Знаете ли откъде произлизат коледните обичаи? Знаете ли, че през XVII век в Англия празникът Коледа е бил забранен и че еленът Рудолф е от женски пол? А кой е изобретил коледната картичка? И знаете ли, че британците слагат паричка за късмет в коледния пудинг?
Названието Коледа (англ. Крисмас) идва от староанглийски Christes Maesse или Christs Mass – Меса на Христос. Името на дядо Коледа или Санта Клос (Санта Клаус) идва от холандското име за св. Никола – Sint Nikolass, съкратено до Sinterklass, което пък американците бързо превърнали в Санта Клос. Празнуването на Коледа се превърнало в престъпление през XVII в. при Оливър Кромуел, който обявил бодливата зеленика, бръшляна и имела за незаконни. Макар мнозина да смятат, че съкращаването на Крисмас до Иксмас (изписвано Xmas) е неуважително или пренебрежително, не е така. X е първата буква от името на Христос.
Първата коледна картичка
Тя е изобретена от англичанин през 1843 година. Като му омръзнало да пише специални писма до семейството си за празниците, бизнесменът Хенри Коулс решил, че с картичка поздравлението ще е по-бързо. Идеята му станала толкова популярна, че успял да продаде всеки различен модел за един шилинг.
Докато британчетата очакват Дядо Коледа да им донесе подаръци на Бъдни вечер, испанските деца получават подаръците си от Тримата влъхви. В Италия малчуганите чакат Бефана – стара и добра вещица, германчетата чакат подаръци от специален ангел, наречен Кристкинд. А исландчетата са се уредили най-добре – посещава ги не един, а 13 различни Дядо Коледа.
Най-популярната коледна песен
Jingle Bells първоначално е написана за Деня на благодарността. Композирана е от Джеймс Пиърпойнт през 1857 г. Отначало парчето се е казвало One Horse Open Sleigh („Открита шейна с един кон“).
Корените на традиционния коледен обяд с пуйка също са американски. Пуйката е била поднасяна като ястие в Деня на благодарността. Традицията подаръците да се оставят в чорап идва от скандинавския фолклор. Според легендата практиката започнала, когато Свети Николас – покровителят на децата – хвърлил торба с жълтици през комина на Бъдни вечер. Парите влезли в чорап, окачен над огъня да се суши.
А знаете ли, че най-прочутият елен на планетата Рудолф всъщност е от женски пол. През това време на годината мъжките елени губят рогата си, а тъй като Рудолф все още е с рога, той поне биологично е момиче.
Друга стара традиция е украсяването на коледната елха със светлини. Тя се е зародила, когато преследваните християни започнали да поставят запалена свещ на прозорците си, често в дърво или растение, като знак, че там ще се казват молитви.
А традицията на яденето на коледни пирожки със смес от орехи, стафиди и подправки по Коледа датира от XVI в., когато хората вярвали, че пирожките ще им донесат късмет. Във Великобритания за късмет слагат пара в коледния пудинг, докато перуанците си осигуряват късмет на Коледа и през следващата година като носят яркосиньо бельо.
Първите коледни курабии
Те са се появили във Великобритания през 1847 г. Първоначално основани върху френския бонбон, те постепенно станали популярни, след като сладкарите започнали да поставят любовни девизи върху сладкишите.
Първото коледно дърво пък пристигнало във Великобритания чак през 1841 г., когато съпругът на кралица Виктория – германецът принц Алберт, поставил елха в замъка Уиндзор.
А класическата коледна песен „Тиха нощ“ всъщност не е била писана специално. Църковният орган се повредил и австрийският викарий Йозеф Мор, потиснат от тишината в църквата, съчинил мелодията.
http://www.dw-world.de
Новата година безусловно е най-чаканият и любим празник на много хора. Също както Коледа, така и посрещането на Нова година е свързано с различни и понякога доста странни традиции.
Започваме с тези, които посрещат Нова година като нас, в нощта на 31 декември срещу 1 януари, а те никак не са малко. В полунощ всички си честитят новата година и се заричат да спазват куп обещания, които да я направят по-добра и благополучна от предишната. Във Франция менюто включва гъши черен дроп и шанпанско. В 12 часа се хвърлят конфети и топки от разноцветни книжни лентички. Италианците от Неапол на Каподано, както те наричат новата година, имат обичая да изхвърлят през прозорците стари мебели и други предмети, което се възприема като символ на смъртта на отминалата година. Обичай в Италия е да се подаряват портокали на близките на този празник. Испанците пък гълтат по едно зърно грозде при всеки от дванайсетте удара в полунощ – така те вярват, че ще имат по-голям късмет през всеки от 12 месеца на следващата година. В Дания удрянето по вратите на съседи и приятели известява влизането на новата година в домовете.
