Обръщение на свещеника и църковното настоятелство при БПЦ „Св. Иван Рилски“ – Чикаго

Публикацията по-долу съдържа получено днес в редакцията ни Обръщение, свързано с храма „Св. Иван Рилски“, към вярващите българи в Чикаго и към българските медии.

––––––––––––––––––––

ОБРЪЩЕНИЕ НА СВЕЩЕНИКА И ЦЪРКОВНОТО НАСТОЯТЕЛСТВО

ПРИ БПЦ „СВ. ИВАН РИЛСКИ – ЧУДОТВОРЕЦ“ – ЧИКАГО

Уважаеми сънародници,

Скъпи в Господа братя и сестри,

По повод манипулациите относно БПЦ  „Св. Иван Рилски – Чудотворец“ – Чикаго от страна на заинтересовани хора и медии, ние, църковното настоятелство при църквата,  и енорийския свещеник свещеноиконом Валентин Ноцков считаме за наш дълг да ви изнесем фактите от развилите се през последните години събития в живота на църквата. Ще се опитаме накратко да ви предоставим информация, с която напоследък тенденциозно се спекулира и манипулира общественото мнение.

Всички православни християни са призвани да свидетелстват за истината. Нека всеки по вяра и съвест прецени и реши за себе си дали ще бъде съпричастен към една голяма лъжа – манипулация или ще се довери на сърцето си и ще повярва в Едната Свята Съборна и Апостолска Църква и нейната истина.

В град Чикаго има две Български Православни Църкви, принадлежащи към два Български Диоцеза –  единият под юрисдикцията на Светия Синод на Българската Православна Църква (БПЦ), а другият под юрисдикцията на Американската Православна Църква (АПЦ). До смъртта на Архиепископ Кирил – главата на Българския Диоцез към АПЦ,  двете Български Православни Църкви „Св. Иван Рилски“ и „Св. София“ постигнаха чисто братски взаимоотношения, така, както подобава на истински православни църкви.

Когато през 2005-2006 в църквата „Св. София“ бе възникнал конфликт между църковното настоятелство (от една страна) и владиката Йосиф и свещеник Грую Цонков (от друга), по настояване на нашия владика дядо Кирил свещениците при църквата „Св. Иван Рилски“ отидоха да подкрепят и защитят църквата „Св. София“ в лицето на владиката Йосиф и свещеника Грую Цонков на организирано за това събрание в салона на Украинската Православна Църква. Тогава тази подкрепа беше приета радушно и с благодарност. Тогава свещениците бяха канонични. Нещо повече – за храмовия си празник църквата „Св. София“ получи финансово дарение за изграждането на нов иконостас и икона на Св. Иван Рилски, като специален подарък от сестрата-църква „ Св. Иван Рилски – Чудотворец“. Последваха и други подаръци – пиaно и църковни пейки. И всичко беше канонично.

Владиката Йосиф официално благодари на църковното настоятелство  и свещениците на сестрата църква в речта си, произнесена на самото тържество, като не пропусна и лично да поздрави всеки един от тях поотделно.

За съжаление обаче тази благодарност не трая за дълго. Веднага след смъртта на дядо Кирил започнаха атаки за каноничността на църквата, свещениците и църковното настоятелство.

Тъй като много се спекулира с термините „канонична църква“, „каноничен свещеник“ и т. н., длъжни сме да изнесем фактите по създаването на БПЦ“Св. Иван Рилски – Чудотворец“ – Чикаго и статута на главата на Българския Диоцез в АПЦ, Архиепископ Кирил, към датата на създаването на тази църква. Тя е създадена в началото на 1996 година, отначало като българска православна община , която прераства в енория, съответно църква. На учредителното събрание присъстват между 80-100 членове, Архиепископ Кирил и избрания от събранието енорийски свещеник отец Валентин Ноцков. Всичко това е добре документирано в писмото на Архиепископа до тогавашния глава на АПЦ – митрополит Теодосий, както и в писмото до тогавашния президент на църковното настоятелсво на църквата – Георги Иванов, което и до днес стои на видно място на таблото между двата салона.

