Емигранти

Автор: Пейчо Кънев

Защо българите отиват да живеят другаде по света и какво намират там

Пиша този текст в София, България. Аз съм емигрант. Да, точно така. Макар че живея в България, аз си оставам такъв. Защото емигрантството е диагноза. Ако си бил веднъж, завинаги си оставаш такъв. Ние, българите, сме странна порода. Патриоти сме, когато ситуациите го изискват (разбирай по време на мач на националния отбор), шовинисти сме (когато по улицата са събрали и мирно си вървят група хора с различна сексуална ориентация), расисти сме (когато някое малцинство настоява за правата си), лицемери сме (когато съседът е по-добре от нас), подмолни сме (ако ние сме по-добре от съседа) и още толкова други неща. Но едно определено нещо винаги е мразил българският човек и това е българският емигрант. Мрази го, а в същото време мечтае да е на негово място. Там, където е той, Америка, Германия, Испания, Австралия или където и да е другаде по света. Това е много извратен дуализъм. Обич и омраза. Нещо, като обърната ксенофобия. Което е странно!

Ние мразим повече сънародниците си, които са далеч от нас

отколкото чужденците, които живеят в нашата държава. Как се стигна до това? Мисля, че за да успеем да си отговорим на този въпрос, първо трябва да разберем какво точно означава самият термин – емиграция. Това е доброволното или насилствено напускане за дълъг период от време на страната на обитаване и заселване в друга страна. Обикновено това е причинено от някаква отрицателна промяна в живота, била тя природна, икономическа или военна. Емигрантството не е равносилно на масово насилствено изселване на етническа основа. Причините за напускане на дадена страна могат да бъдат такива, които привличат (познати като изтеглящи фактори), и такива, които принуждават човек да напусне (познати като изтласкващи фактори). През своята история, българите преживяват няколко големи емигрантски вълни. Днес по света български общности съществуват в повече от 70 държави. Най-големи са те в Съединените американски щати, Канада, Гърция, Испания, Турция, Германия, Италия, Великобритания, Австрия, Австралия и др. Тенденциите са общностите ни зад граница да се увеличават,

което значи, че българите в държавата ни ще намаляват

Факт. С какво ние допринесохме за това? След 1990 г., всяко следващо правителство, като че ли поддържаше такава политика. Имам предвид политика на неангажираност. За това, което се случва с емигриралите вече българи, и за тези, които тепърва ще си заминат. Знаете ли, никога не съм харесвал теориите за конспирациите, затова винаги се опитвам да рационализирам съответните фактори, да ги сведа до основните им функции и предпоставки. Нека тогава разгледаме фактите. От 1990 г. досега, по неофициални данни, пределите на България са напуснати от повече от 1 000 000 души. Това е огромна цифра. Един милион българи може би никога няма да се завърнат, поне не и за повече от един месец през лятото. Защо тогава това не се е приело за плашеща цифра от нито едно правителство? Това за мен е криза от национален характер. Е, да, не можем да се сравняваме с милионите полски или руски емигранти по света, но все пак тези две държави са с многомилионно население. Тогава защо не се е предприело нищо през годините за изтриване на тази черна статистика от българските анали, или поне намаляването на съответните цифри? Отговорите според мен са много прости. Противно на общоприетото самомнение на българите, че сме мързелива нация,

