Да! Има нещо гнило в енергетиката!

Автор: Христо Николов /Сега/

Борисов се възмути, че токът е скъп, НЕК работи на загуба, а ЕРП-тата не плащат дивидент. Но не прозря основната причина за това – безумните правила, наложени от държавата, които изкривяват пазара.
Не е чудно, че премиерът Бойко Борисов е силно възмутен от ситуацията в енергетиката и особено от факта, че НЕК купува тока по-скъпо, отколкото го продава. Чудно е само защо целият му гняв е насочен към ЕРП-та, а не се стовари върху основния виновник за бъркотията на пазара – Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).

В енергетиката, както и във всяка друга сфера предприемачите могат да вършат само това, което законите и правилниците им позволяват, и онова, което изрично не им забраняват. В сегашните правила за ценообразуване на тока пише, че ЕРП-тата имат право на 12% печалба, а НЕК – само на 1.5%. В първите три години след приватизацията печалбата на ЕРП-тата дори беше 16%. Кой и защо е разрешил подобно нещо, е въпрос за прокуратурата. Важното е, че тази печалба задължително се включва в сметките и ЕРП-тата са в пълното си право да я искат.
Но това далеч не е единствената и основна причина за огромните разлики между цените на производител и за краен потребител. По-големият проблем е порочната роля на държавата, която много обича да се бърка там, където не й е работа. И в продължение на години се опитва да решава нещата на парче и по грешен начин. В някои случаи става дума за обикновена некомпетентност, в други обаче всичко се прави с ясното съзнание, че

така ще се изкриви пазарът и ще се облагодетелстват определени фирми

За какво става дума? Преди токът да стигне до ЕРП-тата, своя пай получават и производителите, и преносното предприятие. Според сегашната наредба НЕК е длъжна да изкупува тока на всеки, който притежава слънчева електроцентрала например, по космическата цена от 800 лв. за мегаватчас. Малко по-евтино НЕК плаща на вятърните централи, още по-евтино – на водните и т.н. За сравнение – токът от АЕЦ „Козлодуй“ се продава само за 11 лв. Но НЕК не може да отреже всички останали производители, защото й е скъпо. Нито пък може да ги накара да се конкурират с оферти. Тя е длъжна да взема определена квота от всички видове производители на ток по точно определени цени. И точно ДКЕВР определя всяка година цените и квотите. Затова и „Козлодуй“ изнася евтиния си ток за чужди държави, а не го продава у нас – просто квотата не му позволява. И не си мислете, че квотите и цените се определят пазарно! Там всичко е въпрос на криворазбрани компромиси – веднъж едните получават по-малко, следващият път – другите се компенсират. И всичко е уж в името на крайния потребител, дето трябвало да плаща поносима цена. Накрая губят всички – нито цената е поносима, нито пазарът е нормален, нито компаниите – на печалба.

Прав е премиерът и да се чуди как така повечето ТЕЦ-ове се задоволяват с цени от порядъка на 40-60 лв. за мегаватчас, а две от тях – „Марица-изток“ 1 и 3, които са чужда собственост, продават за 126 и за 137 лв. Само че нека не пита безадресно, а да насочи стрелите си към точно когото трябва. Защото договорите, позволяващи такива гигантски цени, бяха сключени по времето на правителството на Иван Костов. Тогава всички критици изтъкваха, че поемайки 15-годишен ангажимент с твърди цени за изкупуване на тока, правителството
блокира либерализацията на енергийния пазар за години напред
А сините се оправдаваха, че предстои да влезем в НАТО и трябва да угодим на САЩ, като дадем двете централи на щатски фирми. Около година по-късно едната от тях – Entergy, продаде централата си на италианската Enel. Аргументът САЩ и НАТО отпадна, но договорите останаха.

Бойко Борисов може да продължи с въпросите си. Например да пита как така години наред не се намери сила, която да накара собственика на ТЕЦ „Бобов дол“ Христо Ковачки да направи централата си екологично по-чиста. Нито пък да забрани на НЕК да й купува тока или поне да намали „квотата“, защото и тази ТЕЦ продава сравнително скъпо – за 65 лв. Не че отговорът е тайна. Веднъж бившият шеф на ДКЕВР Константин Шушулов каза публично, че не може да се пипа много ТЕЦ „Бобов дол“, защото „ще въстанат миньорите“.

