Българският ВСС си затваря очите за нарушенията на ръководството на Софийския градски съд

Скандалното уволнение на Мирослава Тодорова, председател на неудобния за властта съдийски съюз, даде пореден повод на критикувания и у нас, и от Брюксел Висш съдебен съвет (ВСС) истерично да обяснява, че решенията му се ръководят единствено от принципни, макар и на практика несъществуващи критерии.

Това бе заявено на няколко пъти и от члена на съвета Пламен Стоилов по време на петъчната му среща с участници в безпрецедентния протест на над 200 магистрати и адвокати срещу кадровата политика и дисциплинарната практика на ВСС.

Освен декларативните изявления, че колегите му не се поддават на натиск и съобразяват всички фактори, като натовареност и качество на работа, когато преценяват дадено наказание за забавени дела, Стоилов така и не успя да даде смислено обяснение защо, за разлика от Тодорова, близката приятелка на МВР шефа Цветан Цветанов – Владимира Янева, бе наказана само със „забележка” за 43 забавени производства.

Наред със скандално избрания председател на Софийския градски съд (СГС), наскоро назначената за нейна заместничка и шефка на Наказателното отделение в СГС Петя Крънчева също се радва на странен комфорт, въпреки че бе предложена за санкция от съдебния инспекторат заради 26 забавени дела при много по-малко решени дела в сравнение с останалите „нарушители“.

Вместо да образуват дисциплинарно производство обаче, кадровиците просто оставиха на Янева да й наложи леко наказание. Тодорова пък се оказа с 15% намаление на заплатата.

След като лично предложи Крънчева за свой заместник, шефката на СГС прецени, че е достатъчно само да й обърне внимание за нарушенията, което дори не се смята за санкция по смисъла на Закона за съдебната власт.

Очаквано ВСС се съобрази с избора на Янева, повиши Крънчева и по време на същото заседание образува дисциплинарката на Тодорова.

Крънчева е в челните места на класацията по несвършени дела

Новоназначената зам.-шефка на СГС обаче има солидна репутация на не особено дисциплиниран съдия, като това неведнъж е било поставяно на вниманието на ВСС. През 2011 г. Крънчева оправда бившия земеделски министър Венцислав Върбанов по делото за безстопанственост. Тогава тя привлече вниманието на медиите с дълга политическа реч в защита на Върбанов. След това съдебният инспекторат започна проверка по делото.

Градският прокурор Николай Кокинов пък пусна сигнал в инспектората към ВСС за делото срещу шефа на „Озеленяване“ Любомир Ников, което се гледа от Крънчева и бе прекратено след месеци заради допуснати процесуални нарушения в досъдебното производство.

Впоследствие цялото наказателно производство беше прекратено, тъй като прокуратурата не внесе обвинителния акт в определения от съда срок.

Случаят на Крънчева обаче трудно би могъл да бъде обяснен с пренатовареност, тъй като статистиката показва, че зам.-председателката на СГС е един от съдиите с най-много висящи дела през последните три години, въпреки че е една от най-слабо натоварените. Това означава, че тя гледа дела, които просто не приключват.

През 2009, 2010 и 2011 г. Крънчева си оспорва челното място по най-голям брой несвършени дела с Мариян Марков, като през първите две години има по 77 такива казуса, а за м. г. са паднали на 56. В същото време през трите години са й били разпределени общо 345 дела. За сравнение, Мирослава Тодорова има 50 незавършени дела през 2009 г., 49 през 2010 и 41 през м. г., като за целия период е поела над два пъти повече производства – общо 734.

Случайното разпределение – в неслучайни ръце

Отчетливата разлика в положението на повишената Крънчева и уволнената Тодорова добива още по-сериозни размери след края на март, когато ВСС избра първата за зам.-председател на СГС. Успоредно с високия пост тя поема разпределението на делата в Наказателното отделение с изключение на дежурствата. До този момент разпределението се извършва всеки ден от различен съдия.

Случайно или не за близо три месеца – до средата на юни, на Крънчева са били разпределени едва две дела. Едното от които е т. нар. процес „Батко” срещу бившия шеф на пътната агенция Веселин Георгиев, наблюдаван с особен интерес от Брюксел.

По-интересното е, че това дело е било разпределено на Крънчева от самата нея, след като Владимира Янева взима решение за откомандироване на предишния съдия по делото Весела Дончева, която бе „качена” от Софийския районен съд (СРС) именно за да поеме състава на Георги Колев. Той оглави Върховния административен съд (ВАС) точно преди да приключи това дело.

Крънчева е разпределила на съдиите и останалите дела на Дончева, въпреки че според нормалната съдебна практика те би трябвало да се поемат от новоназначения съдия на състава на откомандированата.

В случая това е било напълно възможно, тъй като в СГС освен новоназначените съдии са командировани и двама нови съдии. Впрочем, един от тях е Антон Урумов, син на добилия скандална известност покрай казуса с магистратските имоти в Приморско Николай Урумов от ВАС.

