Нарушава ли българският Изборен кодекс равнопоставеността на гражданите?

Поместваме по-долу искане на български граждани, отворено за подкрепа от други граждани и неправителствени организации, което е свързано с Изборния кодекс. Искането е било изпратено до главния прокурор на Р. България, до Върховния касационен съд, Върховния административен съд и до президента. То е било изпратено в резюмиран вид и като жалба до Омбудсмана на републиката. Който в ответно писмо е съобщил, че не е сезирал Конституционния съд. (Писмото на Омбудсмана поместваме отделно под текста на гражданското искане. – бел.ред.)

„На последните парламентарни избори от 12 май 2013 г. приблизително 24% от българските граждани гласуваха за партии, които не прескочиха 4% бариера. Как техният глас е употребен и къде отива тяхното равно и пряко избирателно право?“ – питат българските граждани, обединени в група във Фейсбук  „Протестът – и как продължаваме“.

––––––––––––––––––––––––––

.

ДО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

ДО ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД,

ДО ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ИСКАНЕ

от Стела  Николова

от Фейсбуук група ”ПРОТЕСТЪТ- И КАК ПРОДЪЛЖАВАМЕ”

https://www.facebook.com/groups/152043221627126/

отворено за подкрепа и от други граждани, ФБ групи, НПО и Партии

Уважаеми Дами и Господа,

С настоящото писмо бих искала да попитам, дали не е накърнено основното ми право на избор на държавни органи, което ми дава Конституцията в Чл. 10. Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. И  „чл. 42. (1) Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.”

Действащият в момента Избирателен кодекс дава право да бъдат „пренасочени” чрез реципрочно увеличение тежестта на парламентарнопредставените партии, гласовете на хора, които са гласували за политическа партия, която не е получила повече от 4% общ сбор от валидно подадени гласове: Изборен кодекс, чл. 5, ал.2: „В разпределението на мандатите на национално ниво участват партиите и коалициите от партии, получили не по-малко от четири на сто от действителните гласове в страната и извън страната, както и независимите кандидати, получили действителни гласове не по-малко от районната избирателна квота.“  Т.е. в случай, че избрана от мен политическа сила не влезе в парламента въз основа на по-горе посочената бариера, то моят глас, даден за нея, се оползотворява  на принципа на реципрочността от партии, които са прескочили тази бариера и реално ще получат повече мандати от валидни гласове, за сметка на дискриминационната четирипроцентова бариера, срещу също така валидни гласове. Тази бариера също така е предпоставка значително по-голям брой гласове да бъдат дискриминирани за сметка на независим кандидат или снижаем остатък по партийните листи. Лично аз смятам горният текст от ИК е противоконституционен, тъй като в Конституцията на Република България е предвидено че: „Чл. 57, ал.1 „Основните права на гражданите са неотменими.” и Чл. 10. „Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване”. По същество правото ми гласувам за дадена политическа партия бива отнето и реципрочно опорочено чрез преразпределение на мандатите в НС – пар екселанс НЕРАВНО, в случай, че тази партия не прескочи 4% бариера. В чл. 5 на Изборния кодекс относно системата на избори за национален парламент не се спазва принципа за национални кандидатски листи, като въвежда изборно райониране, валидно за местното самоуправление. Според нас е недопустимо една нефедеративна държава с национален еднокамарен Парламент да структурира своето Народно събрание посредством регионализирана районирана мандатна и гласоподавателна система, специфична за избори на общински съветници и кметове, като едновременно с това се ограничава и от четирипроцентова бариера на достъп, непредвидена в основния ни закон. В Кодекса тези две нарушения не присъстват в системата за избор на членове на Европейския парламент, нормативното допускане на които реално би представлявало нарушение и на Европейското законодателство. Това показва и същевременно доказва, че една система с аналогични на националните парламентарни избори принципи може да се изпълни и осъществи в синхрон с основния закон на Републиката. И не само това – системата при избори за общински съветници и кметове в Републиката също не предвижда каквото и предварително определено процентово ограничение за достъп до разпределянето на мандатите.

По същество ал.2 на чл. 5 от Кодекса изразява неравнопоставеност на пасивното колективно (партийно) избирателно право и индивидуалното пасивно (на независимия кандидат) право, като първото чрез четирипроцентовия праг се съотнася към общонационалния валиден вот, а второто се реализира в противоконституционната (според мен) районната (регионална) избирателна квота, що се отнася до триединството между общото, равното и пряко избирателно право в едни национални парламентарни избори. ПРАВОТО НА ВСЕКИ ЕДИН ВАЛИДЕН ГЛАС ДА УЧАСТВА В РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА МАНДАТИТЕ ЗА НАРОДНО СЪБРАНИЕ БЕЗ КАКВОТО И ДА БИЛО ПРЕДВАРИТЕЛНО ПРОЦЕНТНО ОГРАНИЧЕНИЕ, НЕПРЕДВИДЕНО В КОНСТИТУЦИЯТА, Е ПОГАЗЕНО.