Така години наред в електроенергетиката много неща „не се пипат“, за да не се развали нечий хатър. НЕК обаче е държавна и затова

изпълнява всякакви моментни прищевки

Затова съвсем законно е докарана до положението да купува ток по 90 лв. за мегаватчас и да го продава за 88 лв. И тези цени не са определени от нея, а от ДКЕВР, която уж трябва да следи пазарът да не се изкривява. Това се случи в края на юни 2009 г. Т.е. още тогава е било ясно, че за цяла година напред НЕК ще търпи загуби. Тогавашният софийски кмет вероятно е надушил, че става нещо нередно, защото, коментирайки решението на комисията, Борисов каза: „Те сега нарочно не вдигат с колкото трябва цените на тока, та като дойде ГЕРБ на власт, да ги вдигне и те да кажат ето…“.

Но какво стана с енергийните цени, когато ГЕРБ наистина дойде на власт? „Булгаргаз“ направи наскоро сметка, че синьото гориво от 1 април 2010 г. трябва да поскъпне с 26%. Синдикатите и някои заинтересовани работодатели обаче нададоха такъв вой, че поискаха енергийните цени направо да се замразят до края на годината като „антикризисна“ мярка. ДКЕВР склони да сведе увеличението на цената до 10%. Държавата, която е собственик на „Булгаргаз“, обаче разпореди на газовото предприятие да не се възползва от цялото увеличение на цената, а само от 5.8%. И нито един държавник не посмя да каже публично, че това не е редно и че замразяването на цените сега ще се върне като бумеранг още тази есен.

Изглежда, че въпреки 20-те години демокрация и пазарна икономика държавата не може да се примири, че всяка стока си има цена, независимо дали тя ни харесва или не. И че всяка популистка или лобистка намеса на пазара рано или късно се връща тъпкано. Затова е крайно време да се престане с ефектните акции и да се подходи прагматично.

Държавата да направи ревизии на собствените си предприятия и да запуши всички дупки, от които изтичат пари. Това, че НЕК е принудена да продава на загуба от нормативните актове, не означава, че компанията се управлява ефективно. Напротив – и там има куп безумни договори, с които тя се източва. Държавата да започне да се държи като отговорен акционер и в компаниите, където е миноритарен собственик – не само да иска дивидент от ЕРП-тата, но и да се поинтересува как те се управляват, какви инвестиции правят, каква е събираемостта на вземането им, как обслужва клиентите си, не може ли да се направи оптимизация на разходите… Все пак държавата има цели 33%. Досега нейните представители в бордовете на ЕРП-тата бяха политически хрантутници.

ДКЕВР да спре да изпълнява политически поръчки и да почне стриктно да следи дали енергийните предприятия спазват правилата и да ги наказва, ако установи нарушения. Ако пък самите правила са калпави – да се поправят. И те да важат за всички играчи на пазара, независимо кой им е собственикът – държавата, чужди или български фирми. Заплахата за разваляне на приватизационни договори е ефектна, но едва ли ще е ефективна. Особено когато си пратил енергийния си министър в САЩ да търси инвеститори за други важни енергийни обекти.

––––––––

Зам. шефът на ДАНС Иван Драшков взимал по 50 000 долара на месец от енергийното лоби?

В последния брой на в. „Галерия“ е публикувана секретна справка на ДАНС от 27 август 2008 г., от която става ясно, че настоящият зам. председател на агенцията Иван Драшков е получавал по 50 000 долара на месец от сочения за кръстник на енергийната мафия Богомил Манчев, за да обслужва звеното за сигурност на енергийнта му структура. Същата сума е получил и приближения на Драшков бивш служител на ДАНС Веселин Марков. Според справката двамата са получавали крупни суми и от разследвания за източване на ДДС олигарх Христо Ковачки и са обслужвали директно икономически и политически интереси на кръга „Монтерей“. По-долу публикуваме текста, който излезе в „Галерия“, като поясняваме, че в следващия брой на вестника ще излезе останалата част от справката.

ОТНОСНО: Постъпили данни за спецслужители, свързани с действия по дискредитиране на ДАНС и овладяване ръководството на службата.

