции от Връбница (Цветница) до Великден
След Цветница започва Страстната седмица – дните на Христовите страдания преди Възкресението.
От днес започна Страстната седмица или седмицата на страданията, като това е последната седмица от живота на Исус Христос. Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик. Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност.
Всеки ден от Страстната седмица е наречен велик и свят, и през всеки един от тях Църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста. През нея всички дни се наричат велики
Велики понеделник е наречен за голямото великденско чистене и белосване на къщата, когато се изпира всичко в нея, а оборите се изриват и се изгаря сметта. През Велика сряда не се работи женска работа, а на Велики четвъртък се боядисват яйцата и се подновява квасът за през цялата година. По обичай отбраните яйца първо се измиват и почистват с вода и пепел, за да не станат на петна. После се боядисват червените яйца (те са с целебна и магична сила да предпазват от злото), като с първото стопанката прави кръстен знак върху челата на децата, а след тях – и на всички останали от къщата. След това се боядисват и другите яйца – шарени – за удоволствие на малки и големи. Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи в събота.
На Велики (Разпети) петък се месят обредните хлябове и козунаците. За друга работа и дума не може да става. Велики петък (Разпети петък) е време
на душевно пречистване и ден в който не се работи. На Разпети петък постът е особено строг. За духовните лица Църквата повелява да не ядат и да не пият нищо, дори вода. За Разпети петък народът казва, че и пиле не пее, и гнездо не вие. Затова на този ден не се похваща никаква работа. Великденските обредни хлябове са няколко вида и са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника и близките. По форма са кръгли, продълговати или от отделни парчета тесто в плетеница. Наричат се яйчелник, кукулник, паска, великденски кравай. Приготвени с мазнина и намазани с жълтък на яйце, те са основен елемент от храната на този ден. Върху хлябовете преди изпичането им са поставяли яйце, като в различните райони на страната може да бъде боядисано или не.
Щом свещеникът обяви в полунощ: „Христос воскресе!“, хората поемат поздрава и отговора му: „Воистина воскресе!“, като си пожелават здраве и щастие. Запалената от „подновения“ огън в храма свещ отнасят мълчешком вкъщи да го пренесат на домашния си иконостас. През тази нощ момите слагат пръстена си под възглавницата, за да сънуват човека, за когото ще се омъжат.
Чукането е червените яйца става в неделя и тогава кумците посещават кръстниците, а младите – родителите си, като им носят пита, козунак и яйца. Смята се, че на този ден всеки може да си пожелае нещо, ако държи в ръка пари или някаква друга ценност и ако е праведен – ще го получи скоро. А следобяд момите начело с новата кумица отиват на отреденото място, връзват люлки и момците ги люлеят за здраве.
СТРАСТНАТА (ВЕЛИКАТА) СЕДМИЦА (ден по ден) Нека през тази седмица да сме по – смирени и по – добри.
9април ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК. (Преждеосвещена литургия. Вечерта Последование на Жениха).
Св. мъченик Евпсихи. Църквата ни предлага да размислим над образа на безплодната смокиня (смоковница), която изсъхнала след като била прокълната от Господ . “Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън“
10 април ВЕЛИКИ ВТОРНИК(Преждеосвещена литургия. Вечерта Последование на Жениха). Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се чете освен притчата за талантите , тази за десетте девици
11 април ВЕЛИКА СРЯДА (Преждеосвещена литургия. Вечерта Малко повечерие).
Велика сряда е денят на Тайната вечеря на Христос с Апостолите, на която той им казва, че един от тях ще го предаде. И наистина същата вечер Юда го предава. През първите три дни на Страстната седмица църквата припомня последното пребиваване на Господа в Йерусалим. В тези дни богослужението е твърде наситено: извършват се полунощница, утреня, часове с четене на Евангелието и Литургия на преждеосвещените Дарове. По време на часовете се изчитат четирите Евангелия до Евангелието по Йоана гл. 13, 30 стих. На места четенето им започва още от петата или шестата седмица на Великия пост.
12 април ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК – На тоя ден Господ Иисус Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим. След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина , дето се молил до идването на предателя .Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така нареченитеДванадесет евангелия т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания(Утреня: Велик (общ) маслосвет, св. Василиева литургия. Вечерта Последование на 12-те Евангелия). Св. свещеномъченици Януарий и Теодор в Пергия. На Велики четвъртък се произнася смъртната присъда на Божия син. Прави се Възпоминание на Тайната вечеря. Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.
13 април ВЕЛИКИ ПЕТЪК или Разпети петък (Царски часове, Вечерня с изнасяне на Плащаницата, вечерта – Опело Христово).
Това е най-тъжния ден от страстната седмица. Припомнят се великите страдания на Иисус Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание, с кръст в ръка и с венец от тръни на главата Денят, в който той смирено приема смъртта, за да изкупи греховете на цялото човечество. Кръстният път и Голгота Припомнят се великите страдания на Иисус Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание, с кръст в ръка и с венец от тръни на главата. Нарамен с тежък кръст от преторията на Пилата, Христос бил поведен към Голгота на разпятие. Разпнат между двама разбойника за поругание при страшни природни смущения – земетръс и затъмнение на слънцето, издъхнал, приел смърт, за да избави от смърт цялото човечество.
14 април ВЕЛИКА СЪБОТА – Възпоменава се погребението на Христос Спасителя и слизането Му в ада. Умрял на кръста, от прободените Му ребра изтекло кръв и вода. Иосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, снели Го от кръста, помазали с аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина. При полагането Му в гроба присъствували жените мироносици, сред които, обляна в сълзи с прободеното си от мъка сърце, била и майка Му св. Богородица. (Вечерня с Василиева литургия). Св. мъченица Александра. Св. мъченик Лазар Български. На Велика събота майката на Исус, Света Богородица го оплаква заедно с няколко жени, носещи миро. Исус е погребан, а гроба му запечатан и пред него е поставена стража. Събота сутринта след литургията на някои места има обичай свещеникът да раздава цветя на вярващите като израз на радостно предчувствие за Възкресението.
15 април ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО – ПАСХА – ВЕЛИКДЕН
(Пасхалната Великденска литургия се отслужва след полунощ срещу неделя. А в самия първи ден от Великденските празници службата в православните храмове започва по-късно и се нарича Второ Възкресение.)
