На 8 март 1943 г. един български администратор в Македония спасява тамошни евреи

Напоследък все по-активно в българското общество се коментира факта, че малкият брой официално обявени български праведници – само 20, контрастира с уникалния подвиг на българския народ, който единствен в цяла Европа на своя територия е спасил всичките 48 хиляди български евреи. Вероятно една от основните причини за подобен резултат е неспособността на управляващите в България от 1944 г. до сега да вникнат в значимостта на проблема и да успеят да популяризират по света факта на спасението.

Разбира се, не всички лица, помагали на евреите в България, отговарят на строгите критерии на Яд Вашем за праведници. Несъобразяването с този факт е другата причина някои инициативи за отдаване на почит към заслужили българи, помагали на евреи, да не бъдат финализирани.

Въпреки това има забравени българи, които наистина са извършили подвиг и с риск на живота си са спасили обречени на смърт евреи.

В своите спомени Пепо Моше Алалуф, секретар на скопската еврейска община през 1943 г. разказва за един от тях. Това е българинът Йордан Желязков от Плевен, изпратен за секретар на общината в Скопие като част от българската администрация.

След като се изтеглят германските войски от Скопие на 13 ноември 1944 г., П. Алалуф дава следните показания: „На 8 март 1943 г. в моята канцелария дойде Желязков, тогава секретар на градската община, и ми каза, че аз и председателят на еврейската община в Скопие Аджисто Ароести ще бъдем арестувани, защото сме узнали, че ще бъдем събрани в лагер, а трябва да се попречи на бягството на другите евреи… Тогава Желязков ми каза: „Бягайте, защото тези дни всички евреи ще ги съберат в лагер”. Същата вечер ние съобщихме това на някои наши другари, а ние избягахме в Албания”.

Трябва да се има предвид, че Йордан Желязков е съобщил информацията за предстоящия арест на македонските евреи с риск за живота си, защото освен българската администрация, във Вардарска Македония през този период е съществувала и германска военна власт, която зорко е следяла целия процес. Показателен е фактът, че един ден преди това, на 7 март 1943 г. германското военно присъствие в Скопие е засилено с изпращането на 200 елитни германски войници, прехвърлени от фронта при Сталинград. Особеното в случая е, че те са участвали в превземането на Скопие през април 1941 г. и много добре са познавали обектите от военно значение в града. С този акт германските военни власти демонстрират, че те са истинският суверен в областта.

Значението на подвига на Йордан Желязков личи и от германските донесения за депортацията на македонските евреи. Според информация на германското консулство в Скопие, около 10 % от македонските евреи вече са се били укрили на 11 март 1943 г. и така те са спасени.

Ето още една кауза, за която заслужава да се борим. Освен че трябва да издирим потомците на Йордан Желязков, надявам се да се намерят хора, които да направят предложение този смел българин да бъде включен в редиците на праведниците на света.

Спас Ташев