Конституционният съд с Решение №1/12.05.2009г. се е произнесъл, относно противоконституционността на 8% бариера за коалиции, предвидена във вече отменения ЗИНП.  http://www.constcourt.bg/Pages/Document/default.aspx?ID=1268

Коституцията, според мен, ми дава право не само да отида до урните и да „резюлирам” поредната партийна субсидия, в случай, че партията, за която гласувам, събере над 1% от валидноподадените гласове. Съгласно чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие. КС в Решението си посочва, че :” Равенството в избирателното право е един от съществените елементи на конституционния принцип, че цялата държавна власт, която произтича от народа, се осъществява от него чрез органите, предвидени в Конституцията (чл. 1, ал. 1)”  и  „Това налага необходимостта при провеждането на всеки нов парламентарен избор 240-те мандата да бъдат разпределяни по избирателни райони по начин, който да гарантира прилагането на принципа на равното избирателно право, провъзгласен в чл. 10 от Конституцията на Република България. Спазването на посоченият принцип предполага, че за всички избирателни райони съотношението между броя на населението и броя на мандатите, които района разпределя, трябва да бъде константна величина. Конкретно това означава, че ако един избирателен район има два пъти повече население от друг, то той трябва да разпределя два пъти повече мандати. Разбира се, това е само едно от изискванията на принципа на равното избирателно право, а именно равната норма на представителство, която поначало гарантира равната тежест на гласовете на избирателите.”

На последните парламентарни избори от 12 май 2013 г. приблизително 24% от българските граждани гласуваха за партии, които не прескочиха 4% бариера. Как техният глас е употребен и къде отива тяхното равно и пряко избирателно право?

Посредством тази неравнопоставеност на пасивни избирателни права се извършва мултипликационно нарушение и на активното избирателно право, в зависимост от дисбаланса между национален вот с четирипроцентов праг и районното сегментиране, второто от което е не само организационен, специфичен за всички избори елемент, но и съществен фактор при определянето на мандатите, което корелативно нарушение накратко може да се изрази със следното: Един мандат се дава въз основата на различен брой подадени валидни гласове спрямо друг на едни и същи общонационални парламентарни избори. Ние ще си позволим да наречем явлението противоконституционна парламентарна политическа инфлация и да го онагледим с примери:

Съотношението на 12% общ валиден, но неразпределен вот, даден за партиите, получили под четири процента от гласовете, довежда до 13.63% общо увеличение на мандатите спрямо реалната представителност по отношение на тези партии с резултати с над 4%.(240 мандата = 100 %, разделени на разликата между 100% и 12%). Съответно на 30% неразпределен вот имаме противоконституционна 42.86% парламентарна политическа инфлация. При 80% неразпределен вот имаме 500% политическа инфлация спрямо получилите 20% от гласовете за партии, преминали четирипроцентовия праг. Считаме, че метаюридическите емпирични аргументи за работеща политическа стабилност, гарнирани с противоконституционна виртуална корекция при разпределението мандатите за народни представители, не могат да оправдаят нарушенията срещу обективната политическа представителност и конституционна нормативност. В различни текстове в членове 23 и 27 и 28 от Избирателния кодекс се дискриминират регистрираните в изборите независими кандидати и непредставените в Националния и Европейския парламент партии, като реално се забранява представителство им в състава на Националната и секционни избирателни комисии, при положение, че е налице достатъчно оперативно време от регистрацията на партии и кандидати до датата на съответните парламентарни избори това да бъде извършено при принципите на равнопоставеност между регистрираните за съответните избори носители на пасивни избирателни права. Не е налице справедлива логическа обосновка по какви причини партийното представителство в Комисиите са разчетено според предходни парламентарни избори и се разпростира с абсолютни права върху представителството на последващите такива. Налице е точно обратната формална логика. „за настоящите парламентарни избори се съставят комисии само съобразно резултатите от предходните, вместо представители на регистрираните кандидати”. Само въз основа на горепосочените дискриминационни норми в закона „зейват” множество нормативни „дупки”, като за илюстрация ще представим само две:

Какъв ще бъде състава на парламента, в случай, че валидноподадените гласове са за партии, които на национално ниво събират между 0.1 и 3.9 процента и никой от независимите кандидати не получи валидни гласове над изискуемите за съответната районната избирателна квота? Какви ще бъдат съставите на Националната и секционни избирателни комисии в случай, че въз основа на горните резултати се насрочат нови избори за Парламент?

И още: Изборен кодекс, чл.272, ал.5 „При предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител, избран като независим кандидат, мястото му остава незаето до края на пълномощията на Народното събрание.“ срвн. чл.275, ал.4 „При предсрочно прекратяване на пълномощията на член на Европейския парламент от Република България, избран като независим кандидат, мястото му се заема от кандидат на партията или коалицията от партии, представена в Европейския парламент с най-голям неоползотворен остатък. При еднакви остатъци кандидатът се определя чрез жребий.“

И тук е налице е дискриминационно отношение на активното и пасивното избирателно право на независимия кандидат, следващ по брой гласове този с прекратени пълномощия, респективно на кандидата на партията или коалицията от партии в случай на по-голям брой гласове спрямо следващия по брой гласове независим кандидат.

СЧИТАМЕ, ЧЕ, СЪОБРАЗНО ГОРНОТО, ОПРЕДЕЛЕНИ ТЕКСТОВЕ ОТ ИЗБОРНИЯ КОДЕКС СА ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННИ И СЛЕДВА ДА СЕ ПРЕДПРИЕМЕ ПРОЦЕДУРА ПО ПРЕЦЕНКА ЗА (НЕ)СЪОТВЕТСТВИЕТО ИМ КЪМ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Забележка. Настоящото искане в резюмиран вид е изпращано до Омбудсмана на Републиката, който в ответно писмо съобщава, че не е сезирал КС с определени аргументи, които считаме за ирелевантни –  визираният иск е срещу осем процентовата бариера за коалиции по отменения ЗИНП.

.

С уважение,

Стела Николова

27.05.2013 г.

––––––––––––––––––––––––––––––––

ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО НИКОЛОВА,

В редица европейски държави (Австрия, Чехия, Гърция, Словения, Латвия и др.) също има минимален праг за разпределяне на места в парламента.

КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ –

ОМБУДСМАН

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