Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”
носител на Международна награда за защита на човешките права “Златен гълъб”
.
14.01.2013 г.
С решение № 186 от 08.01.2013 г. Върховният административен съд – тричленен състав, отмени Решение по ОВОС на Министъра на околната среда и водите за строителство на нов ядрен реактор на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН, в жилищния квартал “Младост”, на 7-ми километър в гр. София.
Съдът констатира, че министър Нона Караджова е допуснал груби и опасни нарушения на закона, като не е съобразил, че “В доклада по ОВОС е записано, че в процеса на експлоатация на изследователския реактор в резултат на генериране на йонизиращи лъчения може да се очакват въздействия върху основните компоненти и фактори на околната среда – атмосферен въздух, повърхностни и подземни води, почви, растителен и животински свят и върху хората… Предвид специфичните особености на предложението, възложителят е следвало да изиска информация от министерството на здравеопазването относно въздействието, което реализирането му би могло да окаже върху населението. Предоставените от министерството на здравеопазването становища не съдържат такава информация… Действащата към момента на приемане на оспорения административен акт Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (отм. 17.05.2011 г.), въвежда задължителните изисквания и норми за осигуряване на здравна защита на населението, като създава и ред за определяне на хигиенно-защитни зони. Видно от данните по преписката, такава хигиенно-защитна зона не е била определена.”
Петър Пенчев – член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, заявява: „С този успех, като автор на жалбата, осъществих с победа личното си участие в референдума от 27.01.2013 г., като се надявам не само двумилионна София да си отдъхне, но и цяла България, защото от разяснителната работа покрай референдума относно нов ядрен реактор – било в Белене, било в Козлодуй, все по-голяма част от българите вече са наясно за факта, че безопасен ядрен реактор просто не съществува, заедно с винаги съпътстващите ядрения разпад опасни радиоактивни отпадъци, оставащи в България на поколенията за милиони години“. Екозащитникът изразява своето голямо учудване, че в съдебната зала не бе подкрепен от нито една екологична или каквато и да е друга неправителствена организация. За учудване е и фактът, че Висшият експертен екологичен съвет към МОСВ е проявил безхаберие към това опасно съоръжение, което няма място в жилищни райони, заключава Пенчев.
Правозащитниците от Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, се надяват МОСВ и БАН да се откажат от обжалване на съдебния акт пред петчленен състав на ВАС.
„Всеки уважаващ себе си университет има такъв реактор към физическия си факултет.“
Не е важно какво имаш, важно е какво произвеждаш и още по-важно – какво продаваш. Кажете ми какъв е реалният научен или икономически ефект от нашия реактор край София освен това, че го показвахме на организирани групи от пионери (така бе още по мое време, а не съм чул нещо да се е изменило и по-късно)?
Това си е същото като да построим атомната централа край Белене – само за да сме като големите – без сигурен пазар за енергията от нея и без да знаем къде и как да съхраняваме отпадъците от нея. Важното е ядрените и yadreniya да са нагушени! Горко й на майка България!
Типично за милата ни Родина. Националният спорт на американците е да се съдят. На гърците – да стачкуват. А на нашите сънародници – да разбират от всичко, което не им е ясно. Първо – в съда е оспорена процедурата по утвърждаването на ОВОС, а не самия ОВОС. Великите “зелени” разбират от ядрени технологии точно толкова, колкото и от китайска филология. Второ – решението на съда се основава на недействаща към момента на провеждането на процедурата по утвърждаването нормативна уредба. Как, питам аз, можем да се уповаваме на съд, който не познава собствената си материя и се изказва неподготвен?
Доклада по ОВОС е изготвен перфектно, от водещи наши специалисти. На делото няма представен нито един анализ от експерт, който да доказва което и да било от твърденията в журналистическия материал по-горе. Докога, питам аз, и нашите журналисти ще се изказват неподготвени?
И накрая – такива реактори работят в центъра на градове като Москва, Будапеща, дори и в центъра на Виена, столицата на ултра зелена Австрия, и къде ли още не. Всеки уважаващ себе си университет има такъв реактор към физическия си факултет. В цяла Африка, дори Малайзия и Индонезия хората се напъват и развиват ядрените си технологии. Но, както се казва, щом и така наречените бананови републики ни изпреварват, къде отиваме? Накъде сме тръгнали?
Просто отново ставаме свидетели на скудоумието на някакви комплексирани, но крайно амбициозни да си докажат смисъла на собственото съществуване индивиди, боядисали се в популярен цвят, съдебна система с доста ненадеждно функциониране и крайно некомпететни представители на четвъртата власт.
Горко й на майка България!