Към момента на създаването на църквата (1996 г.), нейният митрополит Кирил е вече в духовно общение със Светия Синод на БПЦ, който служи Св. Литургия с целия Свети Синод, включително патриарх Максим. Това на църковен език означава взаимно канонично признаване. При посещенията в Родината, в началото на 90-те години, Архиепископ Кирил взима участие в съслужения с други български митрополити, по различни поводи. Заедно с Неврокопския митрополит Натанаил той полага първа копка на църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ в село Полето (Долно Брежани). През лятото на 1995 година той е официален гост на церемонията по завършване на първия випуск на Американския Университет в Благоевград.

Църквата „Св. Иван Рилски“ расте и се развива и преминава от салон на детска градина, параклис в гръцката църква „Св. Андрей“, до величествената сграда сега, която е обект на възхищение и дом за молитва на хиляди българи.

Вместо да се радват и гордеят с постигнатото, наши братя българи започнаха да й намират кусури. Първоначалния упрек беше, че олтарът бил обърнат на запад. Е, слава Богу, дойде време вече не е! След това, когато банковият заем беше изплатен и отец Валентин с радост съобщаваше на всички за това постижение, някои братя българи разбраха погрешно думите на отеца (или може би така им се иска), който казваше: „Църквата е ваша, братя и сестри“. Тези братя българи, водени от бившия президент на църковното настоятелство Георги Иванов, заведоха дело (Court of Cook County – Case #2005CH13247) срещу църквата, което наскоро приключи. Искането пред съда им беше, че църквата е конгреционална (т.е. частна), а не йерархическа. С други думи казано, Георги Иванов е собственик на църквата и тя не се подчинява на духовната и административна власт на Архиепископ Кирил, и че тяхното лишаване от членство е неправомерно. Не това обаче беше версията, разпространявана сред общността в частни разговори, публикации в медиите, та дори и нарочно издавани книги. Ищците по делото тръбяха и размахваха националната карта като сигурно средство за масова дезинформация. Те искаха общността да повярва на нещо, в което самите те не вярваха, а именно, че църквата е частна собственост на отеца и той я продал на американците, руснаците и всякакви други небългари. „Предатели“ на националните интереси и още в какви ли не „престъпления“ бяха обвинявани хората, които не се подадоха на манипулациите на стария емигрант бай Георги и които се противопоставиха на неговите лични користни цели. След това последва друга, по-убедителна (според тях) версия, а именно, че делото е за това към коя юрисдикция да принадлежи църквата – Българския Свети Синод или Българския Диоцез към Американската Православна Църква. И ако за  Георги Иванов и компания това звучеше убедително, изненадващо беше как уж престижни медии не направиха разлика между лъжа и истина. Всеки уважаваш себе си българин би си задал въпроса за правомощията на американското правосъдие – дали наистина е възможно това. Дали гражданския съд може да се произнася по дела от такъв характер и да решава спорове между църковни юрисдикции. В крайна сметка всеки остана да вярва във версията на собствената си съвест, докато делото завърши и решението бе публикувано в оригинал, както обещахме .

Защо Георги Иванов и компания стигна до там? Защото в един момент той взе да си превишава правомощията като президент на църковното настоятелство и започна да взима самостоятелни решения, без да се съобразява с мнението на останалите църковни настоятели и свещеника, който по устав е отговорен за цялостния духовен живот и административен ред в църквата. В самозабравата си като президент на църковното настоятелство, Георги стигна до там, че си позволи от свое име да свика годишно отчетно-изборно събрание на църковните членове без знанието и одобрението на църковното настоятелство, енорийския свещеник, че дори и без благословението на Архиепископ Кирил, така, както уставът повелява. Именно това предизвика отстраняването му от президентския пост и прекратяването на членството му към църквата от Архиепископа, който с изрично писмо до настоятелството и свещеника оповести това си решение. Озлобен от това, Георги Иванов не само, че заведе делото срещу църквата, но и до последния момент категорично оспорваше легитимността на владиката и неговото решение.Той твърдеше, че църквата е корпорация и по закона за корпорациите той е командващият и владиката няма право да го уволнява.

