ДПА: Свалянето на режима на Живков избегна революцията

4 thoughts on “ДПА: Свалянето на режима на Живков избегна революцията”

1. Nik, много интересен разказ, а публикували ли сте го по-рано? Че то сега вече говорят, че баба Ванга предсказала, че ще дойде човек от огъня (пожарната) да спаси България…

2. Беше 11.35 ч. на 10 ноември 1989 г. Седях на обичайното си място в „Яйцето” (стол-клуб-ресторант на преподавателите от Софийския университет) – под десното пано точно срещу входа. Беше време за обяд и вече трима-четирима колеги се бяха запътили към кухнята, за да си вземат храната. Огромната овална зала (затова я бях кръстил „Яйцето” много преди да получи по неведоми пътища названието си) беше почти празна.
   И в този момент на входа се появи Желю Желев. Застана за няколко секунди, огледа се, не видя никой друг познат освен мене, дойде и ми каза: „-Николай, Тодор Живков падна от всички постове!”
   Изгледах го изумен. Не можах да промълвя нито дума. Стоях с отворена уста. Той се измя и натърти: „Да!”. Стоях и не знаех как да реагирам. Желю се усмихна, постоя малко и тръгна към кафенето на „Яйцето”, но почти веднага се върна – явно не беше видял никой друг познат. Махна ми с ръка и си тръгна.
   По това време в кафенето група мои познати (пет-шест души преподаватели и външни лица) бяха окупирали една от масите. Изкачих с два-три скока стъпалата до малката заличка и им съобщих новината. Последва взрив на радост! Сред тях имаше и гласовит певец, който гръмогласно запя някаква бравурна ария. Седящите около другите маси учудено се питаха на какво се дължи суматохата. Казах и на тях.
   Не всички повярваха. Не повярва и моят някогашен преподавател по Статистика (сега покойник) проф.Анастас Юрданов Тотев – тъкмо беше дошъл да обядва.
   Странното в случая е разминаването във времето – в едно от по-късните си изказвания някъде по медиите вече бившият президент Желю Желев беше заявил, че е научил за „падането на Тодор Живков” от случайна среща на улицата с журналист от в-к „Труд” около 3.00 ч. след обяд на 10.11.1989 г. Тогава как така той (Желю) ми съобщи три и половина часа по-рано (преди да е бил „случайно научил на улицата”) за „падането” на „Първия”?! Има две възможности: или съществуват паралелни вселени, където някакво изместване на времето е предизвикало този ефект (тук физиците имат думата), или „наш Желю” предварително е знаел какво ще стане и отвътре го е напирало да си излее душата пред някого (като юрист съм по-склонен да приема второто обяснение).
   Университетското „Яйце” по своеобразен начин се оказа в епицентъра на събитията по онова време. В съзнанието ми се е запечатала една (отново) случайна среща в кафенето му, станала година по-рано. Бяхме застанали със секретар-машинописката на Юридическия факултет Пенка Наумова (впрочем, превъзходен познавач на българския правопис!) на опашката за кафе. В този момент влезе Желю Желев – с (тогава) протърканото си късо шлиферче; дойде и той да си пийне следобедното кафе. Здрависах се с него и го представих на Пенка: „-Пепи, запознай се със ст.н.с. Желю Желев – бъдещия президент на България!” И тримата избухнахме в смях – точно тогава Желю го гонеха отвсякъде, пречеха му да защити докторската си дисертация, той самият ходеше като отхвърлен от обществото, дори колегите му го отбягваха.
   Без да разбирам, в оня ден и час съм произнесъл пророчество. Когато на 14 декември 1989 г. разбуненият народ се готвеше да щурмува „другарите, защитаващи първия си член (от „конституцията” им) в сградата на Народното събрание, за нула време (неизвестно откъде) намериха (неизвестно кои) няколко тона аудио-апаратура, качиха я на балкона на най-горния етаж на Студентския дом (на югозапад от Парламента), и обърнаха кръгом настръхналото за бунт многохилядно множество; тогава за първи път от мощните високоговорители прозвуча лозунгът: „Желю – президент!” Нещо прищрака в съзнанието ми, но все още не усещах „накъде бият”.
   В течение на първите няколко месеци след 10 ноември 1989 г. „Яйцето” беше мястото, където се формираше т.нар. „опозиция”. Първотначалният ми ентусиазъм за някакви съществени промени обаче скоро започна да тлее, и към февруари 1990 г. вече беше почти угаснал. Виждах кои „личности” се строяваха в първите редици и ми ставаше ясно, че с довчерашните партийни и комсомолски секретари начело на „опозицията” промените ще се окажат мираж.
   Така и направиха. Желю скоро беше назначен за президент, партийните и комсомолски секретари станаха министри, посланици в САЩ и в други ключови западни държави, съдии в международни съдилища, а по-късно – и конституционни съдии. Неколцината автентични борци за Право и Справедливост бяха брутално отхвърлени както от новия стар „елит” (преди само политически, след „промените” – и икономически), така и от „електората” (на който явно му хареса да е робско бездуховно население, а не мислещ и воюващ за свободата си народ) – типичен пример е съдбата на учения, политика и правозащитника проф.Янко Н. Янков-Вельовски (виж: http://iankov.info , http://iankov.com ).
   10 ноември 1989 г. и последвалите събития не бяха нито промяна, нито вътрешнопартиен преврат – а мръсен, гаден, подъл маскарад, доунищожил и малкото свестно и добро, което оскотелият българин беше запазил в мизерната си душевност (за духовност да не говорим!).
   Такива са изводите в книгата на проф.Янков-Вельовски. Откъси от нея можете да прочетете (ако не сте доволни от съществуванието си – своето и на България; задоволените не се нуждаят от подобно четиво) на сайта http://iankov.info

