Всяка година на 22 март в България започва изпълнението на един уникален и особен ритуал, който няма никъде аналог в света и който същевременно е от значение за цялата планета. С началото на пролетта на повече от 50 места в България и поне на още толкова места в цял свят се завъртват кръговете на Паневритмията – Свещения ангелски танц.
Именно определенията свещен и ангелски са най- съществените, когато се говори за Паневритмията, защото при разясненията на тази система от музика, песни и движения се употребяват много по-семпли и често неясни обяснения. Това важи особенно за хората, които чуват за първи път за нея.
Паневритмията е дадена поетапно от Учителя през 30-те и 40-те години на миналия век на три части и в нея са закодирани идеите и практиките за бъдещата епоха на ВОДОЛЕЙ. Така Паневритмията фиксира бъдещето и в определен смисъл го предопределя…Затова участието в нея, изпълнението на компонентите и, отношението към нея не може да бъде нито обикновено, нито делнично. Паневритмията не е поредният начин човек да укрепи здравето си, нито е способ да се намери някакво психическо равновесие, специфична връзка с природата или просто да се открие група за общуване.
Паневритмията е начин за привличане, трансформация и препредаване към Земята и съответно към физическия план на енергии и информация от много по-висши светове. Затова тя е преди всичко ангелски танц. Нейният оргинал е на друго място и сред други светове, много по-съвършенни и по-напреднали от нашия. В нея е заложен вътрешен стремеж към съвършенство.
За Пневритмията се казва, че тя е хармонично съчетание между музика, слово, движения и цвят, които в своето взаимодействие раждат постепенно един нов и по-прекрасен свят. И той се случава, защото посредством този метод се дава възможност Това, което е Горе да получи своето съотвествие и долу.
Идеите, които създават живота ни винаги имат своята родина в света на мисълта. Постепенно с концентрацията и многократното им осмисляне се раждат и съответните форми. Така целият ни свят е кристализация на нашите мисли или най-малко на тези, които сме успяли да привлечем. Многократно осмисляни, повтаряни и зареждани с нашата воля те са станали действителността.
И когато нещата не са добре, когато има противоречия, страдания и болка това не е нищо повече от вложена и многократно повтаряна мисъл; че така се живее и животът е борба. И това става съдба…В този смисъл в Паневритмията на ниво мисъл, музика, слово, движение и цвят се оформят, повтарят, осмислят и концентрират идеите на новия свят. А той е пътят към бъдещото ангелско призвание на човечеството, състоянието на истинското християнство; без вина, религиозни финансови институции, страх от някакъв ад, объркване кой си и накъде отиваш, болка и ужас от смъртта, която дори не същуствува.
Чрез Паневритмията се постига това, което йогите, а и много други подобни духовни практики постигат, но по-друг много по-труден, мъчителен и отживял начин. Няма по-съвременен, достъпен и лек начин да се постигне движение напред и сливане с Духа от танца на ангелите.
Затова Паневритмия трябва да се играе отговорно, с разбиране и със стремеж, към това, което носи тя. В нея е необходимо да се влага мисъл и отношение към всяко движение, да се почувства ритъма на единението и радостта, който изпълва всяка част. Така тя сама по себе си изключва всяко напрежение, недоволство, объркване и критика.
Дори и човек да носи тези качества в себе си постепенно има шанс да се освободи от тях и с изненада един ден да открие, че животът му плавно се е променил и той се е изправил пред един нов и неподозиран свят. Движението на кръгът на Паневртимията е в посока ОБРАТНА на часовниковата стрелка, което съответства на движението на Слънцето и на планетите, това е пътят на живота и безсмъртиего. Обратното, движението ПО часовника винаги е свързано със смъртта, материалното и земното. В тази посока се движат зодиакалните знаци, свързани със сезоните на Земята и наклона на земната ос, т.е с неща все променливи, непостоянни и земни.
Малко хора знаят, че Паневритмията е създадена и като вид противодействие на маршеруващите в правоъгълни блокове нацистки ЛЕГИОНИ. И ако те съвсем съзнателно са приемали чрез движенията, музиката, словото и цветовете си информацията за война, омраза и унищожение, в България са правили точно обратното. Това е било противопоставяне на друг фронт, невидим и мисловен.
