Въпроси след конференцията в Брюксел – отговорите на ДАБЧ

След конференцията в Брюксел Еврочикаго се обърна с няколко въпроса към Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) и към българското Външно министерство (МВнР). Предлагаме на вниманието на читателите отговорите, които получихме от председателя на Държавната агенция за българите в чужбина Росен Иванов.

В тези отговори много пъти поставяният от представители на българската емиграция въпрос за провеждането на избори за редовни Обществени съвети на българите в чужбина, се разглежда като въпрос, който можело да бъде решен с Правилник за прилагането на Закона за българите в чужбина. В тях се казва още, че ако бъде създаден Национален съвет на българите, живеещи извън Р. България, ДАБЧ можела да окаже „консултативна помощ при определяне на петимата членове от квотата на Народното събрание, които следва да бъдат българи, живеещи извън страната„.

Що се отнася до също неведнъж задавания въпрос за създаването на избирателен район „Чужбина“, мнението на председателя на ДАБЧ е, че: „предстои изготвянето на Национална стратегия към българите по света, както и разглеждане на първо четене на ЗББОИРБ, където актуалните проблеми и приоритети могат да бъдат обсъдени и включени, в това число и идеята за избирателен район „Чужбина”.“

В отговорите се казва и, че от 3 септември т.г. ДАБЧ е въвела електронното записване на заявленията за издаване на удостоверения за български произход. Това според агенцията ще съкрати срока за издаване на тези удостоверения от месец на един приемен ден.

––––––––––––––––––––-

Уважаеми г-н Иванов, какво ще предприеме поверената Ви агенция за:

– оказване на съдействие за наемане на помещения за българските училища зад граница;

– създаване на институт за български език, по модела на института „Сервантес;

– създаване на общо звено в България, което да отговаря по трудови и социални въпроси; 

– увеличаване на електронните услуги за българите зад граница?

(Всички тези въпроси бяха сред основните приоритети на конференцията.)

– Българската държава финансира българските училища в чужбина чрез Национална програма „Роден език и култура зад граница” и Постановление на Министерски съвет № 334 /2011. Съгласно §. 5.1.3 от Програмата, размерът на финансовата сума за наем е до 6000 лв. за настоящата 2012/2013 учебна година. По ПМС №334 се финансират само българските неделни училища в чужбина, като се отпускат средства и за наем, отопление, осветление, вода, административни разходи, външни услуги. По Програмата се финансират, освен неделните училища, създадени от сънародниците ни, също така и тези, които са в системата на държавното образование в съответните държави с включено обучение по български език. Държавната агенция за българите в чужбина участва както в създаването на нормативните актове, така и в работата на междуведомствените комисии към МОМН, в които се разглежда финансирането на българските училища зад граница по двата финансови инструмента.

В България съществува Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин” към Българската академия на науките. Той е национален научен център за фундаментални, научно-приложни и експертни изследвания на българския език и определяне на националната езикова политика. Публикуваните от Института речници и граматики имат характер на официални нормативни документи.

В Европа са добре познати културните институти, създадени в различни държави. На дейността на два от тях бе обърнато внимание на срещата в Брюксел. Институт „Сервантес“ е обществена институция, създадена през 1991 г. в Испания с цел да подпомага обучението по испански език и разпространението на испанската култура по света. Гьоте-институт работи в цял свят като културен институт на Федерална Република Германия. Насърчава изучаването на немски език в чужбина и поддържа развитието на международното културно сътрудничество, чрез информация за културния, обществения и политическия живот на Германия. Всяко насърчаване на изучаването на български език и разпространение на българска култура е от значение не само за положителния образ на България по света, но е и от съществена полза за съхранение на българската идентичност на нашите сънародници, живеещи в чужбина. След като Българското правителство осигури финансиране на обучението в българските училища по света, тази дейност може да бъде продължена чрез разширяване на подкрепата за популяризиране на българската култура.

ДАБЧ предприе редица мерки за увеличаване на електронните услуги по отношение на българите, живеещи в чужбина. На първо място това е създаването на културно-образователния сайт „Родина”, на който се публикуват материали, изпратени от българските дружества и училища по света. Тези публикации са свързани с провеждането на разнообразни дейности от организациите на нашите сънародници, насочени към запазване и популяризиране на българския език и култура по света. От 3 септември 2012 г. ДАБЧ въведе електронното записване на заявленията за издаване на удостоверения за български произход. По този начин беше съкратено времето за издаване на удостоверенията от един месец на един приемен ден (курсивът е наш – бел.ред.). В ход е и създаването на информационен сайт, който да инкорпорира в себе си полезната и необходима на българите по света информация за правните аспекти на връзката им с българските държавни институции, в т.ч. за трудовите правоотношения, за социалното и здравното осигуряване, образование и други. Към настоящия момент ДАБЧ публикува на своя административен сайт текуща информация за изменения на нормативните актове и техните проекти, които представляват интерес за сънародниците ни по света. В тази връзка, ДАБЧ изпрати три пъти през 2012 г. /август, октомври и ноември/ на повече от 500 български дружества в чужбина електронни съобщения за становища по Законопроекта за българите и българските общности извън Република България /ЗББОИРБ/, както и за новите изисквания по отношение на здравното осигуряване.