В Ирландия по традиция в къщата се влиза през предната врата, а се излиза през задната при настъпването на 12-я час. Смята се, че така щастието ще бъде на твоя страна. Англичаните в полунощ прекрачват прага на къщите с монети в джоба – за богатство, парче въглен – за топлина и сол – за храна през следващата година. Шотландците имат подобен обичай, но вместо сол носят парче от новогодишния пудинг, както и уиски, което върви към него. В Полша, Унгария, Чехия и Словакия броят на ястията трябва да бъде кратно на 12. Като всяко има своя символика – рибата е на щастие и благополучие (в Словакия шаранът е задължителен), орехите символизират тайните и трудностите на живота.
В Рио де Жанейро новата година се посреща на плажа. Всички са облечени в бяло и носят бели цветя, с които даряват богинята на морето. Празникът продължава с пищни фойерверки, които придават вълшебство на нощта.
Следващата Нова година настъпва в съответствие с лунния календар. Тази Нова година няма фиксирана дата, тъй като се отбелязва през първото пролетнно новолуние (между 21 януари и 20 февруари). Традицията да се посреща Новата година по лунния календар битува в Китай, Малайзия, Виетнам, Сингапур, Корея, Монголия, а също така и сред привържениците на будистката религия.
В първия ден на китайската Нова година, която през 2011 настъпва на 3 февруари, по традиция не се произнасят думи с негативен смисъл – смърт, бедност, катастрофа, за да не се случват тези нещастия. В навечерието на празника китайците разплащат дълговете си, непременно купуват нова дреха, приготвят дарове за духовете. Разбира се, всяко семейство организира пищно семейно тържество. На трапезата винаги има нарциси. Съвременната Нова година в Китай е много красива. На многохилядните процесии се запалват безброй фенери с формата на 12-те животни от зодиака. С фенерите китайците вярват, че осветяват пътя си през новата година, а за да отблъснат лошите духове те се въоръжават с хлопки и вдигат колкото се може повече шум.
Мюсюлманската Нова година – Хиджра, настъпва на първия ден от първия месец на мюсюлманската година. Така всяка година празникът мени датата си.
През пролетта също може да се празнува Нова година. Невруз – така се нарича първият ден от новата година по персийския календар. Той се отбелязва в нощта на 21 март срещу 22 март, в деня на пролетното равноденствие, от населението на Афганистан и Таджикистан, от говорещи езици от персийката група, а също така и в ребуплики в Средна Азия, Иран, Пакистан и Азербайджан.
Празнуването на Нова година може да продължи и на следващия ден, ако отскочим до Индия, където на настъпващата година е на 22 март. В Индия има цели 8 дати, на които се отбелязва Новата година. Така, например, в деня – Гуди Падва, непременно трябва да се сдъвчат листа от дърво ним-ним (на вкус те са горчиви). Старо поверие обаче им присъжда важна роля – те защитават човека от болести и беди и му осигуряват сладък живот.
Лаоската Нова година настъпва на 14 април, когато измореното от жегата население на Лаос очаква с нетърпение дъждовния сезон. В Бирма пък Новага година настъпва в най-горещите дни на април – между 12 и 17 април. Точният ден на празнуване се определя ежегодишно от Министерството на културата, като празникът продължава 3 дни.
През 1940 година правителството на Тайланд прие решение да празнува Нова година на 1 януари. Независимо от това
основният празник от населението на страната продължава да се празнува по традиция през втората половина на април.
Празнуването на Нова година вече прекрачва прага на лятото. Племената мая посрещат настъпващата година на 16 юли, а в Джибути и Нигер този празник е чак през август.
По-нататък честването на празника стига до септември. В Сирия Новата година започва на 1 септември, първият учебен ден по нашия календар.
В еврейския религиозен календар Рош а Шана – Новата година – отбелязва раждането на света на първия и втория ден от месеца Тишрей. На еврейската Нова година няма фойерверки, паради, карнавали или гастрономически пиршества – това е сериозно и тържествено събитие – в продължение на два дни евреите навсякъде по света се събират в своите синагоги, за да се молят – за себе си, за любимото отечество, за семействата си, за съседите и приятелите си.
На 11 септември настъпва Новата година в Етиопия. След това следва в Гамбия – на 7 октомври. През октомври празнуват и в Индонезия. По традиция там е прието хората да си искат опрощение за неприятностите, които са причинили през изминалата година.
На 18 ноември Новата година навлиза на територията на Йемен. В средата на ноември пък Нова година посрещат в Океания и на Хаваите.
Нощта на 31 октомври срещу 1 ноември е по-известна като Хелоуин. Независимо от това в някои страни, където жителите говорят келтски езици (Шотландия, Ирландия, остров Ман), именно в тази нощ се отбелязва келтската Нова година – „Самайну”.