Изискването делата да бъдат разпределяни на случаен принцип, а не чрез еднолично решение на административните ръководители на съдилищата, е основополагащо за принципа на безпристрастност, от който би трябвало да се ръководи съдебната система. То е залегнало в чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека, като целта му е да не се нарушава задължението съдията да бъде определян веднъж завинаги и случайно.

Непрозрачно и немотивирано преразпределяне на образувани вече дела

Непрозрачното и немотивирано преразпределяне на образувани вече дела в рамките на едно съдилище е нарушение на правото на гледане на делото от съд, създаден в съответствие със закона. Обстоятелствата, при които това е допустимо, са свързани с обективни причини, като тежко заболяване, бременност или смърт.

Нито една от тях обаче не е налице в случая с откомандироването на съдия Дончева и последвалото преразпределяне на делата й от страна на Крънчева.

Всъщност тази практика не бе чужда и на предишното ръководство на СГС в лицето на Георги Колев. Както се вижда от негова заповед от ноември 2009 г., когато бе председател на Градския съд, възпитаникът на Академията на МВР е иззел именно от Крънчева делото за пране на пари срещу Евелин Банев-Брендо. Като официална причина са посочени две последователни искания за нейния отвод от страна на прокуратурата, макар че правно положение, при което председател на съд отвежда свой колега по искане на обвинението, просто не съществува. В случая обаче Колев е ползвал като аргументи за нестандартното си решение засиления обществен интерес, както и факта, че в свое определение няколко месеца по-рано Крънчева си е позволила да коментира доказателствата, което е компрометирало безпристрастността й.

Странни случаи

Висшият съдебен съвет си затваря очите и за други странни случаи около Крънчева, като например поведението й по делото срещу наркогрупата на братята Габриел и Виктор Боцев, по-известни сред столичния ъндърграунд като Жабата и Джуката. В продължение на повече от година и половина Крънчева не дава ход на съдебното следствие, като пет пъти последователно отлага делото заради нередовно призоваване и неявяване на защитници.

Стига се дори до отлагане на делото поради това, че подсъдимият Габриел Боцев на 15 декември 2011 г. не е доведен от следствения арест.

Съдия Крънчева обаче не разпорежда на съдебната охрана незабавното довеждане на подсъдимия, което може да стане в рамките на половин час; не извършва проверка защо не е доведен и отлага делото за средата на месец март 2012 г.

След 1 януари т. г. всички процеси срещу престъпни групи, които не са започнали, бяха изпратени на спецсъда. Същата съдба има и това дело. По време на следващото заседание прокурорът прави искане делото да се изпрати на специализирания съд и Крънчева дава картбланш.

Странното е, че след като от януари до март делото е престояло в СГС без всякакво основание, вместо да бъде препратено служебно на спецсъда, Крънчева го изпраща едва на 18 юни 2012 г. – З месеца след прекратяването му и точно година и осем месеца, след като то е влязло в СГС.

От спецпрокуратурата заявиха пред Mediapool, че нямат информация такова дело при тях да е постъпвало, но допуснаха, че е възможно изобщо да не ги уведомяват, а градската прокуратура, която е разследвала казуса, да си командирова в спецсъда свой обвинител.

Необяснимият й интерес към някои дела и респективно – липсата на такъв към други, се проявява още веднъж при доста странни обстоятелства преди малко повече от месец. По време на общо събрание на Наказателното отделение в СГС на 20 юни тази година става известна заповед на Янева от 15 май, според която жалбите срещу паричните гаранции вече ще се разпределят не на дежурните съдии, а на всички – чрез системата за тайно разпределение.

Естествено, това предизвиква недоумение сред повечето съдии, тъй като според Наказателно-процесуалния кодекс жалбите срещу гаранциите се гледат незабавно след внасянето им. Точно по тази причина практиката на съда винаги е била те да бъдат разпределяни само на дежурните състави, за да е сигурно, че казусът няма да се падне на съдия, който цял ден е в заседание по друго дело, в тайно съвещание за произнасяне на присъда или просто е в болнични или в отпуск.

В крайна сметка заради възраженията на съдиите от Наказателното отделение Крънчева заявява, че тази заповед ще бъде отменена, но междувременно успява да разгледа по „случайното разпределение“ искането за намаляване на гаранцията на бившия изпълнителен директор на „Петрол“ Цветан Димитров и да я намали от 300 000 на 30 000 лева.

Ако не беше спомената заповед, това дело нямаше да се падне на Крънчева, защото за разлика от останалите наказателни съдии, тя не дава дежурства. Това е и единственото дело, което е успяла да разгледа през последните месеци. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Нито едно от тези обстоятелства обаче не е коментирано по време на заседания на ВСС. От Инспектората към съвета също не са проявявали самоинициативност да хвърлят повече светлина около работата на Крънчева, предвид рязкото й кариерно израстване след назначаването на Янева за председател на съда.

Борис Митов,

Mediapool