Що се отнася до въпроса с отец Божидар Димов (бивш помощник енорийски свещеник), ще отговорим – да, той беше добър свещеник в църквата „Св. Иван Рилски“. Много неща направи, но за съжаление се подаде на много изкушения и последните му действия уронваха както името на църквата, така и внесоха смут в душите на много вярващи. На редовното си заседание на 4 май 2008 година, църковното настоятелство разгледа поведението на отеца, който през последните няколко месеца си позволи да взима самостоятелни решения по църковни дела и да внася разкол между членовете на църковното настоятелство. Той се опита да внуши на някои църковни настоятели, че е време той да заеме мястото на старши свещеник (което не е в правомощията на църковното настоятелство). На многобройните опити на старшия енорийски свещеник свещеноиконом Валентин Ноцков за помирение и следване на каноните и устава на църквата, отец Божидар отговори с високомерие и презрение.

На 16 април 2008 година пристигнаха на посещение двама представители на Епархийския Съвет на Диоцеза да се запознаят със ставащото в този момент в църквата. Отново бе отправено предложение за помирение в тяхно присъствие, което отец Божидар отхвърли. На 30 април той замина за България, като си самопозволи годишен отпуск без знанието на църковното настоятелство, старшия свещеник и Епархийския Духовен Съвет, който в този момент управлява Диоцеза. Това стана в момент, когато в църквата бяха започнали строителни работи по обръщането на Светия Олтар на Изток, нов вход и частта за училището, както и се водеше издирване на изразходваните $15 524,00 , които се смятаха за момента за злоупотреба. По-късно се установи, че тези пари са постъпили по сметка, чийто титуляр е съпругата на бившия секретар на църковното настоятелство Кирил Гошев, който е в близки приятелски отношения с отец Божидар. Случаят бе даден на следствието.

Oт деня на заминаването си за България църковния автомобил Нисан Куест, който му бе поверен, е в неизвестност. При контакт по телефона отец  Димов отказа да съдейства за връщането на автомобила, въпреки че на 28 април 2008 година лично заяви пред църковното настоятелство, че ще го паркира пред църквата. Църковното настоятелство изпрати протокола от въпросното заседание с всички оплаквания до Епархийския Духовен Съвет. На отец Божидар Димов бе отнето правото да бъде свещеник в Българския Диоцез на Американската Православна Църква, респективно помощник енорийски свещеник при църквата „Св. Иван Рилски“ – Чикаго. Всички в църквата с голяма болка посрещнаха новината и всеки, който добре познаваше отеца, се опита да разговаря с него, но за съжаление без успех.

Отец Божидар бързо след това бе приет за свещеник в Диоцеза на митрполит Йосиф към Светия Синод на БПЦ. Като такъв и по поръчение на новия си владика той се опита да организира събрание, което да се проведе в църквата „Св. Иван Рилски“, където вече той не е свещеник и няма право на това. На 25 януари 2009 година той влезе в олтара (без позволението на църковната йерархия на Диоцеза, както е редно), сложи епатрахила си и започна да иска подписи от пристигащите богомолци в подкрепа на подписка за смяна на досегашната юрисдикция към АПЦ с такава към БПЦ. Църковното настоятелство извика полиция и отец Божидар бе предупреден да напусне и да не се връща, за да не бъде арестуван. Въпреки предупреждението, той се върна и това стана причина да бъде арестуван. Това му поведение обаче не беше намерено за нередно от митрополит Йосиф, който много добре знае реда за посещение на духовно лице в църква, принадлежаща към друга епархия или диоцез, а това едва ли можеше да се нарече просто „посещение“.

От този момент нататък се сформира спойка между наказаните членове, които съдят църквата, отец Божидар и митрополит Йосиф, които всеки по свои собствени причини се включи в масираната атака срещу църквата „ Св. Иван Рилски“. Всички те застанаха зад националната кауза като най-лесното и сигурно средство за манипулация. В стремежа си за по-голяма убедителност се извадиха данни, че в „родоотстъпническия диоцез“ 99% от свещениците не били българи, а не се поясняват причината за това. Причината е проста: Светият Синод на БПЦ просто отказва да изпраща свещеници и въобще духовници от България на Архиепископ Кирил, въпреки неговите молби, като тайничко се надяват, че един ден като днешния ще заграбят диоцеза му. И ако това е нормално за „диоцеза на родоотстъпниците“, то нормално ли е за диоцеза на „майката църква“ да има повече от 60% свещеници НЕ българи? Този въпрос остава за всички вас, но за да не ви манипулират отново, препоръчваме ви да направите справка като отидете на www.bulgariandiocese.org