4. Къде бяха, къде стигнаха? 10 ноември 1989 г – дворцов преврат или нежна революция?

   За оттеглянето на другаря Тодор Живков от върха на партията и на държавата пръв съобщава по БНР журналистът Величко Конакчиев. Часът е точно 18. Kъде ви свари 10 ноември 1989 г.? За какво мечтаехте след падането на Берлинската стена и член първи от конституцията на Народна република България? Какво ви разочарова в прехода, какво спечелихте и какво загубихте? съществихте ли личните си амбиции?

   Това са въпросите, с които “Труд\" пита водещи политици 20 г. след началото на историческата трансформация. Подбрахме личности от различни партии, на различна възраст и с различен опит. Някои като Евгения Живкова са били в кухнята на събитията. Други – като Волен Сидеров, са участвали в сюжета на промяната. Трети, като повечето от нас, са скачали на митингите и са искали демокрация и правова държава.

   За оттеглянето на другаря Тодор Живков от върха на партията и на държавата пръв съобщава по БНР журналистът Величко Конакчиев. Часът е точно 18.
   По това време
   Бойко Борисов е на тренировка по карате.
   Сегашният премиер Бойко Борисов научил новината три часа след Конакчиев. “Бях на тренировка с националния отбор по карате, който бе и републикански първенец. Като се прибрах, вечерта към 9 ч по новините чух за оставката на Живков. Нищо геройско няма в моето поведение тогава”, скромно прибавя към спомените си лидерът на управляващата партия.

   Но оценката за изминалите 20 г. го разпалва: “Виждам, че много сме направили, но и много сме пропуснали. Вече сме членове на ЕС и НАТО, но за съжаление е изпуснато златно време да се извършат истинските реформи в живота ни. Затова днес сме първи по корупция и последни по доходи. Съсипахме икономиката си, разрушихме селското стопанство, напоителните системи, разбихме службите за сигурност и превърнахме държавата си в разграден двор без кучета за пазачи”.

   Премиерът не пропуска да спомене и за пропилените шансове след членството в ЕС: “Пропиляна е златна възможност да усвоим предприсъединителните фондове, с които е можело да дръпнем напред и да подредим държавата”.
   Вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанови председателката на парламента Цецка Цачеваотпразнували свалянето на Тодор Живков в приятелска компания. Цветанов – в София, Цачева – в Плевен.

   Цецка Цачева четяла за изпит
   “Вечерта на 10-и се събрахме с колеги и приятели заради падането на Берлинската стена. Връщайки се от първата си екскурзия в ГДР през 1988 г., бях шокирана от Берлинската стена, от това как разделя Шпрее, домове и човешки съдби. Струваше си срутването на символа да бъде отбелязано. Когато научихме обаче новината от пленума на БКП, сред нас настана еуфория. От ефира прозвучаха похвални слова към другаря Живков, но изказаната благодарност не беше в хармония с неговата визия. Няма как да ти благодарят, а да изглеждаш, меко казано, нещастен”, връща се Цачева към впечатленията си от съдбоносния ден.

