Не посягайте на люлката, войнолюбци!

Някога, преди две хиляди години, на тази земя слезе Божият Син.

И като тръгна по прашните пътища на Юдея, започна да проповядва Небесното Царство на Своя Бог и Отец. Мисията Му Го отвеждаше на изток и запад, на север и юг. Но откъдето и да преминеше – Христос оставяше след Себе Си Светлина, Изцеление и Божия Благодат. А Гласът Му запленяваше човешките сърца с безпределна мъдрост и неизразимо състрадание.

В онова време, когато римските легиони водеха своите кръвопролитни войни, за да разширяват владенията си и да пълнят бездънните си сандъци от грабежи на злато, сребро и скъпоценни камъни, Спасителят показваше на всички нов и Съвършен Път, който да ги освободи от лъжата, греха и смъртта. Път на боголюбие, смирение и благочестие, какъвто човеците никога преди това не бяха виждали. Път, започнал от водите на река Йордан, и приключил на Голготския Кръст. Път, който няколко скромни рибари, изпълнени със Святия Дух, превърнаха в най-прекрасното Небесно знамение, случвало се на този свят. Защото Господ със Собствената Си кръстна смърт не само победи световните владетели на мрака и лукавството, но даде същата Сила и Власт на Своите Верни последователи.

Боже мой! Как ми се живее в онова древно време! Как ми се иска да чуя наяве Гласа на Спасителя! С онова арамейско наречие, на което Той изговаряше Святите Си думи! Как ми се иска да следвам стъпките на Божия Син и нито за миг да не сваля погледа си от Него! Защото именно заради тези стъпки земята под нозете Му стана свещена. И ако бих могъл да заповядам камъните на Ерусалим да проговорят, то те нямаше да свидетелстват за нищо друго, освен за Святия Господ и Месия, Който с Живота Си освети земята. Мисля си още и за древното ехо, оставило отзвук до днес по Светите места. За онази Господна Църква в Антиохия, за която в „Деянията на Апостолите“ е записано:

„И първо в Антиохия учениците се нарекоха християни…“
(Деяния 11:26)

Знаете ли какво са проходилка и люлка, мили приятели? Разбира се, че знаете! Те са онези най-мили пособия от детството на скъпите ни деца, които няма как да забравим. С проходилката сме научили децата си да ходят, а с люлката сме ги радвали и усмихвали. Ето така и първите Христови пратеници са утвърждавали учениците в Пътя Господен, а люлката на Святия Дух е въздигала мнозина в небесните места, за да свидетелстват мощно за Възкръсналия и Възнесения до Бога и Отца Христос.

Днес сърцето ми е препълнено от скръб, защото без никакъв страх от Бога войнолюбци се готвят да стоварят ракетите си върху земята, която е древната люлка на Християнството! Същите тези, които щедро финансират ислямистки наемници и джихадисти от Ал Кайда, за да радикализират докрай обстановката в Сирия, и така да се осъществи погром върху християните там. А тези погроми, за жалост, вече се случват. И страната, която в Близкия Изток имаше славата на най-толерантна към различните вероизповедания, е на път да се превърне в касапница за всички, които изповядват вяра в Христа. Но това никак не вълнува западните милитаристи, които до перфекционизъм са овладели максимата „Разделяй и владей„. Те вероятно никога не са чели Святото Писание, за да си дадат сметка в каква богоборческа кампания са решили да участват.

„Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е Свято!“ –

така Всемогъщият Бог проговори както на Пророк Моисей при горящата къпина, така и на Израилевия водач Исус Навин пред стените на Ерихон. Но днешните алчни империалисти не само, че не са готови да си изуят обущата, но още по-здраво си стягат връзките на ботушите. Може би защото не говорят на арамейски, но заповядват на армейски и в името на интересите им всякакво чувство за срам или страх от Бога е отдавна избледняло.

Аз няма да пролея и една сълза, когато Божият Гняв се стовари върху войнолюбците, защото с каквато мярка те днес мерят, с такава ще им се отмери! Няма и да напомням на читателите си отминалите десет години, когато от чудовищните войни на същите войнолюбци измряха стотици хиляди хора в арабския свят и се отвориха ужасни рани, които постоянно се чоплят и разкървяват от камикадзета и коли бомби, за да не могат да оздравеят никога.

Пиша това кратичко духовно послание, за да бъда в мир със съвестта и вярата си в Христа. Не знам дали светът е пред прага на опустошителна война без победители, но искам здравият разум да сложи прът в колелата на войнолюбието, защото съдбата на всички войнолюбци и на всеки човекоубиец е в дълбините на огнения пъкъл!

Днес и сега се спрете, войнолюбци! Днес и сега забравете армейския език и си спомнете арамейския на Христа! Защото на този език Той изрече паметните Си думи към Апостол Петър, които днес са отправени към вас:

„Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож от нож ще загинат…“ (Матея 26:52)

„Всички“ означава всички, защото в Господния Глас е Истината! Без изключение!

И дано, когато отприщи Гнева Си върху беззаконието на този свят, Христос да покаже Милост и Благост върху всички, които се уповават на Святото Му Име! Амин и Амин!

Ясен Ведрин