Резките, набиващи в земята движения с пета са уравновесявани от меките, плавни стъпки на ангелския танц, на изпънатите властно ръце са се противопоставяли нежно свитите за поздрав ръце, на агресивната и страховита музика в Берлин в София са се изливали тоновете на любовта и на слънчевата радост. Кой победи е ясно. В този смисъл България, бидейки само външно на страната на Третия Райх, е допринесла основно за неговия крах. Не без значение е и връзката и с Русия, която е на принципа „Един сее, друг жъне”, защото на практика победното знаме над Райхстага бе руско.
А и Хитлер, който съвсем не е бил чужд на мистицизма и окултното знание под влияние на пейота, който е употребявал, е имал видение още през 1921г. със странното напътствие от невидими същества: ”Марширувай смело и без жал, за да победиш.” На тези сили е трябвало да бъде противодействано, защото милостта и любовта никога не отпадат.
Самата Паневритмия като форма изобразява стилизирания символ на Слънцето – кръгът с точка по средата /там е живата музика на Паневритмията/. Така най-вишите влияния, музикалните се вливат в центъра и след това се разпространяват към периферията. По нататък те се проникват като мисъл, слово и емоции в обикновения живот. Така той се променя според смисъла.
Колкото повече танцът на Паневритмията се практикува и то особено от по-млади хора, в училищата и от децата, толкова по-бързо към нас ще се вливат информационните полета на по-висшите, по-мирни и по-съвършенни полета. От нас, от нашата упоритост, съзнателност, нежност и съпричастност зависи как ангелските светове ще слизат към нас и ще откликват на нашите желания. Нищо хубаво и добро не може да се привлече, ако ти си в мисълта си далеч от него, ако дори не знаеш, че съществува, ако не го допускаш и не повярваш в него. Затова българският народ е казал „Помогни си сам, за да ти помогне и Бог”. Съществена е и мисълта, че когато ти направиш една стъпка към Бог, Той прави към тебе цели 100. Учителят даде точно на България, страната, която бе избрана да посее семената за новата епоха, най-добрите методи и средства, за да може да се реализират новите идеи и да се сложи край на лъжите и страданията, на омразата и болката.
Паневритмията показва пътя на човека към съвършенство. В нея се намира и песента с точната вибрация на словосъчетанието „АУМ, ОМ, ОМ, АУМЕН”, създала Вселената, там се пее и песента за радостта на Земята от хармонията на света, както и стиховете за Христовият глас, който тихо шепне в нас и за онзи съкровен момент, когато всеки ще бъде вечно млад и здрав, и нивга няма да умре. Да играе, изучава и разпространява Паневртимията е една от основните задачи на всеки българин, защото това е най-лесният, безболезнен и мек път за духовни постижения и усъвършенстване. Неизмерими са и ползите за цялото човечество.
Паневритмия се играе на всички континенти и във всички най-големи градове по света. Паневритмията е пътят, по който всяка година на Рила край езерото Бъбрека, където е един от входовете за Невидимия свят – Агарта, се спускат влиянията от ангелските светове. Затова е много важно да се знае как се играе и защо се играе. Пътят напред е пътят на радостта, свободата и разумът, все качества които са вложени във всеки човек и само от него зависи да ги развие и изкара напред. Всичко друго е противопоставяне, мъка, контрол и подчинение. А те не са нужни никому.
Силва Дончева (Frognews.bg)
много хубаво….
„Паневритмията е дадена поетапно от Учителя през 30-те и 40-те години на миналия век на три части и в нея са закодирани идеите и практиките за бъдещата епоха на ВОДОЛЕЙ.”
Този цитат ясно сочи още в началото, че т.нар. „паневритмия” има толкова общо с християнството, колкото е общото между него (християнството) и астрологията.
„…Тя е преди всичко ангелски танц”. Напълно е възможно – но като се направи логическа връзка с всички останали твърдения за въпросния танц, става очевидна неговата принадлежност към онази една трета от първоначалните ангели Божии, които бяха отхвърлени от присъствието на Бога и се превърнаха в паднали ангели, т.е. демони на Сатана.
