История, достойна за размисъл

Защо в Скопие не бях обявен за агент на ДС?

Автор:   Спас Ташев

Връзката ми с Македония е дълбока и трайна. Започна като родова и емоционална предопределеност, но премина и се заздрави през личните ми изпитания. През 1984 г. като 16-годишен ученик станах член на Тайната македонска организация, която отстояваше историческата истина за българския характер на мнозинството от населението в Македония. Подобна дейност тогава не се толерираше от комунистическата власт в България. На 17-годишна възраст бях разкрит от ДС, арестуван в училище и отведен в МВР, където почти две години бях профилактиран заради моята „противодържавна агитация и пропаганда”.

В демократична България обаче, по време на управлението на трансформиралите се в социалисти бивши комунисти, през 2006 г. бе приет един глупав закон за досиетата и аз от потърпевш от ДС бях обявен за сътрудник на същата ДС.

Последното ми трето поредно обявяване стана на 05.06.2012 г. с решение № 2-15 на комисията по досиетата. Под информацията за мен комисията с гордост е записала, че вече веднъж ме е обявила с решение № 37 от 10.06.2008 г. Навярно се питате къде е тогава третото обявяване и защо то не е споменато?

Ето ви една история, достойна за размисъл…

През 2007 г. сам подадох молба до комисията да ми даде достъп до всички документи в архива на ДС, отнасящи се за мен. Показана ми бе папка с 5 листа, според които аз съм бил агент на ДС. Нямаше и следа от каквито и било документи за моя „противодържавна агитация и пропаганда”. Бях шокиран от този факт. Изненадата ми бе още по-голяма, след като във въпросната папка видях ръкописно обещание за сътрудничество към ДС, под което стоеше моето име. Само дето никога преди не бях виждал подобен документ, подписът не беше моя и върху хартията и с просто око се забелязваха следи от техническа интервенция, като първоначалната дата е била изтрита и след това е написана 3.VI.1985 г. Останалите документи просто потвърждаваха, че на подправената дата съм вербуван за агент на ДС.

Тъй като комисията по досиетата отказа да се произнесе с решение, през февруари 2008 г. подадох втора молба. Така се стигна до премълчаваното решение № 27 от 18.03.2008 г., в което за първи път от страна на комисията по досиетата бях обявен за агент на ДС. Допускам, че аз съм единственото лице, нарочено за агент, което само е пожелало да бъде обявено с решение. Направих това с ясното съзнание, че за да поведа съдебна битка за доказване на истината, трябва да има някакво решение, което да оспоря. Тук започва интересната част на моя разказ.

Когато заведох делото в Административния съд през 2008 г., аз бях директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие. За никого не е тайна, че българските дипломати в Р. Македония са следени от страна на местните служби. Мен обаче ме следяха още от разпадането на Югославия през 1991 г. Първоначално на граничните пунктове имаше дебели тефтери със списъци на лица, които представляват интерес за УДБа. След това Р. Македония започна да използва компютри и при въвеждането на данните за лицето, ако то представлява някакъв интерес, се появява червено квадратче. Следва обаждане до централата, копиране на документите и едва след получаването на разрешение от по-горната инстанция, на лицето се позволява да влезе. Обикновено тази процедура продължава около 30 минути като през това време се организира евентуалното проследяване.

През 2007 г. на ГКПП Ново село, Струмишко,  бях главно действащо лице в един подобен случай, взел комични форми.Пътувах с дипломатическия автомобил на военното аташе. След въвеждането на моите данни, отново се появи въпросното червено квадратче. Полицаят обаче беше нов и се стъписа, защото не знаеше какво да прави. Все пак към Струмица всеки ден не пътуват дипломати. След като се посъветва със свои колеги, той ми каза, че трябва да сляза от автомобила, за да ме претърсят. Бях дипломат и много добре знаех, че нямат право на това, но реших да не протестирам, за да видя до къде ще стигнат в своите действия. Отведоха ме в стаята за обиск, преровиха ми дрехите и естествено, нищо не намериха, след което ме пуснаха. Проблемът стана, когато поисках да ми бъде издаден официален протокол за извършения обиск. Изведнъж настана суматоха, всички се изпокриха, дойде началникът на ГКПП-то, който започна да се кара на подчинения си и му крещеше кой му е разрешил да прави това. Отговорът бе доста смешен. На струмишки диалект звучеше така: „Компютаро ми кажá”. Искат-неискат, издадоха ми протокол, в който е записано, че „при претресот и телесниот преглед… не се пронайдени предмети од интерес на службата”. Този факт нагледно показва за какви условия на работа трябва да бъдат подготвяни българските дипломати.

През 2008 г. обаче се случи нещо друго, благодарение на което след като в България бях обявен за агент на ДС с решение № 37, нито една медия в Македония не разпространи тази информация.Това поведение на македонските медии напълно контрастира на другите случаи на обявени агенти сред нашите дипломати в Скопие, когато не пропуснаха възможността многократно да раздухат новината.

