Таласъмски избори

В деня за размисъл преди изборите ми надуха главата с просташки междупартийни оплювки, открита медийна злоба и никаква толерантност едни спрямо други. Спах неспокойно и се събудих рано, защото се бях отвил, а през отворения прозорец нахлуваше хлад. Избръснах се и реших още докато не са се събрали много хора, да ида да гласувам. Мислех, че в седем часа сутринта в неделя повечето гласоподаватели ще са по леглата си.

Все още сънен, учуден видях тълпи от хора по улицата към близкото училище. Имаше нещо странно в движещите се фигури и след като си разтрих очите, проумях неестествената гледка. Подобно на мъртвите разбойници от филма „Карибски пирати”, десетки старци и бабички се тътрузеха, подскачаха и се влачеха, подпрени на бастуни, патерици и обикновени сопи, насочени към избирателните секции. Докато същисан осъзнавах какво става, целеустремена бабка, подпряна на две патерици, с вид на гладен скорпион, мина през краката ми и ме изпревари, за да гласува преди мен. След това с ръка, подобна на сух клон, някакво старче ме ръгна в гърба да се отместя от пътя му. Тълпата приличаше на излезли от гробовете таласъми, в деня на Страшния съд. Настръхнах, обзет от суеверия, прекръстих се, плюх си в пазвата, влязох в училището и се наредих на опашката от стотина души, за да гласувам.

– Хи-хи-хи! – чух скърцащо хилене зад мен. Обърнах се и видях старец, с едно замъглено стъкло на вързаните с тел очила, който си наместваше изкуственото чейне. – Ще си върнем държавицата най-после! Хи-хи-хи!

– Пак ще национализираме всичко! – изкряка зад него прегърбена баба, с огромна черна пъпка на носа. – Аз съм пратила на Станишев червен пуловер от мохер. Две години го плета и най-после го завърших за изборите. Да зарадвам нашето момче, да му вдъхна сили срещу врага!

– Тъй, тъй! – подскочи дядката с очилата – Ще ги смачкаме като дървеници тия простаци! Победа, победа и пак победа! Комунизмът ще възтържествува отново! Виж как севернокорейците взеха ума на американците и целия свят! Ама са пешкин хората, не като нас!

Запуших си ушите. Едва издържах, докато ми дойде редът да гласувам. Проврях се през тълпата таласъми в коридора и с все сила излетях на улицата, сякаш се бях измъкнал от чистилището на ада. Никога не бях виждал толкова много възрастни, озлобени, вманиачени и нахъсани хора на едно място. И като си помисля, че те, заедно с циганите от махалата, ще решават бъдещето на страната и косвено на тригодишния ми син, който още не е приет на детска ясла, въздъхнах… Нямаше как, трябваше да сторя и невъзможното дори, но да се махна от тази таласъмска държава! Ако не заради мен, то заради невъзможното бъдеще на детето си трябваше да избера в коя държава да емигрирам. Какъв патриотизъм, к’ви пет лева? Кой нормален човек може да живее в царство на безумието? Баста, реших!

Красимир Бачков