„Принцовете“ от Горна баня учат за недосегаеми

Баровски джипове, спрени пред училищния двор, охрана на всеки метър, развълнувани родители, облечени по последен писък на модата. Това не е сбирка за рожден ден на някой роден олигарх, а прелюдия преди родителска среща в Италианския лицей в Горна баня.

Васил Василев /Фрогнюз/

Националният комплекс по култура е сред култовите училища, в които депутати, бизнесмени и известни личности предпочитат да изпращат децата си, наричани иронично от местните „малките принцове”. Още от създаването си необикновеното школо е предназначено за свръх надарени деца. Обществена тайна обаче е, че както преди 34 години, така и сега в горнобанското училище привилегията да учат изкуство и италиански език имат единствено децата на по-заможни майки и татковци. Не така смята директорката на лицея Величка Велянова.

Според нея тук учат децата на хора, които активно участват в културния живот на страната и категорично отхвърля твърденията, че учебното заведение разполага със значително по-големи средства от останалите, които се финансират от културното министерство. По думите й по-добрата материална база идвала от Италия, а организираните 25 ученически автобуса и медицинското обслужване се поемат от родителите. Не така мислят майките в един от най-популярните интернет форуми, някои от които лично са се сблъсквали с кандидатстването в лицея.

Дамите с потрес си разказват най-различни истории. Заможна майка се оплаква как кихала за втора поредна година по 2 000 лв. за частни уроци на 4-годишния си син, за да бъде приет на всяка цена в забавачката на лицея. Родителите масово се оплакват от един и същи проблем при кандидатстването на първолаците – децата имат 78-79 точки от нужните 80 за прием в детската градина, което изглеждало доста подозрително.

В същия форум майка констатира: „Всъщност „надарени” се оказва че трябва да са бащите, за да могат да влязат децата им там.” Родителите стигат до там, че всичко около приема на „по-специалните” деца е нагласено с помощта на предварителни дарения, което не е необичайна практика за нашите ширини. Останалите школници пък се взимали по-скоро на случаен принцип и служели само за декор. Те трябвало да „помогнат” на малките принцове да израснат в читава среда.

Днешното училище в Горна баня започва историята си като експериментално на 19 ноември 1976 г. Министерският съвет издава решение за основаването му към тогавашния Комитет за култура. Идеята е на Людмила Живкова. В него трябва да се избистри моделът на съвременното българско училище, където изкуство, обучение и възпитание са едно цяло.

Още преди 10-ти ноември, по неписани правила, там учат децата на властта. През цялото му 34-годишно съществуване, въпреки всички промени, и днес върли политически опоненти сядат рамо до рамо на родителските срещи и записват препоръки и задачи. Милионери и властимащи политици трескаво снимат децата си на първия учебен ден, а майките размахват букети за по 100 лева. Тук всички загърбват личностните си спорове и обединяват сили в името на хлапетата. Местни хора разказват, че на подобни родителски сбирки кварталът им се превръща в своеобразен автопарк от луксозни возила, последни модели коли и джипове. Бронирани стъкла и бодигардове обкръжават училището като най-секретен обект на НАСА. Навсякъде се носи ароматът на парите…

Със слизането от автобуса в Горна баня се открива невероятната гледка на лицея, скътан в полите на Люлин планина. Пред централния вход на паркинга стоят около 25 автобуса на известна фирма за превози, които всеки ден карат децата от коя да е точка на София до Горна баня. Необезпокоена от новите цени на цигарите, група хлапета пушат на импровизиран „пушком” зад автобусите, където остават скрити от учители и възпитатели. На входа ни посреща полицай, който любезно ни спря и ни помоли за личен документ. За сведение в 99% от останалите училища в страната охранителите на пенсионна възраст дори не се интересуват кой си и къде отиваш. Любезният полицай ни забрани да снимаме докато не получим лично разрешение от директорката.

Часът е 11:30, пристига малко камионче, което зарежда минерална вода в лавката на лицея. Служителят на портала обаче не вдига бариерата и остава непреклонен: „След 11:00 ч не приемаме доставки.” Звънва телефонът и след кратък разговор полицаят ни упътва към дирекцията. Докато преминаваме през стерилно чистите коридори, ни прави впечатление, че се правят пълни медицински изследвания на учениците – една практика, която отдавна е премахната от останалите училища в страната. Няколко минути по-късно влизаме в директорския кабинет. В кожените кресла започваме разговор с Величка Велянова, която развълнувано разказва за невероятните деца, които учат тук.

Естествено един от най-важните въпроси, които ни вълнуват е кои са известните родители, чиито отрочета са записани в лицея. „Вижте, не ми се говори по тази тема, тъй като децата, чиито родители не са популярни, остават малко обидени, че не им се обръща същото внимание. Това са не повече от двайсетина деца. Родителите на преобладаващата част от учениците ни участват активно в културния живот на страната.”, разясни Велянова, която повече от 20 години е директор на школото. За да се запознаем обстойно с качествата на учениците, директорката извика учител, който ни развежда из класните стаи. Малчуганите ни посрещнаха със ставане на крака и поздрав. По време на обиколката учителят с въодушевление ни предлага да снимаме всички картини в коридорите, спортни награди във витрините и отличията от отделни конкурси, завоювани от възпитаниците на лицея. Разказа ни и за параклиса в двора на училището, построен с пари на родителите и по идея на настоятелството.

Със средствата на Ахмед Доган, Румен Петков, Гергана Грънчарова, Ивайло Калфин, Цветан Цветанов, Весела Драганова, депутата от БСП Кирил Добрев, тв водещите Наталия Симеонова и Мариана Векилска, певците Петя Буюклиева, Нели Рангелова, Михаил Белчев, чиито деца учат в лицея. За параклиса пари са кихнали още екпремиера Иван Костов и Георги Първанов, чиито деца също са били възпитаници на лицея.

Самата директорка преди време заяви уж на шега, че в училището се обучава бъдещото управление на страната, което само по себе си е страшно и не говори за принципи на демокрацията, а за един омагьосан кръг на съвременно престолонаследничество. Различният аршин, с който се мерят децата, боде в очите и показва още един от минусите на образователната система, която не може да даде равен старт на учениците. Ако наистина хората, които свободно пишат из форумите, са прави за живия декор в лицея, то не е честно. Както за малчуганите, попаднали случайно в училището за богоизбрани, така и за малките принцове, заблуждавани в своите качества до края на обучението си. Остава и въпросът с какво децата в лицея са по-различни от тези в останалите училища освен по родителите и най-вече по парите и властта, с която разполагат.