българинът в чужбина работи много

наистина много. А какво придобиват хората, които работят извънредно много в държави, чиято икономика е в добро състояние? Пари, естествено. Без значение в коя сфера от икономиката се трудят нашите сънародници, строителство, земеделие, услуги, високи технологии, тежка промишленост, те получават пари. И голяма част от тези парични средства се вливат в българската икономика, без самите тези хора по някакъв начин да тежат на същата тази икономика. Да вярно, те не си плащат данъците в България, но мисля, че тази сума, сравнена с парите, които се изпращат в България, по един или друг начин, е нищожна. Помислете! По данни на Световната банка, през 2004 г. парите, изпратени от нашите емигранти, са 3 млрд. долара. През 2006 г. те са 2 млрд. и 800 хил. долара, през 2007 г. те са 2 млрд. и 200 хил., а през 2009 г. те са малко повече от 2 млрд. Без значение, че има спад в паричните потоци заради глобалната финансова криза, тези парични трансфери формират от 4 до 7 процента от БВП на България. Това, от която и страна да се погледне, е огромен плюс за България и един допълнителен бял дроб във финансовия ни дихателен организъм по време на криза. За какво ние, живеещите тук, използваме тези пари? Най-вече те се използват за намаляване на бедността или поне ограничаването на нейното развитие. Знае се, че най-голям процент са емигрантите от

най-бедната прослойка на обществото

от най-бедните семейства.
Голяма част от тези пари подпомагат определени райони в България, където безработицата е в най-големи размери. Друга част от тези пари се инвестират в здравеопазването и образованието. Също така голямо перо от емигрантските пари отиват за покупко-продажба на недвижими имоти. От 2004 г. насам около 14% от покупките на недвижими имоти в големите ни градове се финансират по този начин. Емигрантските пари спомагат и за увеличаване на потреблението, защото първоначално тези средства се използват за закупуването на стоки от първа необходимост, което е огромна инжекция в българската промишленост и след това те се използват за покупката на стоки от по-дългосрочен характер. Не трябва да се забравя и финансирането на предприемаческата дейност в родината ни. Много от тези пари се използват за започването на някакъв малък бизнес от роднините на съответния емигрант. Това от своя страна води до по-високи доходи и за разкриването на нови работни места. Ефектът за икономиката най-общо е намаляване на безработицата, намаляване на хората, получаващи социални помощи, създаване на добавена стойност и др. Сега вече виждате защо българските правителства и институции обичат нашите емигранти. Съмнявам се, че патриотичните тупкания в гърдите на нашите политици, прокламиращи борба за намаляването на емиграцията, са нещо повече от ефектна стойка.

Никакъв Български Великден не може да ме убеди

в противното. Аз знам какъв е животът зад граница и усещам как се живее тук, в България. Всеки може да има свое мнение по този, така изстрадан въпрос. Но е факт, че нещата няма да пресъхнат от само себе си. Българите ще продължат да емигрират, да работят зад граница, да раждат децата си там. Корените им ще бъдат закопани на ново и чуждо място и оттам ще порастат отново. Но пак казвам, че не мога да разбера сънародниците си, които мразят българите, напуснали България. Това е лицемерие, уважаеми. Да говориш и сплетничиш против нещо, което ти помага да живееш по-добре, което подпомага развитието на цялата ни държава. Така е, такива хора сме и аз съм го приел за даденост. Отдавна съм се отказал да нищя различните мрачни нюанси на българската душевност и народопсихология. Но ето още малко от черната статистика. Факт е, че ще продължава да има наши сънародници, които ще ни напускат, ще се увеличат българите зад граница, които никога повече няма да се завърнат в родината си, които ще се откажат от българското си гражданство. Все повече и повече ще бъдат тези емигранти, които ще кръщават децата си с чужди имена и ще ги отдалечават от нашето самосъзнание, които ще решат да изживеят старините си някъде там.

И това е жалко! За всички нас

Наскоро в сайта на вестника под мой текст някакъв „фен“ беше оставил приблизително подобен коментар – нямало как човек като мен, който е живял в САЩ, да е социалист. Защо да няма как?! Социализмът някога е отричал свободното движение на човешки маси от една държава в друга, що ли? Просто знам, че във всеки момент, аз мога да си събера багажа, да се кача на самолета и да отлетя, за едно далечно място. И нека работя там и нека децата ми да се родят там и нека изпращам пари, които да помагат на България. А вие ме мразете!

duma.bg