НЯМА ДА ПОВЯРВАТЕ, но понякога ми е жал или още по-точно казано, съжалявам тези хора!
Жал ми е за онази Татяна Буруджиева, която доскоро, макар и червена, се опитваше да прави обективни и независими коментари, но влезе в Народното събрание и, както се казва, си показа рогата. Започна яростно да бичува свободомислещите. Май дойде време за пенсия и тя се реши да материализира своята идеология, защото много добре знае, че всичко, което се прави за пенсионерите сега, е просто прах в очите. Нали, другарко Буруджиева?
Изтръпвам от срам, замисля ли се за Станишев, който за мене никога не е бил повече от гном, но който е особено отрицателно явление в най-новата ни история. Дали си мисли за деня, когато децата му ще започнат да задават въпроси? Освен, че ще питат за дядо си, ще питат и имал ли е други подбуди баща им в необяснимото упорство да затрие собствения си народ, освен болезненото си чувство за малоценност, родено в единоборството с Бойко Борисов. Ще зададат и логични въпроси за реда на събитията в житейския път на онази лъкатушеща жена Моника Йосифова, тяхната майка…
Колкото до потурнаци като Данчо М…. и Бисеров, тях считам за особено низки същества, които са извън обсега на моето внимание, но съжалявам онези хорица, включени в машината за гласуване на ДПС, честни и работливи турци, които пребогато платеният експерт по „водните“ въпроси Ахмед Доган, наричан Сокола, а всъщност агент Сава на Държавна сигурност, и другият предан на същите служби – агент Павел, водят за носа. Жалното е, че май сме се примирили с това, че последният постоянно е обвиняван в намерението да премахне българския като единствен официален език в България. Беше старателно покрито участието и на двамата в срамния т.нар. Възродителен процес, организиран от същите, които днес се наричат техни коалиционни партньори, но всички шушукат.
Жал ми е и за голямото число днешни „народни избраници“, които са имали вземане-даване с правосъдието, и все са били оправдавани от „независимия“ български съд, който също е обект на моето съжаление.
Не на последно място съжалявам и онези стотина фъфлещи глупости старци и младите кариеристчета, подгрявани от „интелигента“ Мишо Шамара, събрани откъде ли не и докарани под строй пред НДК, с риска да слънчасат. Дали си дават сметка, че всичките им социални придобивки не са благодарение загрижеността на кабинета, а благодарение на всенародния протест, който те така свирепо осъждат? А откъде пари за тази демагогия, никой от тях не се и пита.
Примери още бол и надали трябва да ги изреждам до един в това писание, превърнало се в поменик на срама, но няма да пропусна още едно нещо, за което жаля ежедневно и непрекъснато през последните 35 дни.
ТОВА Е НАШАТА БЪЛГАРИЯ,
за която някога дядо Славейков казваше, че е РАЙ НА ЧУДЕСАТА !
.
Николай Генов
В статията се докосват тънките нишки на емоцията, подходяща за психоанализата на К. Юнг та дори и на З. Фройд.
А всъщност става дума за политика. В политиката се борави единствено с пари а емоциите не са разрешени.
В ранните 90-е години Първа Частна Банка беше мастодонта в банковият сектор. Там бяха акаунтите на държавни и частни фирми. Изведнъж банката фалира. Било по неизбежните пазарни закони на капитализма. Вложителите пиха студена вода и не излязоха на улиците. Тогава по улиците вилнееха едни здрави момчета с кочани от стикери. Йосифов замина по живо и по здраво като инвеститор в САЩ. И никой не си и помисли, че такава банка не може така лесно да се фалира без държавно и международно участие.
Годините вървяха и наследственият аристократ и току що завършил московски студент наследи бащиният престол. Като че ли никой не забеляза едни пари как бяха вложени в предизборната кампания на Станишев през 2005 г. Това бяха изпраните пари на Първа Частна в САЩ.
Моника се оказа не омъжена за избрани мъже а за парите на Първа Частна. Тя е Изключителният брокер на тези пари. Тя ги управлява в избори 2005 и беше основен спонсор на БСП.
През това време се тиражираха вече „–гейските“ наклонности на Сергей а той уж ги прикриваше с фиктивна връзка с Йончева. Че не е гей е ясно, но защо прави гейски номера в името на парите!? Тук стигаме отново до психоанализата и Голямата политика за парите.
Между другото, „Сава“ когато още през социализма беше Главен асистент по „Социална психология“ в СУ имаше колега социолог, който негов колега каза пророчески слова в Лукановата зима.
Иван Славов:
Вчера другари, днеска лихвари, утре Господари!