   По онова време шефката на 41-вото НС работи като юрисконсулт, но навръх 10-и е в отпуск, защото кандидатства за задочна аспирантура и чете за изпити. “По инерция от петилетките на младостта ми си мислех, че преходът ще свърши за 4-5 г. Уви, не стана.” Промяната й дава шанс да осъществи мечтата си – да стане адвокат. “Преди 1989 г. това не беше възможно за мене”, признава Цачева. Най-високият скок в кариерата й идва след парламентарните избори: “До 13 юли 2009 г. мисълта, че ще бъда председател на българския парламент, не ми е минавала. Никога!

   Цветан Цветанов – на работа в МВР
   Преди 20 г. и Цветанов не е сънувал сегашния си пост. Нещо повече – не е помислял за политическа кариера. Макар че Десети го сварва там, където е и сега – в МВР. Но някога бил редови служител, днес – министър.
   “На 10-и бяхме с приятели в столично заведение и цяла вечер коментирахме събитието. Всеки споделяше съмнението дали това не е сценарий на БКП”, връща лентата Цветанов и продължава анализа с днешна дата: “След 20 г. виждаме, че част от бившата ДС и БКП са реализирали добър преход за самите тях.”В музея от детски спомени подрежда шоколадите с крава на опаковката и бонбоните “Карамел Му”. С носталгия поглежда към едно от явленията на соца – сигурността. Дано я постигне по време на мандата си.

   Красимир Велчев – увлечен в бизнес
   И на Сивия кардинал на ГЕРБ Красимир Велчев преди 20 г. хич не му е до политика. “На 9 март 1989 г. направих първата си частна фирма. Борихме се с какви ли не истории – от откриване на банкова сметка до купуване на автомобил. Частните коли бяха с черни номера, служебните – с бели. В колата чух за падането на Живков. Не съм празнувал, но бях удовлетворен. Бях останал с чувството, че животът ми ще мине само с министър-председател Тодор Живков…”.

   Надеждата на Велчев била, че ще станем нормална европейска държава. А той знаел как живеят европейците: “За мене нямаше Желязна завеса. Като служител на Гражданска авиация пътувах много, но навсякъде съм се чувствал като беден роднина. Командировките бяха по 10-11 долара на ден.”

   Велчев не е сред първите сини редици. Но намерил време да бъде на огромния митинг на СДС преди изборите за ВНС.
   Гордее се, че е бизнесмен, който може да докаже произхода на всеки свой лев. Но човек и добре да живее, може да стане политик. Особено ако има къща в Банкя и играе тенис. На кортовете срещнал “правилния човек” – Борисов.

   Лъчезар Иванов – в родилното в Разград
   Друг близък до Бойко – д-р Лъчезар Иванов, посрещнал вестта за падането на Тато в родилното в Разград. Сегашният зам.-председател на НС работел там заради недостига на кадри след Голямата екскурзия. “Бях в родилна зала, някой влиза и казва: нещо става. Акушерките викат: Тодор Живков го махат! Тичаме на телевизорите. Гледахме и плачехме! Вечерта седнахме да се почерпим. Мразех комунистите. Взех си отпуск и се върнах в София.

   Обикалях Партийния дом, участвах в митингите. Завладя ме площадната тръпка, като се сетя, и сега настръхвам. Случи се “пиянството на един народ”. Мога да сравня тогавашната еуфория само с въодушевлението от лятото на 1994 г., когато станахме четвърти по футбол в света”, разказва Иванов неподправено.

   Мавродиев – в казармата
   Младата надежда на ГЕРБ Стоян Мавродиев отбивал редовна военна служба в поделението на ВВС в Узунджово. “През 1990 г. започнах следването си в СУ и участвах в голямата студентска стачка, която свали Луканов”, връща лентата политикът, от когото се очаква да произнесе присъдата над кабинета “Станишев”. Мавродиев е шеф на временната парламентарна комисия, която разследва делата на тройната коалиция.

