Особености на българския политически канибализъм

Людоедството е реалност и в XXI век. В миналото е съществувало по езическо-ритуални и други причини, както и при масов глад; при обсадата на крепости през войните, че и при обсадата на Ленинград през последната световна война. Още от дълбока древност хората смятали храбростта за обиталище на сърцето, а диваците дори изяждали сърцето на своя враг и изпивали кръвта му, в желанието си да станат по-силни. Дълбоко в амазонските гори живее индианското племе шуар, което практикува канибализъм и препариране на човешки глави до големина на юмрук. Трофеите се носят на препаската и свидетелстват какъв велик воин е притежателят им. Редица криминални разследвания сочат, че Ханибал Лектър не е литературна измислица на Томас Харис. Проблемът с последователите му е комплексен – обществен, психиатричен и юридически. Разновидност на явлението е българския политически и най-вече икономически канибализъм.

За почти четвърт век преход продължаваме да оглозгваме и опоскваме създаденото през презрените 45 години социализъм. Съдържимото на някогашните промишлени гиганти отдавна е изсмукано и източено като черноморска мида от хищните рапани – пишман бизнесмени от рода на Валентин Златев и Николай Банев. Бетонните им черупки се транжират от братята роми за остатъци от метал. Селското стопанство, този неизчерпаем брашнeн чувал за всяка закъсала икономика, е празен и изтупан, както никога досега. Дойната селска крава е неузнаваемо окльощавяла и не пуска мляко. Милите сценки на пълнещите багажниците си огражданени синковци и щерки, под умилителния поглед на старите родители, са безвъзвратно в миналото. Сега и родителите няма кой да ги нахрани.

Радетелят за щастието на българските кокошки и прочие полезни животинки земеделски министър се е заел с доставка на играчки за прасета -„за да могат прасетата да си играят с тях и да не проявяват канибализъм”. Също и със строителство на кучешки приюти. Безроден очилатко, случайно българин, нацапал гащите в Световната банка, е изпратен да си ги изпере у нас. Седнал на торбата с народното имане, безучастно наблюдава агонията на все още читавите родни производители и направлява напоителните финансови потоци към политически правилните бизнесмени.

Канибализмът като инстинктивна първобитна проява предхожда ужаса на сложните социални и международни конфликти. В дъното на които е неутолимата алчност на корпорациите, посягащи на националните ресурси, несъобразяващи се с понятието суверинитет. В тяхна услуга са медии, неправителствени (а всъщност нерядко надправителствени) организации, налагащи изгодни за тях модели на поведение. Дори примерът с провеждащи се повсевместно гей паради е показателен. Някъде те може вече да изглеждат напълно естествени, но тук са обидни за преобладаващото мнозинство, от което се изисква да приеме не това, че има хомосексуалисти и винаги ги е имало, а това, че те трябва непрекъснато да го занимават със себе си. (Или това, че еднополовият брак е същото като брака между мъж и жена, а всеки, който не смята така, е изостанал и недемократичен…)

Каква обаче е хронологията на българския политически и социален канибализъм?

Първата вълна на рекетъорите с бухалки дойде и си замина за период от около десет години (1994-2004 г.). Те свършиха своята работа при разработването на финансовите пазари със “застраховане” и охранителен бизнес. След това систематично бяха отстреляни от невидимите си господари. На тяхно място дойде втората вълна на „добре облечените бизнесмени”. Те в по-голяма степен бяха усвоили изкуството на мимикрията и двойната игра, каквато по същността си е организираната престъпност. Но и тяхното време е на път да отмине, особено в сферата на кражбите на ДДС – хитрият механизъм, измислен по времето на политикономиста Костов, за да замени рекета с друга, по-невидима, и същевременно по-ефективна система за ограбване на народа. По неофициални данни ДДС-мафията бърка в джоба на обикновения българин всяка година с около 5-6 милиарда лв., което е близо една шеста от брутния национален продукт. Така след първата вълна на мутро-поколението дойде ред и на втората. Сега обаче представителите й слизат от сцената по-цивилизовано. Няма да има куршуми и локви кръв. Вече не е демократично?! Агонията няма да е така брутална, но за сметка на това ще бъде далеч по-унизителна. С дълги, късащи нервите съдебни процеси, или позорно изгнание и преследване в чужбина.

Каква е истинската причина за целия този мутро-ченгеджийски театър, разиграван от кукловодите? На определени кукловоди им трябват все повече парични ресурси, за да крепят рекетъорския си петролен долар и да развиват тайните си милитаристични проекти. Ето защо вече жестоко притискат националните правителства на неоколониални „бананови” републики като нашата за финансов ресурс, който трябва да влезе в държавния бюджет и след това да се пренасочи навън. Под формата на плащания на новосъздаден външен дълг чрез държавни облигации, емитирани на международните пазари. При трафика на кокаин ЦРУ (за което не от вчера има съмнения, че контролира трафика на наркотици) иска за себе си лъвския пай на вноса в Европа. От агенцията не са съгласни да делят с някакви люлински и илиянски тарикати. Декламирайки послушно мантрите на Eвропейската комисия и на задокеанските си благодетели в тази насока, Б.Б. Не разбира, че след дребните мутро-феодали и местни бабаити, в жертва ще бъде пренесен и племенния вожд. Дори в предаването „Деконструкция” на БНТ наскоро, журналистката Калина Андролова директно му го каза в ефир. Този сценарий ще се разиграе в България, когато му дойде времето. Изведнъж амфетаминовото му минало ще изплува от грамите на ЦРУ, не само в „Уикилийкс”, но и на бюрото на някой прокурор в страна, на която България не е в позицията да отказва да изпълнява съдебните поръчки. Воден от безмерното си его, Борисов изглежда не усеща, че вече е тръгнал натам, където отидоха повечето му предшественици – в килера на презрените от народа провалили се политически играчи.

В момента продължава партийния канибализъм. Отдавна БСП изхруска трупа на старата госпожа. Останалите от нея мръвки нееднократно се подхвърлят на по-дребните хищници. Въпреки, че не стават за апетитна политическа гозба, желаещите я уж „дисиденти” са налице. В момента в политическата джунгла се вихри със завиден за възможностите си апетит дребен хищник с нежна физика. Апетитната мръвка са разлагащите се трупове на нежиснеспособните ДСБ и СДС. Но за такъв като Иван Костов да съжаляваме ли, че си е намерил майстора? Една бивша чиновничка да прилапа кариеристчетата му! Погълнала пребиваващите в тях ренегати и номади, с партията си „Ние гражданите” тя се надява да се превърне в незаобиколим фактор в приближаващите парламентарни избори. Интересен тюрлюгювеч…

Отваря се и нова бленувана тема – една от любимите и движещи старозаветни идеи – тази за отмъщението (възмездието). Тази тема неслучайно е въведена  в средите на българските слуги от други външни господари. Някои от тях започнаха да виждат как силите на Изтока започват да надделяват в скритата засега (поне за българската общественост) война със Запада за глобално господство. Те придвидливо усещат, че България може отново да попадне в източна орбита на влияние. Затова отсега точат зъби за реванш и разправа с наложения им преди  23 години принцип на доминация.

В България продължава да важи древният философски принцип на Хермес Трисмегист – „Каквото горе, такова и долу”. И нашите политици само да се напъват да отразят борбата на големите батковци в разгърналия се, за кой ли път, фронт на противопоставяне.

Светослав Атаджанов

Djani.blog.bg