Кой изрита Hit Mans?

„Третата световна война вече е започнала. Най острото и оръжие е лихвения процент. Той е по-смъртоносен от атомната бомба.“

Луис Лула да Силва – бивш президент на Бразилия, син на селянин и бивш ваксаджия

Пророкът Мойсей предписва всяка седма година за опрощаване на дълговете. Древнохристиянската традиция също е предвиждала да се опрощават дълговете на платците на всеки 7 години. А Мартин Лутер го казва по свой начин: „Лихвата е убиец и вълк с боядисана козина”. Списъкът на съборите на Римокатолическата църква, заклеймила лихвата като особено тежък грях, е дълъг и впечатляващ. Девет събора я анатемосват, като папа Бенедикт ХІV на събора през 1517 г. в Рим, в енцикликата Vis Perventi забранява лихвата, като източник на всяко зло и, при несъобразяване с тази забрана, заплашва дори кралете с отлъчване от църквата и мъките на ада. Ислямът е още по-категоричен. Днес обаче онези, които жонглират с прокълнатите проценти, биват тачени като супермениджъри, или „световни играчи”.

През 70–те години хитмен-икономистите внесоха модерната икономика, банковото дело и технологиите в Еквадор. Според мнението на анализаторите, вследствие на тази политика работите тръгват още по на зле. Безработицата от 15 % нараства на 70 %, а държавният дълг от $240 млн. – на $11 млрд. Същевременно делът на бедните слоеве в националното богатство е паднал от 20 на 6 %.

Всичко, случващо се днес, започва на 12 декември 2008 г. Но бяха нужни 4 години преди вълната да стигне Европа и САЩ. Всъщност, Еквадор е първата страна от южноамериканския континент и първата нация в света от 1948-ма година насам, приложила концепцията за „омразен дълг”, и по-точно „политически и технически отказ да върне на международната общност държавните си дългове, тъй като те са поети от предишните правителства чрез корупция, нарушаване на законите и нарушаване на конституцията”. На 12 декември 2008 г. Рафаел Кореа – новоизбраният президент на Еквадор (БВП около 50 милиарда евро, съизмерим с този на България) официално декларира в директно излъчване по телевизията пред целия американски континент, че „изтрива националния дълг, считайки го за омразен, тъй като е неморален. Създаден е в разрез с конституцията, подтискайки народа, чрез измама. Убеждават ни, че което е закон, тоест е легитимирано, значи е правилно. Не е така: от днес в земята на Еквадор важи новият конституционен принцип, според който само което е правилно за населението, може да бъде закон”.

Дългът е 11 милиарда евро. Международният валутен фонд изтрива Еквадор от списъка с цивилизованите нации: няма да получи никога повече каквато и да е помощ от никого. „Страната трябва да се изолира”, заявява Доминик Строс-Кан, тогава изпълнителен директор на валутния фонд. Страната е на колене. На другия ден Уго Чавес обявява официално, че ще даде своя принос, доставяйки гратис петрол и газ на Еквадор за 10 години. Четири часа по-късно бразилският президент Лула да Силва обявява по телевизията, че ще предостави гратис 100 тона дневно пшеница, ориз, соя и плодове за прехраната на населението, докато страната си стъпи на краката. Вечерта Аржентина обявява, че ще предостави на Еквадор гратис 3% от своята продукция на телешко месо първо качество, за да гарантира количеството протеини за населението. На другата сутрин в Боливия Ево Моралес легализира националната продукция на растението кока и го обявява за колективно благо. Налага данък на производителите на листа от кока и предлага на Еквадор заем от 5 милиарда евро с нулева лихва, който да се върне за 10 години чрез 120 вноски.

Два дни по-късно Еквадор подава официална жалба срещу „Юнайтед фрут къмпани” (Чикита) и „Дел Монте” (Еквадор е най-големият производител на банани в света) за „робовладелчество и престъпления срещу човечеството”, национализира банановата индустрия и лансира национален план за инвестиции в чистото био и екоземеделие. Десет дни по-късно, баварските Зелени, Зелените от Schleswig Holstein, в Италия Conad и в Дания Haagen Daaz, декларират интереса си за незабавно подписване на 10-годишни договори за изкупуване на произведените банани по официални финансови пътища и в евровалута на Чикагската търговска борса.

На 20 декември 2008 г., реагирайки на зова за помощ на Юнайтед фрут къмпани, президентът Джордж Буш (с изтичащ мандат, но все още официално на власт до 17 януари 2009 г.) обявява „решението на Еквадор за нулево и криминално” и претендира за изключване на страната от ООН: „готови сме дори на военна намеса, за да защитим интересите на САЩ”. На следващата сутрин мощното адвокатско студио от Ню Йорк „Голдбърг и Голдбърг” представя защитна записка, твърдейки, че съществува юридически прецедент. Шест часа по-късно САЩ се предават и налагат на международната общност приемането и легитимирането на понятието за „омразен дълг”. Доказва се, че Юнайтед фрут къмпани е „мултинационална компания, систематично прилагаща политическа корупция” и е осъдена да заплати щети за 6 милиарда евро.