Според достоверни източници зад клеветническия електронен сайт „Опасните новини“ стои информационната агенция Frognews на оръжейния търговец Младен Мутафчийски. Съпричастен към разпространяваните клевети, касаещи лица от държавното управление, е и бизнесменът-журнапист Огнян Стефанов близък до кръга „Монтерей“.

Компрометиращите атаки срещу ръководството на ДАНС се осъществява с помощта на принадлежащите към същия кръг ръководни служители в спецслужбата Иван Драшков и Веселин Марков.

Поддържаните от двамата взаимно ангажирани отношения с енергийното лоби на Богомил Манчев (Риск инженеринг), строителната компания „Вечна Р“ (собственост на бизнесмена Любомир Ранчев) и други лица и фирми от едрия бизнес показват стремеж към единение и изграждане на широк корпоративен фронт срещу сегашното политическо управление на страната.

Заявления на ръководни фигури в Риск инженеринг – финансирали сме предизборната кампания на БСП, но сме готови да дадем два пъти повече пари, за да я свалим от власт.

Енергийното лоби на Богомил Манчев включва водещи имена в науката и енергетиката (професори, доценти и т.н.), финансисти като Гибински и Райчев (бивши собственици на Туристспортбанк), Николай Вълканов (Мултигруп), а в един предишен период и бившите енергийни министри Милко Ковачев и Румен Овчаров (вече не, след създаването на „Фронтиер“).

Риск инженеринг партнира с енергийния гигант Парсънс-САЩ. Представител на Парсънс в България е сърбин, агент на ЦРУ.

Налице са данни, че звеното за сигурност на енергийната структура на Б. Манчев се обслужва от Драшков и Марков срещу месечно възнаграждение от $50 000(информацията е от кръга на Б. Манчев)
Поисканият и проведен от Драшков и Марков разговор с Христо Ковачки за съдействие потвърждават тези намерения. (Известно е, двамата са оказвали услуги на Ковачки, за което на два пъти им е изплащана значителна сума)

Конкретната амбиция на двамата е свързана с отстраняването на Петко Сертов от службата и пълното овладяване на ДАНС с оглед гарантиране на лични и на „Монтерей“ икономически (и политически) интереси. Крачка в тази посока е проведената в началото на м. юли 2008 г. в кабинета на Васил Филипов (бивш шеф на „Булгаргаз“, близък с Бойко Борисов) среща между Любо Трифонов (бивш зам.-шеф на НРС), Иван Драшков и Веселин Марков. Разговорът е бил по повод предлагана техника от израелска фирма, чийто представител в България е Трифонов, за ефирен контрол на мобилните оператори.
(Предимства: не оставя следи; необходим е 4-секунден интервал за гласов анализ; покрива 1 кв. км в населено място и 50 км извън населено място.) На тази среща Иван Драшков е помоли Филипов да гарантира пред Бойко Борисов, че винаги може да разчита на него и В. Марков.

Осъществяването на целта се подсигурява чрез интензивни контакти с представители на американските спецслужби в България и максимално разширяване на кръга от лоялни на тях служители от спецслужбите.

Данни за изградения кръг на настоящия етап:

1. Иван Драшков – в системата на МВР работи от 1985 г. (ВГУ ДС – 04 отдел, „немското“ отделение). Напуснал през 1991 г. по собствено желание и започнал частен бизнес (с Румен Тошев, също офицер от НСС). През 1992 г. е върнат в НСС- МВР с протекцията на Владимир Манолов (заявен мотив от него – „Навън е много трудно. Бизнесът не върви, няма пари, няма изгледи за успех в търговията“). Израства в йерархията с помощта на кръга „Банкя“/“Монтерей“ (основно Чавдар Чернев) и бизнесмените Димитър Събев, Петър Манджуков и др. (Връзката и сближаването с тях осигурява чрез брат си Петър Драшков – дипломат от кариерата, изп. директор на БОДК през 1994 г., когато е изведен от системата след скандал и следствие за отклоняване на средства)
началник на „руския“ сектор „Б-02“ от началото на 1997 г.

В този период са реализирани показните изгонвания на зам.-военния аташе Домакин и двама други дипломати, на бизнесмените Майкъл Чорни, Денис Ершов и други граждани на бившия Съветски съюз. На сектора е поверен и контролът на медиите, третиращи руската тема. Известно е, че тогава служителите от сектора са осигурявали връзката между престъпния свят и Атанасов и Драшков.

