Иван Александров Тодоров. Осъден на непомилване

За случая с Иван Александров Тодоров, осъден през 1987 г. на 20 години лишаване от свобода за стопанско престъпление, пишем за втори път в нашето издание. Този път ще разкажем неговата история по-подробно.

Иван Тодоров е осъден преди 26 години за това, че подучил бензинджийката Маринка Малакова как да краде гориво от авиоподеление в Русе. През 1986 г. той е бил военен комендант на летището в с. Воден. Тодоров е осъден е за сумата от сто хиляди тогавашни лева и влиза в затвора. След  4-5 години присъдата му е била спряна и е бил пуснат на свобода. Делото му е върнато за преглед по реда на надзора. 

Докато текат процедурите, Тодоров си вади задграничен паспорт и виза за САЩ, и заминава легално зад океана. От началото на 1993 г. заживява в САЩ. Там създава семейство и му се раждат деца. 11 от 14-те години емигрантски живот на Тодоров той работи, впрочем, в сферата на сигурността. Тегли кредит и си купува къща, животът му е подреден, запълнен, предвидим. Само едно нещо му липсва все пак и това е родината. Носталгията по която го кара години по-късно, през 2007 г. (на 20-тата година след постановяване на присъдата му в България), да прати, чрез своя адвокатка, молба  за помилване до Комисията по помилвания при Президентството на Р. България. През ноември 2007 г. адвокатката получава  отговор, че срокът на давност на присъдата му е изтекъл и нищо не го застрашава.

На 27.01.2008 г. на летище София пристига българският гражданин Иван Тодоров. Могъл е да влезе в България с американския си паспорт и име (Виктор Рос), но не го прави – президентската администрация го е уведомила, че всичко е наред. Това, което се случва, обаче е, че веднага го арестуват и го откарват в затвора, където се намира и до днес.

Ето какво гласи, впрочем, официалният отговор до адвокатката на Тодоров от Президентската администрация през 2007 г:

„Република България

Администрация на Президента

На № 94-03-352/05 г.

16.11.2007 г.

Уважаема адв. Илиева,

Уведомяваме Ви, че молбата за помилване на Иван Александров Тодоров е разгледана по надлежния ред и е прекратена поради изтичане на давностния срок за изтърпяване на наложените наказания.

Председател на Комисията по помилванията:

/подпис и печат/“

––––––

Сега, няколко години по-късно, Иван Александров Тодоров продължава да се намира в Централния софийски затвор, където е бил закаран веднага след като е стъпил на родна земя. Оттогава Тодоров е написал не една и две жалби до различни институции, но всичко е било напразно. Той продължава да се намира зад решетките в България, а семейството, което е създал в САЩ, съпруга и две деца, са далече от него и е трябвало сами да се справят с живота. И лека-полека, и баща им изглежда се е оказал сам в килията си в Централния софийски затвор.

В началото на 2012 г. едно телевизионно предаване – „Хрътките“ по Би Ти Ви (линк към запис на предаването), излъчва материал за неговия случай. Тодоров е интервюиран в затвора по Коледа на 2011 г. и кадри от интервюто се излъчват по време на предаването, озаглавено „Как работи Комисията по помилванията?“. От това предаване на „Хрътките“ става ясно, че в някакъв момент за институциите срокът за помилване на Иван Тодоров е започнал да тече не от 1987, а от 1993 г. Предаването е направено и излъчено малко преди новият президент и вицепрезидент на Р. България, Росен Плевнелиев и Маргарита Попова, да стъпят в длъжност, и в него се изразява надежда, че може би новият вицепрезидент ще обърне внимание на този случай и ще отсъди по-милостиво от предшественика си. Предишният вицепрезидент е отказал пет пъти помилване на Иван Тодоров, а водещата на предаването „Хрътките“, излъчено през януари 2012 г. споменава, че от м. март предишната, 2011-та година това предаване е чакало отговор от президентската администрация защо Иван Тодоров не е бил помилван.

Гост в студиото на „Хрътките“ на 28.01.2012 г. е Даниел Стоянов, член Комисията по помилванията към Президентската институция. Той казва, в отговор на въпрос на водещата, че според него Иван Александров Тодоров не трябва да се намира в затвора, че той не е за там. Както и, че всеки път, когато е било искано лично неговото становище по въпроса за помилване на този човек, Стоянов е бил „за“ помилването му. Служителят казва още, че Комисията по помилванията дава становища по молбите за помилване, но крайното решение се взима не от нейните служители разбира се, а от оторизирания за това, който по Конституция е вицепрезидентът на страната.