   Мартин Димитров – на улицата в “Лозенец”
   12-годишен ученик в 120-о училище в столичния кв. “Лозенец” е на 10 ноември днешният лидер на СДСМартин Димитров. Вестта го настига на улицата. Ученик, но класово осъзнат, бил бъдещият син водач. Дядо му, известен столичен адвокат и един от основателите на дружество “Юнак”, казвал навремето: “Комунистите идват за малко в България”. Не познал, но семейството на Мартин вярвало в краха на утопията. За прехода казва: “То си бе голяма мъка”. За бъдещето: “Имам дете на 10 месеца и всяка сутрин си мисля какво ще му оставим на това дете.” За лидерството: “Умният човек не мечтае да стане лидер. Това е отговорност”.

   Катя Михайлова карала трабант
   Радиоефирът информирал Катя Михайлова за обрата на червения пленум. Това станало, докато бъдещата Класна на синята парламентарна група в 38-ото НС и зам.-председател на НС, шофирала трабанта си към Пазарджик. “Бях адвокат и с мой братовчед се връщахме от дело в София. Изведнъж… съобщават, че Живков е свален. Толкова се изненадахме, че отбихме и спряхме. Вечерта с мой колега отидохме в най-луксозния ресторант в Пазарджик и си поръчахме шампанско за случая”, спомня си Михайлова.

   Биляна Раева – на комсомолски отчет
   И преди 20 г., и сега е била изправена пред избори. В 9-и клас – на комсомолската организация, сега – на НДСВ. Някога карала скейтборд с момчешки банди и на състезания, сега очаква първото си дете. Навръх Десети бившият евродепутат, сега кандидат-лидер на НДСВ, Биляна Раева се готвела прилежно за комсомолска отчетно-изборна конференция в Хуманитарната гимназия във Варна. “Бяхме сформирали фенклубове на “Нова генерация”, Милена и “Атлас”, но не ги признаваха в отчета”, разказва Раева за търканията си с ръководството. Искала да стане учител по география. Но съдбата я отведе другаде – чак в ЕП в Брюксел. От прехода е разочарована – заради ментетата, мутрите, ненаказуемостта…

   Сидеров хукнал към Южния парк
   Случайна среща на “Дондуков” направила Волен Сидеров информиран човек още през деня на 10-и. На столичния булевард се видял с журналистка от “Труд”, която тутакси го информирала: “Знаеш ли, че Живков падна”. Оттам бъдещият лидер на “Атака” се отправил към Националния музей за българска литература, където работел. И предал новината по-нататък – първо на партийната секретарка Раданска. “Честито, имате нов генерален секретар”, рекъл безпартийният Сидеров.

   После се запътил към Южния парк – любимо място на тогавашните неформали. Промяната го сварва като секретар на младежката организация на “Подкрепа” и член на Дружеството за правата на човека. Политическата равносметка: “Като рефрен повтаряхме някога, че България била обрулена държава. А за 20 г. какво ли още не обрулихме”. Личната: преди 20 г. живеел на свободен наем. Е, сега има жилище и собствена кола.

   Георги Кадиев зубрел виетнамски
   През 1989 г. Георги Кадиев е второкурсник в Московския институт за международни отношения. Новината научава късно вечерта. Но я помни като вчера: “Намирах се в стаята си на петия етаж на общежитието ни на ул. “Новые Черемушки”. На следващия ден имах контролна по виетнамски език, което беше моята специализация. Новината бе зашеметяваща. Всички български студенти бяхме откъснати от родината, нямаше интернет, да се обадиш по телефона от централната поща ти искаха заявка от предния ден”.

   Голямата мечта на Кадиев е като на всички млади: “Да пътувам свободно, затова толкова намразих реденето на опашки за визи. Месец след падането на Берлинската стена отидох там, за да мина от другата страна. Стремежът за свобода ми остана. Затова и сега съм понякога непремерен в изказванията си”, признава зам.-министърът в правителството на Станишев, който някога хвърли оставка.

   Промяната зачертава предсказуемия му живот. “Днес щях да съм дипломат в посолството в Ханой и да марширувам по плаца на Външно”, допуска Кадиев. Вместо това сега се е впуснал в надпревара за кметския стол на София. “Осъществих много мечти, много не успях – например да имам деца (три), колкото хандбален отбор. Но се опитвам…”
   Къде ли е била опонентката му – Йорданка Фандъкова. Министърът, който се очаква след 15 ноември да поеме столичната щафета.