„…един нов и по-прекрасен свят. И той се случава, защото посредством този метод се дава възможност Това, което е Горе да получи своето съотвествие и долу.” Всеки що-годе грамотен християнин знае, че Бог не е „Това”, а е съвсем определена Личност. Очевидно в случая беинсадуновците нямат предвид Бога, а „Нещо” друго, нещо безлично(стно).
„Така целият ни свят е кристализация на нашите мисли или най-малко на тези, които сме успяли да привлечем. Многократно осмисляни, повтаряни и зареждани с нашата воля те са станали действителността.” Следователно, не Господ Бог е Създателят на всичко видимо и невидимо, а човекът е този творец – твърдят сторонниците на „Учителя” Петър Дънов.
„…идеите на новия свят. А той е пътят към бъдещото ангелско призвание на човечеството, състоянието на истинското християнство; без вина, религиозни финансови институции, страх от някакъв ад, объркване кой си и накъде отиваш, болка и ужас от смъртта, която дори не същуствува.” С какво „истинско християнство”, респективно „бъдещо ангелско призвание на човечеството” боравят дъновистите, които наистина се кичат с високото звание ХРИСТИЯНИ, но изповядват и практикуват върло ЕЗИЧЕСТВО?!
„Не без значение е и връзката и с Русия, която е на принципа „Един сее, друг жъне”, защото на практика победното знаме над Райхстага бе руско.” Е, с това пояснение дъновистката Силва Дончева слага точката над „i”-то… Макар и под сурдинка казано, то е достатъчно, за да се схване политическата подплата на дъновизма.
Забележка: Цитатите в коментара са точно копирани от оригинала на Силва Дончева.
За да се разбере кой всъщност е Петър Дънов (Беинса Дуно, „Учителят”), прилагам един предходен коментар по въпроса.
НЕОБХОДИМИ ПОЯСНЕНИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ИСТИНАТА
1) Кой, всъщност, е Беинса Дуно?
2) Кой е Учителят?
3) Християни или езичници?
4) Хазяинът и квартирантът=Ятакът и закононарушителят
1) Кой, всъщност, е Беинса Дуно?
Цитирам по памет: „…В една ранна утрин четирима млади мъже носеха на носилка мъртвото тяло на своя Учител. Той беше разпънат на кръст, но трябваше да се създаде легенда, че е възкръснал. Затова те тайно го бяха откраднали от гроба и бързаха да го изгорят…”
Авторът на тези редове има литературния псевдоним Беинса Дуно.
Неговото гражданско име е Петър Дънов.
Какво казва християнската Библия по въпроса за Иисус Христос и възкресението?
„И тия, като се събраха със стареите и се съветваха, дадоха на войниците доста пари, и рекоха: кажете, че учениците Му дойдоха нощем и Го откраднаха, когато ние спяхме, и ако за това стигне слух до управителя, ние ще уталожим гнева му, и вас ще избавим от грижи.А те взеха парите и постъпиха, според както бяха научени. И тая мълва се носи между иудеите и до днес.” (Евангелие от Матея, Глава 28, стихове 12-15).
Уточнение: Според военното наказателно право на Римската империя римски войник, който заспи на пост, се наказва със смърт.
„…Ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете; тогава и ония, които са умрели в Христа, са загинали. И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци. Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък. Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека. Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят; но всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови; а след това ще бъде краят, когато Той предаде царството Богу и Отцу, когато унищожи всяко началство, всяка власт и сила.” (Послание на апостол Павел до коринтяни, Глава 15, стихове 17-24).
Нека четящият тези редове сам да прецени „кой” е Беинса Дуно…
2) Кой е Учителят?
„А вие недейте се нарича учители, защото един е вашият Учител – Христос, а всички вие сте братя.” (Евангелие от Матея, Глава 23, стих 8).
„Братя мои! недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим, защото ние всинца много грешим. Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло… А езика никой не може укроти: той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова… Но, ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината: това не е мъдрост, която слиза отгоре, а е земна, душевна, бесовска.” (Послание на апостол Иаков, Глава 3, стихове 1-2, 8, 14-15).
„Те са роптачи, недоволници, които постъпят според своите похоти (нечестиво и беззаконно); устата им произнасят надути думи… Но вие, възлюбени, помнете думите, които апостолите на Господа нашего Иисуса Христа предрекоха; те ви говореха, че в последно време ще се явят подигравачи, които ще постъпват според нечестивите си похоти. Те са човеци, които се лъчат (от единството на вярата), те са душевни – и нямат дух.” (Послание на апостол Иуда, Глава 1, стихове 16-20).
