В Книгата си „Болестта като криза и шанс“ Едгар Хайм твърди: „Възрастният човек през живота си е прекарал средно едно животозастрашаващо, 20 сериозни и около 200 среднотежки заболявания“. Човекът е конфликтно същество и следователно – болно. През живота си затъва все по-дълбоко в болестите, които накрая се увенчаят с естествения си завършек – смъртта. Болестите и смъртта разрушават буйните ни грандомански фантазии и коригират нашата едностранчивост. Проблемът за причините на болестите има голямо значение, защото както академичната медицина, така и природолечението, психологията и социологията, се съревновават да изследват истинските и действителни причини за болестните симптоми, и чрез отстраняването им да оздравят света. Но нашият прогрес е толкова стремителен, че едва смогваме да го следваме. Философията на нашето време не позволява никаква друга цел, освен растеж и напредък. Човек работи, експериментира, изследва. Защо? Заради напредъка! Каква е целта на напредъка? Още по-голям напредък! За да тласкаме напред икономическата експанзия, експлоатираме природата в ролята на хранителна среда и гостоприемен стопанин, а сега „с учудване“ установяваме, че смъртта на този стопанин означава също и собствената ни кончина. Човечеството гледа на целия свят – растения, животни, суровини като на своя хранителна среда. Всичко сякаш съществува единствено и само за това, за да можем ние, хората, несмущавани да господстваме върху Земята. А може би сме като рака, който е наше огледало – това показва нашето поведение, нашите аргументи, както и края на такъв път.
Подложени сме на огромен стрес и за това често боледуваме. Ролята на лекаря най-често е сведена до тази на механик, който поправя или сменя повредената част. При този подход индивидуалността на човека, търсещ здравна помощ, е почти изцяло пренебрегната. Съвременната медицина лекува „болести“, а не болни хора и затова постиженията й са твърде далеч от очакваното. Специалистът обикновено е човек, който знае много, но в една твърде ограничена област. Концентрирайки се само върху един орган или система, той изпуска от поглед целия човек и причините, които са довели до развитието на съответното болестно състояние. Известният американски неврохирург Харви Къшинг е казал: „Лекарят трябва да обръща внимание не само на болния орган, дори и не само на човека, той трябва да го разглежда в средата, в която живее.“ А каква е средата в страната ни, след като всеки втори желае да я напусне?!
Болестите и здравето ще стават все по-важни проблемни области, както за отделния човек, така и за обществото. А решенията ще бъдат все по-трудни. От една страна сме свидетели на главоломно развитие на медицината в техническо отношение; от друга страна, болните все повече се увеличават, а боледуването става все по-скъпо. Една от причините е и непосилната, спрямо доходите на основната част от населението, цена на лекарствата.
На гръцки pharmacon означава, както отрова, така и лекарство. Но изхождайки от цените им, по-скоро е първото…
Защо са скъпи лекарствата у нас? На този въпрос се опита наскоро да отговори разследване на „BTV Репортерите” в България, Гърция и Македония. Къде по веригата – от завода до аптеката, стойността на медикамента набъбва най-много? От разследването категорично се изясни, че в тези страни лекарствата са до 2-3 пъти по евтини, отколкото у нас. Интересното е, че това се отнася и за такива, произведени в България. И дори на македонския пазар, 3-4 пъти по-малък от нашия! Чиновниците от здравното министерство и НЗОК в синхронен дует оправдават това разбойническо сдушаване между фармацевтичните ни хиени и държавата:
„Сравнението между България и Гърция, и България и Македония не може да бъде директно, защото се касае за различен по големина пазар, различни системи на ценообразуване и реимбурсиране, и различен начин на съставяне на ценова листа или позитивен списък.” Това е обяснението на Венислава Марик от дирекция „Лекарствена политика” в Министерство на здравеопазването на въпроса защо цените на медикаментите в Гърция и Македония са мотивът на българските пациенти да пътуват и ги купуват от там.
„Когато сравняваме цени, винаги трябва да сравняваме цена на производител и то за точно конкретно лекарство, произведено от точно конкретна компания” – суфлира й д-р Станимир Хасърджиев, член на НС на НЗОК.
Но ето и едно непредубедено мнение на магистър фармацевт с дългогодишна практика и познаване на проблема из основи:
„Един от основните проблеми с цените на лекарствата у нас естествено е ОГРОМНОТО ДДС 20%, което си е факт. Факт е и, че държавата е непреклонна засега и не иска и да чуе за сваляне на данъка за лекарства вече години наред. Факт е и нещо друго. Това, че пациентите нямат НИКАКВО ПРАВО да избират между оригинални и генерични медикаменти през здравната каса!