За мой късмет, през юни 2008 г., когато бе обявено решение № 37, вече бях завел дело срещу решение № 27 на комисията по досиетата. Редовно правех консултации по интернет с различни адвокати или специалисти по проблематиката с ДС. Вече имах една готова графологична експертиза, която доказваше, че обещанието за сътрудничество е фалшиво. Имах и два документа на МВР от 2001 г., в които се признаваше, че за мен „е събирана информация от бившата ДС”. В единия е посочено, че на 17.09.1984 г. от ОУ – Стара Загора – ДС е открито дело за оперативна проверка с псевдоним „Патриота“, което е водено по линия на „промакедонски национализъм“ с окраска „противодържавна агитация и пропаганда“. Делото е снето от отчет на 14.09.1985 г. след извършена профилактика на лицето, за което ОУ – Стара Загора уведомява с писмо – вх. № 2696/85 г.  В другия документ ми бе съобщено, че в МВР разполагат с данни за събирана за мен информация от бившата ДС, но не могат да ми предоставят документите, които ме засягат, „тъй като същите са унищожени съгласно нормативната база в МВР през 1985 година“. Освен това бях намерил нормативната база на ДС, с която обосновавах моето преследване от нейна страна през 1984-85 г.

Явно трафикът по интернет е бил следен и е провокирал силен интерес. Един ден дори забелязах, че ме снимат в кабинета ми от съседната сграда.С фотокамерата на телефона успях да документирам този факт. Една сутрин констатирахме, че през нощта е прониквано в сградата, където се помещаваше Културният център. Бяха пускани компютрите и е източвана информация. Не знам дали за този случай след години ще се открият документи, но е очевидно, че аргументацията ми в съдебната жалба се е сторила доста убедителна, поради което са предположили, че ще спечеля делото.

Всъщност за всеки трезвомислещ човек е ясно, че след като декларацията за сътрудничество е фалшив документ, то и последвалите я вторични документи са с невярно съдържание. Това обаче, което видяха и прецениха като убедително някои среди оттатък границата, явно не бе убедително за българския съд, работещ под силния политически натиск на среди от БСП. Въпреки че в хода на административното дело бе проведена нова графологична експертиза, която доказа, че обещанието за сътрудничество не е подписано от мен и датата е фалшифицирана, поради което бе обявен за неистински документ, решението на комисията не бе отменено, тъй като последвалите го вторични документи били истински. По-голяма глупост от тази не съм чувал. Естествено, че регистрационните бланки например са истински, но те са с невярно съдържание, защото отразяват един доказано неверен факт. Нима когато смъртният акт е фалшив, некрологът е истински? И бланката, която е използвана за дипломата на сина на цар Киро е истинска, но това не прави дипломата с вярно съдържание…

Тук е мястото да споделя и други факти, които будят тревога. Въпреки официалната ми писмена молба, комисията по досиетата не ми предостави никакви документи, че съм бил преследван от ДС. Едва след две години, на 19.05.2009 г. след разразил се скандал, получих достъп до два оригинални документа на ДС, които хвърлят съвсем друга светлина върху моя казус. Така например се добрах до картон образец 3, с който се установява, че срещу мен като непълнолетен ученик, на 17.09.1984 г., от страна на ДС е образувано Дело за оперативна проверка с псевдоним „Патриота”, водено по линия на „промакедонски национализъм” с окраска „противодържавна агитация и пропаганда”. След като в продължение на една година съм „профилактиран”, делото е снето от отчет на 14.09.1985 г. и случаят ми е вписан и в дневника на делата за оперативни проверки. В този дневник фигурирам с моето собствено име, за разлика от регистрационните дневници на агентите, където се вписват само псевдонимите и няма гаранция, че след време под този псевдоним няма да бъде подменена самоличността на един агент с друг, може би набеден като мен.

След всичко изнесено дотук, искам да кажа, че не съм против разкриването на документите на ДС. Точно обратното, ратувам за оповестяването на цялата истина. Поради тази причина смятам, че трябва да бъдат обявявани всички документите с всички техни атрибути, а не някои да биват скривани, какъвто е моя случай. Поради тази причина протестирам, че от мен две години бяха укривани картон образец 3 и дневника на делата за оперативни проверки. А това са документите, които доказваха моята „противодържавна агитация и пропаганда” през периода, когато уж съм бил агент на ДС. Протестирам, че след решението на съда, комисията по досиетата заличи от решението си документа „обещание за сътрудничество”, сякаш той не съществува. Този документ е съвсем реален и е неразделна част от моето досие. Затова той трябва също да бъде обявяван, но с констатираните по него факти, а именно, че не е подписан от мен, че е фалшифициран и обявен от съда за неистински. Защото в името на комисията на първо место фигурират думите „разкриване на документите”, а не „прикриване на документите”. Защото вдигането на завесата означава показване на цялата истина пред обществото и тогава всеки сам ще прецени дали аз съм бил агент на ДС или съм поредния случай на опит за манипулация. В противен случай се създава една идеологическа боза и покрай сухото гори и суровото. Не е ли бил това един от основните замисли на БСП, създавайки този закон?

Разбира се, не съм се отказал от съдебните битки. Засега удовлетворението ми е, че в Македония не повярваха на лъжата за моето агентурно минало. Дано най-накрая тази истина си пробие път и у нас въпреки натиска на бившите комунисти.