   Фандъкова преподавала в 73-то
   “Бяхме в училище, когато научихме. Отначало не повярвахме. После видяхме събитието по новините. В 73-то училище в София бяхме силна група от млади учители. Бяха накарали директора да изпрати деца с учители в кино “Петър Берон”. Имало мероприятие на “Екогласност” и трябваше да запълним залата, за да го провалим. Отказахме”, разказва Фандъкова. В еуфоричните месеци след промяната участва в нощните бдения на отец Христофор Събев.

   Добрев слушал “Свободна Европа”
   Десети сварва депутата от БСП Кирил Добрев като ученик трети курс в Техникума по радио и телевизия. “Имахме едно радио “Рига”, на което с баща ми слушахме “Свободна Европа”. Обикновено след 22,30, защото се ловеше по-ясно. От него разбрах за падането на Берлинската стена. Не че съм му отдал особено значение. Имах си други проблеми. Трябваше да се стягам за прием в университета, иначе ме чакаше казарма.

   С жена ми вече бяхме гаджета, тя – демократка, аз – червен боклук. Имаше синьо лъвче на прозореца, което ме влудяваше. Нарочно ми правеше срещи в подлеза на НДК, докато отгоре вървеше митинг на СДС”, разказва синът на Николай Добрев. Днес преценява, че на фона на историческите събития неговите проблеми някога били дребни: “Да намеря 3 лв. за дискотека в парк-хотел “Москва”, където водещ беше Тома Спространов”. Съжалява, че днес децата знаят имената на чалга дивите, а не на българските писатели.

   Станишев следвал в Москва
   Червеният водач е кратък в спомените си, макар че като син на Димитър Станишев би трябвало да е запознат със събитията от първа ръка. По онова време Сергей завършва Историческия факултет на Московския държавен университет. “С отличие, разбира се, казва експремиерът. – Не знаех, че това е годината на промените и мечтаех за светлото бъдеще… След 10-и ходех по митинги, работех в кампанията на БСП, лепях плакати.

   А през 1990 г. спечелих конкурс за аспирантура в Москва. Очакванията някога бяха, че ще вземем свободата и демокрацията на Запада и ще запазим сигурността и социалните придобивки от социализма. Не стана така. Но, моля ви, добавете: управлението на тройната коалиция остави държавата два пъти по-богата, отколкото я получи – с 8 милиарда резерв.”

   Евгения Живкова, внучка на Тодор Живков и ексдепутат от левицата:
   На 11-и казах на дядо, че ще се омъжвам

   – Г-жо Живкова, къде бяхте на 10 ноември 1989 г. ? Вие сте от малцината, които събитието не е изненадало.
   – Бях вкъщи. Дядо беше споделил с мен няколко дни по-рано за намерението си да се оттегли от лидерския пост в партията.

   – Колебаеше ли се Живков?
   – Не. Решението му бе твърдо.

   – Колко дни по-рано научихте? На 7 ноември вие имате рожден ден.
   – На рождения ми ден бяхме с дядо на прием в съветското посолство. После почерпих приятели. Съобщи ми, мисля, на 8 ноември. На Десети се чухме само по телефона. Аз бях в Бояна, той – в Банкя. Видяхме се на 11 ноември. Бяхме заедно с бъдещия ми съпруг Андрей. Тогава му казахме, че смятаме да се оженим. Работех в Института по култура. Пишех дисертация.

   – Очаквахте ли последвалата разправа със семейството ви?
   – Не. На дядо бяха изказани благодарности от неговите другари и съратници. Бе му обещано, че старините му ще бъдат спокойни, че ще се погрижат за децата на Людмила Живкова. Преди 10-и Александър Фол ми предложи да поема център “Знаме на мира”. Отказах, защото току-що бях завършила Университета и не можех да поема толкова отговорности.

   – Как си обяснявате, че цялата вина бе прехвърлена върху Живков и семейството му?
   – Търсеше се един виновник, върху който да се излее агресията на обществото. За да излязат чисти онези, които направиха така, че събитията на 10-и да се случат. Лично Андрей Луканов е ходил при тогавашния главен прокурор Евтим Стоименов и при други хора, за да моли да се намери нещо срещу Живков. А Тодор Живков беше първият критик на социалистическата система. Той казва, че системата трябва да се смени, че има свръхпроизводство на капитализма и се търси преразпределение на пазарите.

   Таня Джоева
   В. \"Труд\"