Предишният вицепрезидент, Ангел Марин,  беше помилвал, както стана ясно след края на мандата му, кого ли не, над 500 души, включително и хора с присъди за убийства. Иван Александров Тодоров не е бил помилван от Ангел Марин. Но, както ще се окаже по-късно, Тодоров не е помилван и от наследничката на Марин този пост, Маргарита Попова.

След излъчването на материала на „Хрътките“, в който става дума за трагичната и малко абсурдна история на Иван Тодоров, той пак продължава да е затвора. Опитите на журналистите от това предаване да му помогнат и да предизвикат повече внимание от страна на Президентската администрация за един вече достатъчно изпатил човек, явно не е успял, след като Тодоров и днес, през есента на 2013 г., пак си е зад решетките.

В началото на м. септември нашето издание отправи запитване до Президентската администрация във връзка със случая „Иван Тодоров“, след един текст, в който бе описан неговия случай и който бе публикуван при нас (линк). На 16 септември т.г. получихме следния отговор:

„По темата, за която отправихте запитване, отговорът от Комисията по помилванията – да случаят е разгледан и въз основа на ЦЯЛАТА информация е взето валидното към момента решение.“

Страхотен отговор… В него не става дума нито за отговорността на институцията за подвеждане на един български гражданин през 2007 г. с официално становище, което не е отговаряло на истината, и благодарение на което той е бил арестуван веднага, след като се е върнал в родината си. Нито за това какви точно са основанията на този човек непрекъснато да му бъде отказвано помилване. Отговорът всъщност е общ, неясен и по чиновнически бездушен – това за съжаление е ВСИЧКАТА информация, което може да се извлече от него.

Този отговор влиза, впрочем, в противоречие с казаното от члена на Комисията по помилванията Даниел Стоянов преди година и 9 месеца в ефира на БиТиВи, че не Комисията, а вицепрезидентът на страната определя в крайна сметка кой да бъде помилван и кой не. (А и без да беше станало дума за това в съответното ТВ предаване, е известно кой според Основния закон на Р. България има прерогатив да решава жалбите за помилване.)

Та така. Нищо друго не ни остава, освен да направим още един опит чрез скромната си трибуна, да попитаме пак днешния български вицепрезидент, г-жа Маргарита Попова, за следното:

Уважаема г-жо Попова,

Моля, отговорете ни защо е толкова важно Иван Александров Тодоров никога да не бъде помилван? Този човек ли точно е най-големият престъпник, та след всичко, което е преживял и изстрадал (въпреки че разбира се никой не твърди, че няма вина), да се е оказвал всеки път недостоен за милостта на български вицепрезиденти, включително и във Ваше лице?

И какво значи помилване, все пак според Вас, уважаема г-жо Попова? Значи ли милост или не значи? И може ли милостта да съществува без способни да я проявяват държавни служители? (Чиито преоргативи, при това, са достатъчно силни да помилват дори осъдени за убийство например. Не само някой си човек, осъден за кражба преди 26 години, чийто живот вече е достатъчно разбит.) Защо е толкова важно един гражданин, който можеше въобще да не се върне в родината си, ако не беше погрешна информация, дадена му от Президентската администрация през 2007 г., да продължава да стои в затвора и през 2013 г.? (Ако има някакви наистина сериозни причини, някакви неизвестни около казуса „Иван Тодоров“, те трябва да бъдат обяснени, аргументирани, доказани, ако не искате българските граждани да се питат защо истински престъпният ъндърграунд обикновено въобще не влиза в затвора, а за осъден за кражба преди 26 години няма ни давност, ни милост.)

Можете ли т.е., което е най-важният ни въпрос всъщност – да проявите милост към споменатия Иван Александров Тодоров? И ако не можете – защо смятате , че той не заслужава такава?

–––––––-

Надяваме се, че този път Президентството (на което ще пратим линк и към този си материал), няма да даде на някой чиновник от Комисията от помилванията да напише още някое чиновническо изречение, служещо за измъкване, което друг служител на Президентството да ни препрати. И то не само защото този път въпросът е насочен лично към г-жа Попова.

Надяваме се и, че г-жа Маргарита Попова, която се опита да изгради, откакто стъпи в длъжност, един образ на държавник, отворен и отговорен към гражданите, ще успее да разбере, че един втори формален отговор (или пък липсата на отговор) по този случай, колкото и той да касае съдбата само на един човек, ще се отрази на собствения й образ – в очите на нашите читатели, някои от които, поне досега, искрено са й симпатизирали. Пък и не само на тях.

.

Еврочикаго