В светлината на казаното от самия Учител Иисус Христос и Неговите апостоли Иаков и Ииуда (братя Христови), допустимо ли е Петър Дънов (Беинса Дуно) да се нарича (да бъде наричан) Учител(ят)?
Нека всеки в и със сърцето си прецени Кой е Учителят.
3) Християни или езичници?
Погрешно се приема, че първородният грях е на Ева и Адам. Не, първородният грях е на онзи архангел, който, подведен от ненаситната си гордост, се разбунтува срещу Отца, опита се да се издигне над Него. Знаем, че Иисус Христос е Господ и Учител, че е Единосъщен с Отца, че чрез Него беше сътворено всичко.
Какъв, впрочем, е знакът на Сатана? Отговор: пентаграм (петолъчка). Цитат от интервюто на А. Грива: „Но тук има своеобразна архитектоника. Има пентаграм вписан в окръжност. Всички пространства между алеите са разделен на три равни части. Самите пътеки, този символичен кръг са направени с архиометър, за да може всички пентаграми, които сега са обрасли в чимшир, да съвпаднат идеално, до части от сантиметъра. Самото място където е положено тялото, е елипса. Учителят говори за елипсата като за един от висшите символи в духовния свят.”
Смесица от юдаизъм, манихейство, зороастрийство, йогизъм – амалгама от езически източни учения – това е квинтесенцията на дъновизма. Неистова воля за слава, непомерна горделивост, претенции за пророчески дар, прикрити зад фалшива скромност – това е истинският образ на Петър Дънов. (Който иска да узнае цялата истина за същия, нека да се поразрови в американския период от битието на тогава младия Дънов; едва ли ще продължи да бъде възторжен почитател на въпросното лице).
4) Хазяинът и квартирантът=Ятакът и закононарушителят
Улица „Опълченска” №66, София, България. Там се настанява под наем в началото на ХХ век семейството на бежанеца от Македония Димитър Михайлов. Наемодателят се казва Петър Дънов.
Цитати от интервюто на А. Грива: „Поне два пъти Дънов е прикривал Димитров при полицейски хайки. Георги Димитров или прескачал оградата, или минавал по тавана и слизал при Учителя и неговите ученици.” „Даже прическата на Георги Димитров е била същата, каквато е носил и Учителят и неговите ученици, тази обърната назад коса, откриваща челото.” „През декември 1944-та Георги Димитров е в Москва. Именно той дава разрешението Петър Дънов да бъде погребан тук. Един брат от видинските села му пише писмо. Една единствена телеграма заминава до Москва, защото точно тогава прекъснал телеграфът…, но все пак за момент неочаквано телеграфът се включва за 15 минути и пускат само тази телеграма. Димитров разрешава Учителят да бъде положен на това място. И всичко става за наистина само за 15 минути, преди телеграфът да блокира отново.”
Както се казва, между Петър Дънов (Беинса Дуно) и Георги (Димитров) Михайлов е била налице „топла връзка”. Освен като „героят от Лайпциг” (всъщност в резултат на тайно споразумение между Сталин и Хитлер), Георги Димитров (известен още и като „Гошо Тарабата” поради пиянските си изпълнения) е и онази жестока и злобна личност, наредила избиването без съд и присъда на цвета на българската нация – няколко десетки хиляди интелектуалци. Да не говорим за последвалото тотално обезличаване на българската християнска духовност – най-тежкото престъпление на социалистическия режим, което още дълго ще трови душите на българите.
Благодарение на наемателя на ятака България днес е в положение да е принудена да изпъди стотици хиляди свои най-способни синове и дъщери на гурбет по „белия свят”.
А последователите и на Закононарушителя, и на Ятака са във възход: едните доограбват каквото е останало от богатството на българина, а другите под сурдинка ги благославят.
Зер, славянството е на ход! (Как, като никога не е притежавало държавнотворчески дух?!).
( https://www.eurochicago.com/2009/10/a-griva-idva-vremeto-na-slavyanstvoto-spored-utchitelya/ )