зам.-директор на НСС от м. октомври 1999 г. по предложение на Атанас Атанасов. Кандидат да оглави НСС след отстраняването на Иван Чобанов през 2003 г. със силната политическа протекция на Бойко Борисов.

зам.-председател на ДАНС от м. 2008 г.

Семеен приятел с ген. Атанасов (посрещали са заедно Новата година 2001 г. в х-л „Кемпински-Зографски“, в следващите дни към компанията се присъединява и Бойко Борисов; луксозният апартамент на Атанас Атанасов в жк. Белите брези от контингента на БОДК е предоставен от Петър Драшков).

Като зам. директор на НСС е изпълнявал негови поръчки по разработката на политически дейци и други неудобни по времето на управлението на СДС лица.

Ръководени от него офицери са събирали данни за контактите на дипломати, политици от ДПС, БСП и от някои групи в СДС, за главни редактори. Разработките са обобщавани от Драшков и са докладвани на Атанасов в специална „бяла“ стая.

Има сведения от митничари, че е осигурявал чадър над контрабандните канали. Петко Петков (бивш директор на РМД – София и ключова фигура в осъществяваната по време на кабинета „Костов“ контрабанда), като нещатен сътрудник на НСС, е бил ръководен от Иван Драшков.

През м. януари 2008 г. г. Иван Драшков е изискал от тогавашния шеф на „Вътрешна сигурност“ Диян Нанов да го запознае със справката от разработката на зам. началника на Инспекторат-МВР Младен Георгиев. (В тази справка е фиксиран и телефонният номер на Драшков.) Мнението му е, че в отдел „Вътрешна сигурност“ е налице проблем, Диян Нанов следва да бъде отстранен и отделът да се оглави от настоящия началник на Инспекторат-МВР Николай Спасов.

Близка връзка на Иван Драшков е Арбен Ефремов Хавальов. Последния поддържа близки контакти с лица от силовата групировка „ВИС’. Занимава се с търговия на наркотици и оръжие.Замесен е с разпространението на фалшиви пари и документи. Изградил е схема за незаконно теглене на ДДС чрез гръцки фирми. В края на месец септември 2004 г. Арбен Хавальов е предал на братовчед си Ебузер Баадинов Хавальов един автомат, който е трябвало да бъде прехвърлен нелегално през държавната граница за Р Гърция.
Източникът на информация твърди, че с автомата са извършени две убийства на територията на България и поради тази причина било наложително същият да „изчезне“.

Ебузер Хавальов и баща му-Баадин Исмаилов Хавальов, поддържат канали за трафик на: хора, наркотици, оръжие, фалшиви пари и документи и други през ДГ за Гърция.
Има данни, че Исмаил Хавальов, дядо на Ебузер Хавальов, е поддържал близки контакти е гръцките специални служби.

По отношение на Арбен Хавальов са водени дела с цел проверка на информация, че се занимава с неправомерно начисляване и усвояване на ДДС. В СГП е водено дело за източването на „Булгартабак“ от фиктивни фирми. Едно от проверяваните лица е Галина Велинова Йосифова. Установено е, че Галина Йосифова тегли големи /от 20 000 до 100 000/ суми пари от централния клон на „Булбанк“ в гр. София които предавала на Будимир Куйович. При тегленето на парите тя е съпровождана от Юрий Славейков Дудински, /бивш съдружник с Арбен Хавальов във фирма „X ЕНД Д“ ООД/ и Димитър Ангелов Ангелов, /занимава се с неправомерно теглене на ДДС и е фалшиви документи за самоличност/.

Дудински и Никола Петров Събев са пълномощници на фирма „Жетрон“ ЕООД от сметката, на кояго за са изтеглени около 14 000 000лв. и близка връзка на Арбен Хавальов. Бившият зам. директор на ГДБОП – И. Иванов също е поддържал контакти. С помощта на Иван Драшков и И. Иванов, водените разработки по отношение на Хавальов са приключвали без резултат.

Изключително силна е връзката му с Л.Ранчев, същият, като собственик и управител на строителната фирма „Вечна Р“, притежава хотели и апартаменти на територията на „Слънчев бряг“ и Несебър. Ранчев многократно е споделял пред свои близки, че футболните срещи с Иван Драшков му излизат много скъпи финансово.

Източник: Гласове

http://glasove.com