Българската следа във френското село Бугараш

Археологът Николай Овчаров свързва френското село Бугараш с писмо на магистъра на тамплиерите в Прованс Ронселин де Фос и легендите за Светия граал

За мен няма съмнение, че името Бугараш, което всички свързват със спасението от края на света, е с български корен. Това каза археологът проф. Николай Овчаров в интервю за Агенция „Фокус“.

„Това име Бугараш, което сега е толкова популярно – знаете, че френските власти дори забраняват през последните дни отиването на големи тълпи хора, защото буквално целият свят се е насочил натам, определено вероятно има връзка и с нашата история именно чрез нашите богомили, разпространили своето учение в Италия, във Франция. По моя преценка, това е един от важните приноси, които ние, българите, имаме в средновековната европейска история”, каза Николай Овчаров.

Малкото село в Южна Франция Бугараш стана известно от новинарски публикации заради засилващия се интерес към него с наближаването на 21 декември. От години се говори, че планината край селото има особено излъчване, че извънземните са му отредили особена роля и че то ще е единственото пощадено кътче на планетата след края на света.

Предпримачи предлагат седмичен престой в Бугараш срещу 2 хил. евро на човек. Кметът на селото Жан-Пиер Делор обаче заяви, че, за да се избегнат инциденти, пътят към върха ще бъде затворен, а достъпът до селото – ограничен няколко дни преди 21 декември.

Според проф. Овчаров много хора смятат, че и до днес дори хората в района на Бугараш носят богомилските, катарските идеи, разбира се, не в средновековния вариант.

„Така например, е открито наскоро едно писмо от италианския професор Умберто Кардини в един средновековен архив, автентично писмо от 1243 г. на магистъра на тамплиерите в Прованс, Ронселин де Фос, който хвърля голяма светлина върху загадката за планината Бугараш и за богомилите – бугри.

Именно с това писмо се отваря още една страница, много интересна и полулегендарна. Тя е за търсения от тамплиерите Свети граал, който, според някои виждания, е бил притежание на катарите именно в Южна Франция.

Това са полулегендарни сведения. Защо търсят граала на това място? Според легендарни сведения от Евангелието на Никодим, се споменавало, че именно в Южна Франция се заселва ученикът на Христос – Йосиф Ариматейски.

Йосиф Ариматейски е много интересна личност. Това е човекът, който предоставя своята собствена гробница на Голгота за погребването на тялото на Христос, който го помазва след смъртта му на кръста, и някои смятат, че именно Йосиф отнася Светия граал – чашата, с която се е пило на тайната вечеря, и са събрани капките кръв на Иисус след неговата смърт. После побягнал към Европа. Разбира се, това е легендарно сведение, но е факт, че има данни, че дали по този начин или чрез катарите, чрез наследниците на богомилите – последното място, на което е бил Светият Граал, е било по тези места“, каза Николай Овчаров.

Той каза още, че се говори, че името на селото идва от IХ век от немското име буркхарт, но той самият не вижда особена връзка. Още повече, че в последната редакция на френската Уикипедия се вижда, че самите французи виждат връзката между името на селото – Бугараш, и българи, отбеляза Овчаров и добави, че не става дума за българи в съвременния вариант, а за т.нар. бугри или бугараши, както са наричани еретиците в Средновековна Франция.

Проф. Овчаров припомни богомилското движение, което се разпространява не само в България, но и в много части на Европа, включително в Южна Франция, и в Италия.

По думите му именно в Южна Франция са последните гнезда на катарите, на френските богомили, които се съпротивляват цели десетилетия на натиска на църквата.

„От тези времена са останали множество топоними – над 100 топонима се изброяват в такива френски селища, които носят имена с български корен. Интересно е също така да се отбележи, че в катарското движение участват и много благородници, аристократи, включително графът на Тулуза, който загива по време на кръстоносен поход, каза още Николай Овчаров.

Източник:  Vesti.bg