Далече сме от мисълта да критикуваме наличието на два БЪЛГАРСКИ ДИОЦЕЗА. Напротив, това е явление, което се наблюдава и сред другите православни църкви, но едва ли е обект на такова противопоставяне между еднокръвни братя. Епитети от рода на „предатели“, „родоотстъпници“ и т.н. звучат не само не сериозно, но и създават впечатление за дискриминация относно равноправни български граждани, избрали да упражнят правото си на избор в една демократична държава, която е дала подслон на всички нас. Ние сме българи и винаги ще си останем такива. Но сме и православни християни, а всеки истински православен християнин вярва в Едната Свята Вселенска и Апостолска църква. За православните има само една майка и това е Божията Майка. Родината е нещо много скъпо за всеки българин, независимо от неговото вероизповедание. Вярата на всеки българин е различна, но Родината ни е една.

Това, че нашият диоцез е под юрисдикцията на Американската Православна Църква, не ни прави по-малко българи от сънародниците ни към диоцеза на Светия Синод на Българската Православна Църква, нито от тези в Родината ни. Всеки, който посещава службите и активностите (пикници, вечеринки и други чествания на български и църковни празници) на тази църква, няма нужда да бъде убеждаван за това и ще свидетелства, че тези думи са истина. За тези, които все още се съмняват ще кажем – ЕЛАТЕ И ВИЖТЕ! Не се оставяйте да ви манипулират хора, които са доказали, че за тях има само един Бог – ПАРИТЕ!

И така, делото срещу църквата „Св. Иван Рилски“ приключи. Съдията потвърди принадлежността й към йерархията на Българския Диоцез към АПЦ още от създаването и през 1996 година. Не е и никога не е принадлежала към диоцеза на БПЦ. Не е конгреционална, т.е. частна, и се ръководи от свой устав – устава на Българския Диоцез. Гражданския съд няма право да се меси в живота и устройството на църквата. Разрешаването на всички спорове е в пълномощията на митрополита и в съответствие с този устав.

Братя и сестри,

Живеем в свободна, демократична и правова държава, което е наш личен избор. Дадено ни е правото да изповядваме свободно вярата си и не ни е отнета национална принадлежност, нито от страна на държавата Америка, нито от Американската Православна Църква. Напротив, от 33 години сме с правото на собствен БЪЛГАРСКИ ДИОЦЕЗ в нея и достойно носим името си православни българи, редом с румънци, гърци, албанци и т.н., че дори и православните мексиканци, които също получиха неотдавна статут на диоцез в Американската Православна Църква. Нека нашите деца и внуци също имат правото на избор и свободна воля.

Обръщаме се към всички православни българи в Чикаго и околните предградия и дори в цяла Америка с надежда за разбиране. Нашите две православни църкви в този град имат за цел да задоволят духовните нужди на вече повече от 100 000 българи. Нека, вместо да се изправяме пред упреци и съмнение, едни срещу други, спокойно и сплотено да работим за общото ни дело. Да покажем, че като българи сме надживели дребните разправии и сплетни за нечии изгоди. Нека в името на бъдещето ни като православни българи, живеещи в многонационална Америка, да отстояваме и пазим ПРАВОСЛАВИЕТО  чисто за децата и внуците ни. Дойдохме от България да живеем тук – не по „български“ или „американски“, а просто ЧОВЕШКИ!

Обръщаме се и към медиите. В името на нещо много по-голямо от стремежа ви за популярност, в името на българите като сплотена нация, за Бога, спрете с каквито и да било манипулирани сензации. Ако искаме нещо да променим, първо трябва да променим себе си!

Нека не бързаме да осъждаме никого и всички заедно се молим Бог да вразуми хората, изпаднали в изкушение!  Нека оставим всичко в Божиите ръце! Да бъде Неговата воля!

Ваши в Христовата любов!

свещеноиконом Валентин Ноцков

г-да църковните настоятели

Боян Чавдаров

Емил Давидков

Павлик Петров

Красимир Дечев

Крум Тирилов

Добри Карабонев