Правилно ли е да отидеш в магазин за техника с рецепта и да се наложи да купуваш най-скъпия телевизор или такъв, какъвто само и единствено лекаря ти е предписал, пък дали имаш пари или нямаш, кого го интересува?! Право на замяна няма. Всъщност може би само някъде по документи. Но ако прегледате рецептите по здравна каса, ще забележите в лявата страна как лекарите драскат по едно хикс, ДА НЕ СЕ ЗАМЕНЯ, или изписват по рецептите препаратите масово с търговските им имена, вместо с генеричните, което е пълен абсурд. Не искам да ме разбирате погрешно. Всеки лекар има предпочитания към някои препарати. Било на принципа на наблюдения от практиката, било по лични съображения. Но в крайна сметка, след като касата заплаща на молекула една и съща цена, защо пациентите трябва да бъдат жилени с лекарства, които се харесват на лекарите?
Пациентите трябва да имат избор след като доплащат. Не може още на епикризите им лекарствата да са изписани с търговски наименования.
Не е правилно, не е етично, не е морално, не е социално!!!
За мен, като фармацевт, редното е когато здравно-осигурен пациент влезе в аптеката с рецепти по здравна каса, той да може да предпочете и генерични аналози с по-ниско доплащане, ако изписаните от лекаря не са му по джоба. Често пъти пациенти се отказват от медикаменти или просто не си купуват изобщо лекарствата, защото нямат пари. Така те саботират собственото си лечение и това крие сериозен риск за тяхното здраве.
Искам да кажа още нещо. Много от проблемите на здравната ни система се крият в липсата на електронна здравна каса и електронни рецепти. Причината тази система да не се внедрява остава неясна, а за мен като специалист, шокираща. Шокиращо безобразно нехайство за здравето на обикновения човек от страна на държавата 22 години”.
Закъснялата реакция на здравното министерство бе проверка по сигнала и на първо време намаление цените на 268 медикамента.
Но да не си мислим, че сме изобретили велосипеда в корупционните практики между фармацевти и лекари. В момента в САЩ бушува скандал с фармацевтичния гигант GlaxoSmithKline. В извънсъдебно споразумение по делото, GlaxoSmithKline се задължава „доброволно” да изплати 3 млрд. долара глоба на държавата за установени нарушения при търговията със свои медикаменти на местния пазар. Американските власти наричат действията им „най-крупно мошеничество в сферата на здравеопазването в историята на страната”. По данни на правоохранителните органи, от концерна в течение на години са нарушавали законите на САЩ при рекламата и разпостранението на продукцията си, криели са вредни странични ефекти, манипулирали са цените. Следователите са доказали, че концернът е изхарчил милиони долари за подкупи на лекари, за да предписват на пациентите техните лекарства. Обикновенна практика е организирането на симпозиуми, презентация на лекарства и др. като се осигурява безплатна почивка в хотели със СПА процедури, екскурзии до Хаваите, билети за концерти на Мадона и т.н. за участниците. Интересното е, че безпрецедентната в историята на САЩ глоба ще бъде директно изплатена от наличните на GlaxoSmithKline финансови ресурси, т.е. от огромните им печалби.
А има ли в България лекар на възлова длъжност в родното ни здравеопазване, който да не е бил, подобно на американските си колеги, обект на подобно ухажване от родните производители и дистрибутори на лекарства?! О, спи ли Икономическа полиция, ГД БОП и НАП, за да провери ежегодните им разходки до екзотични дестинации по всички континенти, под благовиден предлог – симпозиум, конгрес, презентации на медикаменти и т.н., и как след това „отработват” направения подарък. Както и да направи насрещна проверка, за изписването от същите лекари, именно на лекарствата на фирмите благодетелки.
Потреблението в България се свива поради кризата, съобщи Националният статистически институт. Но ръст на оборотите има само при търговията с лекарства – с цели 3.8 %. Това на фона на все по-осезаема мизерия сред голяма част от населението. И на здравна система, при която лекарите са се превърнали в търговци и чиновници. А предишният здравен министър (който бе най-адекватният от всички, избирани за здравни министри в този кабинет) не оцеля на поста си заради това, че опитвайки се да защити обществения интерес, нагази в интересите на „бялата“ мафия. И тя, което не е за учудване, се оказа по-силна.
Светослав Атаджанов
Djani.blog.bg
Когато се разбра за голямата далавера на производителите на лекарства започнаха всички медии да огласяват какви са цените у нас и околните ни страни , започнаха с призиви за оставки и показване на виновните които са прибирали огромни печалби. На народа му стана по-добре, защото усещаше големи намаления на лекарствата ,но уви. Всички медии както започнаха тази кампания за разобличаване на престъпниците в бранша, рязко направиха завой и никой не се осмели да продължи атаката докрай. Водещи и кадърни журналисти май се продадоха на “бялата мафия“, не мога да проумея, как са прекършили “перата“ на тези журналисти уважавани от народа. Максимата “ това което не може да се купи с пари се купува с много пари“ важи в този случай.