А „юридическият прецедент” (до ден днешен неизвестен за повечето европейци) е с дата 4 януари 2003 г. и носи подписа на Джордж Буш. Да, точно така. Отнася се за Ирак, когато „технически” е американско владение, окупиран от пехотинците на САЩ и с временно правителство, непризнато от ООН. Саддам Хюсеин е оставил заеми за 250 милиарда евро – благодарение на маневрите на Тарик Азиз, вице на Саддам и човек на Опус Дей (верен на Ватикана) – който САЩ изтриват, използвайки концепцията за „омразен дълг” и създавайки по този начин исторически правен прецедент.

Нюйоркските адвокати на Еквадор предлагат на американското правителство следния избор: или приемат и си замълчават, или ако се анулира решението на Еквадор, тогава се анулира и решението относно Ирак и американската хазна трябва веднага да върне на всички страни (включително и България) 250-те милиарда евро, включително с лихвите за 4 години. Обама, все още не встъпил в длъжност, но вече избран, задължава Буш да се откаже. Дебелата сметка на нюйоркските адвокати я плаща правителството на Бразилия.

Тогава се ражда модерната Южна Америка. И легендата за Рафаел Кореа, избраният президент в Еквадор, расте и се разпространява. Не е местен селянин като Моралес, синдикалист като Лула, военен като Чавес. Съвсем различен е. Произлиза от семейство на висшата карибска аристокрация и е интелектуалец. Завършил икономика и планиране в Харвард, вярващ католик, той се самоопределя като „християнин – социалист като Христос, винаги на страната на нуждаещите се и страдащите”. Първото му официално действие се състои в замразяването на всички сметки на IOR в католическите банки в Кито, като сумата се насочва към една социална програма в помощ на най-бедните слоеве. Арестува цялата политическа класа от предходното правителство, която е изправена пред съда с редовен процес. Всички влизат в затвора със средни присъди от по 10 години при строг режим. Конфискувано е богатството им, национализира се собствеността им и се преразпределя към екологичните земеделски кооперативи. Кореа изпраща писмо на папа Рацингер и, обявявайки се за „винаги покорен слуга на Негово Светейшество”, официално иска от Ватикана да изпраща в Еквадор само „религиозни деятели с дълбока духовност и които желаят да помагат на нуждаещите се, да избягва търсещите да правят бизнес, които ще попаднат под ударите на Човешкия закон”.

В момента Еквадор, зад когото стои цяла Латинска Америка и страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), както и други държави, недоволни от американския диктат, е поел и защитата на Джулиан Асандж. Именно в посолството на Еквадор в Лондон той намери убежища от заплашващия го арест за нагласено обвинение в сексуално престъпление преди години и екстрадиране в САЩ.

Благодарение (или по вина) на Асанж, чиято група държи всички записи от редица разговори между различни правителства на планетата, включващи САЩ, Великобритания, Италия, Германия, Ватикана, в които се говори предимно за икономика, Осама бин Ладен е изпратен в небитието и сега е заменен, така да се каже, от Джон Мейнард Кейнс – икономист, радетел за „социален капитализъм” (1883-1946 г). Той се е превърнал във враг номер едно на големите сили. В тези дълги записи се говори как да се поставят на колене южноамериканските икономики, как да им бъдат отнети енергийните ресурси, как да им се попречи да се съвземат и да се развиват, как да се попречи на техните правителства да следват кейнсиански (социални) икономически планове и да бъдат принудени да следват нарежданията на Международния валутен фонд, чиято единствена цел е да се наложи неоколониална политика в полза на Испания, Италия и Германия чрез английски капитали. Голяма част от файловете вече са публикувани в интернет. Повечето от тях са предоставени с удоволствие от Асанж на посланика във Великобритания на държавата Еквадор, която – все още говорим за случващото се на 3-ти август в Ню Йорк – напомня коя е и какво е направила.

Според изкзване на Асандж, „силните държави се държат като гангстери, а слабите като проститутки”. Доказват го и прихванатите дипломатически грами на Държавния департамент. Включително и с нелицеприятни характеристики от американски дипломати за българските политици и ситуацията в страната ни.

Както виждаме, времето на Hit Mans изтича. Необходима е смелост и политическа воля, за да се отстояват общонародните интереси. Изборите наближават. Ще се намери ли кой да го направи? Примерът е вече налице!

Светослав Атаджанов

–––––––––––––––––––––––

Бел.ред: Текстът е продължение на друга публикация от същия автор, озаглавена „Дянков – The economic Hit Man“ .