През последните дни в България се провеждат най-масовите протести за последните 16 години. Обявеният повод са високите цени на тока, но вече е ясно, че българите възстават срещу политиката на правителството и резултатите от тази политика – масово обедняване на хората, корупция и облагодетелстване на близките до властта, загуба на икономическа и лична свобода, бутафорно правосъдие, агонизиращо здравеопазване.
България е пред съдбоносен избор. Кой път ще изберем, зависи от самите нас. Не вярвам някой да е забравил квотното ограбване на страната от тройната коалиция – защо тогава БСП се оказва с най-големи шансове за победа на предстоящите (предсрочни или редовни) избори?
Видимата безизходица на ситуацията стряска мнозина от нас. Наистина, ако алтернативата на ГЕРБ е БСП и ако Станишев ще смени Борисов на премиерския пост – защо са всичките тези усилия? Други от познатите политически играчи явно не могат да претендират за победа, различни коалиционни варианти ще са само разновидност на познатото от последните дванайсет години, а значими нови политически субекти просто няма как да се появят. Какъв е смисълът тогава от оставката на Борисов и какво по-добро от него можем да очакваме?
Всъщност – много е просто. Реална промяна е невъзможна – при сегашната политическа система. Днес единствено партийните централи могат да определят кандидатите за народни представители. Този монопол на политическия картел е гарантиран при сегашната избирателна система – партийните шефове редят пропорционалните листи, и никой извън тях няма шанс да пробие в Народното събрание. Статуквото се самовъзпроизвежда. Гражданите могат да избират единствено тези, които им предлагат партийните върхушки. Последните отдавна се погрижиха да е максимално трудно създаването на нови политически партии – което вече и никой не опитва.
Изходът – промяна на избирателната система и мажоритарни избори за всички изборни длъжности! Тогава подготвеният и честен независим кандидат ще има реална възможност да спечели битката за мястото в своя избирателен район – точно толкова, колкото и подкрепеният от партия негов съперник. Политическите партии ще бъдат принудени да излъчват най-качествените си кандидати – за да имат шанс при персоналната битка на идеи, програми и характери с останалите кандидати. Ролята на партийните централи ще се промени драстично – и партиите ще трябва да се конкурират, предлагайки политически идеи и визии за развитието на страната, а не единствено да осребряват политическия си монопол.
Протестирайки днес – трябва да си дадем сметка и за друго. Няма значение кой ще смени Борисов, нито дали някой изобщо ще го смени – ако не съществуват механизмите и гаранциите на правовата държава и най-вече – независимата съдебна система. Нагледахме се на Филчевци и Велчевци – и няма как да е по-различно с техните наследници. Всичките власти произтичат от народа и трябва да работят за народа – което е невъзможно без да бъдат избирани от него. Съдията и прокурорът трябва да имат интерес да си вършат работата, и да бъдат принудени да я вършат – за да продължават да са магистрати. Ако аз не мога да преценя кой в моя съдебен район е най-достоен да се произнася и правораздава върху живота, правата и имуществото ми – тогава кой би могъл? За мен като гражданин правото да разчитам на независим и безпристрастен съд е най-важното мое право, чието гарантиране няма как да поверя на някой друг. То е по-важно и от това кой е министър-председател или президент. Защото ако те нарушават закона – съдът трябва да ме защити и от тях. При сегашната система на независещо от хората и контролирано от политическата власт правосъдие това просто няма как да се случи.
Затова трябва да избираме своите съдии.
Сигурността е важна за всеки – затова ние трябва да избираме отговарящите за сигурността в нашето населено място, в нашата община. Не е работа на министъра в София да е началник на полицията в Пирдоп – хората там трябва да избират и сменят тези, които ще гарантират сигурност за тях, семействата им, собствеността им. И ако самият министър наруши закона, да бъде арестуван като всеки друг – нещо, което в момента е невъзможно.
Здравето и старините ни са прекалено важни, за да ги поверяваме на държавни чиновници. Ще продължим да сме обречени без здравна система, зависеща от оценката и избора на хората, които плащат за нея. Без личен избор на пенсионен фонд и без възможност да управляваме и се разпореждаме с пенсионните си сметки ще зависим и занапред от подаянията на изхарчилата парите ни държава. Искаме лична инициатива и отговорност за собствените ни здраве и пенсии – вместо анонимната безотговорност на крадливи политици и чиновници.
Всичко това е важно, но няма как да се случи, ако след изгонването на Борисов на власт дойдат отново идейните и физическите наследници на тези, които преди близо седем десетилетия пречупиха гръбнака на българската нация и продадоха Родината на Москва. Ако позволим отново това – вероятно ще е краят на надеждата за България, независимо от членството ни в Европейския съюз и НАТО.
Промяна на политическата система, правова държава и независим съд, различна и контролирана от хората власт – това ни е нужно днес, а не просто оставката на един бандит и поднасянето на властта на партията на престъпници и национални предатели.
За да няма недосегаеми от закона, обслужвани от властта монополи, катастрофирало здравеопазване и мизерни пенсии.
За да я има България!
Източник: Svobodata.com