– За провеждането на избори за легитимни и представителни редовни Обществени съвети по държави, със статут на консултативни органи към дипломатическите представителства, не се налагат никакви законодателни промени, а е достатъчно да се издаде само една наредба от МВнР, по силата на чл. 5 ал. 3 от действащия Закон за българите живеещи извън Р. България (ЗБЖИРБ). Може ли да очакваме от Вашата агенция да съдейства за скорошно влизане в сила на такава наредба и за прилагането на Закона?

– Участието на българи, живеещи в съответната държава, в консултативни органи към дипломатическите представителства на Република България е подходящ начин за сътрудничество между българските институции и нашите сънародници в чужбина. Това е и възможност държавните органи да вземат под внимание мненията на българите по света, както и последните да имат възможност да участват в изработването на становища относно провеждането на съответните политики. Сега действащият Закон за българите, живеещи извън Република България, предвижда възможност, без да е императивно предвидено, за създаването на консултативни съвети в държави, в които има признати български национални малцинства или български общности. Начинът на евентуалното създаване на консултативни съвети не е посочен, но не е задължително да бъде чрез избор.  Това следва да се уреди чрез изготвяне на Правилник за прилагането на Закона (курсив – Еврочикаго). Проблемът е в изискването представителите да бъдат излъчени от лицата по чл. 2 от ЗБЖИРБ. Този Закон не посочва, че българските граждани са част от българските общности по света. В новия Законопроект тази неяснота е отстранена, като изрично е записано, че не само лицата с български произход, но и българските граждани са част от българските общности по света. Считаме, че и към настоящият момент могат да бъдат съставени консултативни съвети към нашите дипломатически представителства, ако се прецени, че има нужда и съответните български национални малцинства и общности по чл. 2 определят свои представители.

– Как ДАБЧ би участвала в създаването на реално действащ изборен национален представителен орган – Национален съвет на българите в чужбина (предвиден и в сегашния закон от 2000 г.)? Какви Ваши инициативи в тази посока и кога може да очакваме?

– В сега действащия ЗБЖИРБ е предвидено създаване на Национален съвет на българите, живеещи извън Република България. Това не е съвет, който е избираем от българите по света, а 9-членен държавно-обществен орган, в който председателят и шест от членовете му се избират от Народното събрание, един представител се назначава от Президента на Републиката, а Министерския съвет определя един от министрите за член на Националния съвет на българите, живеещи по света. Тази двойнствена същност и сложна изпълнимост като процедура по създаване, според нас е причината до този момент да няма реално действащ Национален съвет. Другата причина е липсата на Правилник за приложение на ЗБЖИРБ. Ако такъв орган бъде създаден, ДАБЧ може да окаже консултативна помощ при определяне на петимата членове от квотата на Народното събрание, които следва да бъдат българи, живеещи извън страната (курсив – Еврочикаго).

– Смятате ли, че всички тези проблеми и приоритети във взаимодействието между българската държава и сънародниците ни по света, разгледани на конференцията в Брюксел, трябва да бъдат отчетени и да попаднат в Изборния кодекс (особено за създаване на избирателен район “Чужбина”) и най-вече в тъй дълго готвения проектозакон за българите и българските общности извън Република България?

– Всички аспекти във взаимоотношенията между българската държава и българите, живеещи извън страната, независимо дали са български граждани или българи по народност, са важни и са неделима част от цялостната политика на Българското правителство. Българите от българските общности по света са важен национален капитал и разширяването на взаимоотношенията с тях е приоритет със стратегическо значение за държавната политика. Осигуряване на финансиране на българските учебни центрове зад граница е безспорен успех на настоящето правителство. Предстои изготвянето на Национална стратегия към българите по света, както и разглеждане на първо четене на ЗББОИРБ, където актуалните проблеми и приоритети могат да бъдат обсъдени и включени, в това число и идеята за избирателен район „Чужбина”.

––––––––––––––––––––––––
Бел.ред.:  В отговорите си до www.eurochicago.com  Държавната агенция за българите в чужбина е използвала възможността да изрази благодарност на Българо-американската асоциация, в лицето на председателя г-н Динко Динев и на зам. председателя г-жа Петранка Стаматова, за възможността за участие в сесията на Асоциацията и Фестивала „Български дни в Чикаго – есен ‘2012”.