Ден на народните будители – 1-ви ноември
.
Почитаме делото на просветители, книжовници и революционери, съхранили и възродили българския национален дух. Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Георги Раковски, Григор Пърличев, Добри Чинтулов, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Матей Граматик, Любен Каравелов, Свети Иван Рилски, Петър Богдан, Петър Парчевич, Хаджи Димитър, Йоасаф Бдински, поп Пейо, Неофит Бозвели, Димитър и Константин Миладинови… Имената са толкова много. Заболя ме, че не мога да изпиша всички, стотиците и хиляди народни будители. На всеки един искам да направя паметник, всекиго да почета. Каква е тази сила, която ги е накарала да забравят личния си интерес, да пренебрегнат собствените си болки и несгоди и да подчинят живота си на каузата България? Какъв е този идеализъм? Нима не са имали желания за къщи, вили и нови, по-мощни каруци? Защо са създавали читалища, а не възрожденски чалготеки? Защо са строили църкви, а не молове? И този стремеж към просвета, към наука, към култура… Господи! Какви хора, какви българи! Поклон!
За първи път празникът е честван в Пловдив неофициално през 1909 г., от 1922 г. до 1945 г. е официален празник. Парадоксално, новата народна власт го отменя и чак 1992 г. е възстановен. И така вече 20 години* ние отдаваме почит на воините на словото, на големите българи далечни и близки строители на съвременна България. Като написах съвременна България, се замислих – а кои са днешните будители? Нали всяко време си има своите герои? И веднага се сетих, това са олигарсите и местните феодали като: Божков, Ганчев, Банев, Прокопиев, Гергов и много други познати имена; има и безименни – корумпираните политици, полицаи, следователи, прокурори и съдии.
Звучи кощунствено, но е истина. Цялата тази самозабравила се сган ни буди с алчността си, с наглостта си. Безскрупулното им неспирно ограбване на българските данъкоплатци бавно, но сигурно води до пробуждане на националното самосъзнание. Вече 23 години безчинстват орди от жадни за власт и лично облагодетелстване наши си български поробители. Така са го измислили, че няма на кого да се оплачеш, и точно затова, точно защото надежда за справедливост отникъде няма, ще има национално пробуждане.
Няма начин да няма начин да не се събудим. Усещам го новото българско възраждане, то е в безнадежността, която са ни устроили бейовете. Колкото са по-брутални, толкова по-малко ще им мълчим, ще престанем да търпим, няма да навеждаме глава. Ще започнем да наричаме нещата с истинските им имена, ще започнем да говорим, да пишем и със словото ще се възродим. Така, както са го направили предците ни. Някой ще каже: слово, слово, ама в един момент са хванали тоягите. Да, хванали са и сопи, и тояги, но преди да се вдигне ръката, трябва да се освободи сърцето. Трябва да започнем да се самоуважаваме.
Честит празник на народните будители!
Ивайло Зартов
–––––––––––––––––––––––
* Текстът е написал на 1-ви ноември 2012 г.
Макар и със закъснение честит празник на народните будители!
Народни будители са ни нужни сега, повече от всякога, защото в дестуктивните и реакционни сили се е вселило самото Зло, самият Дявол, които са си поставили за цел и са на път да затрият държавата на народа, който произхожда от земята, за който и която все повече учени, политици и пр. известни личности казват, а фактите и документите потвърждават, че стои в основата на европейската и въобще на човешката цивилизация!
Напълно подкрепям Nik по отношение Янко Николов Янков-Вельовски.
„На всеки един искам да направя паметник…“
Няма нужда. Паметниците са материални творения, подвластни на природните стихии. Пък и тия наши предци – а и съвременници – не са постъпвали на ползу роду със задна мисъл за тогавашни (съответно днешни) и бъдещи почести. Нудела ги е съвестта им; а както знаете, човешката съвест е една от трите ни връзки с Твореца.
„Ще започнем да наричаме нещата с истинските им имена, ще започнем да говорим, да пишем и със словото ще се възродим. Така, както са го направили предците ни.“
Нека да припомним, че имаше – и винаги е имало и ще има – човеци, които не са се спирали пред насилието на поредните окупатори на властта и са наричали нещата с истинските им имена, говорили са без страх от последствията, пишели са истината и са се подписвали под нея, докато „народните маси“ (населението) безропотно са служили на лъжата и са се кланяли на своя поробител.
Такъв един изключителен човек е Янко Николов Янков-Вельовски. Привеждам това име с ясното съзнание, че мнозина защитници на равенството ще възроптаят и ще ми изброят още десетки, ако не и стотици, имена на борци срещу Злото.
Онова, което отличава този човек от плеядата съвременни народни будители, е интелектуалният заряд, който този невероятен мъж носи със себе си. Неговият протест, битката му срещу системата на Злото не е емоционално украсена, както тази на мнозинството наши знайни и незнайни борци.
Той презря навремето фантастична научна кариера, беше атакуван и с примамливи политически синекури – само и само да се откаже от борбата. Нищо не можа и не може да го отклони от курса на противопоставяне на Системата на Злото – нито ефимерните (сиреч „дето ръжда и молец пояждат„) съблазни, предлагани му от тогавашните силни на деня, нито шестте години на затвор при жестоки условия, нито последвалото загърбване от зомбираното българско население-електорат, успешно приспано и приспивано, евфемистично заблуждавано от наши и чужди плутократи, че е „народ“.
Знам, че ще предизвикам ненавистта – пряка или прикрита – на немалко мераклии за слава и почести единадесетосептемврийци, които – успешно или не дотам – са се вградили в съвременния геноциден комплекс на българската (а някои – и в европейската и световна) действителност.
Но едно са мераците – съвсем друго – делата, основани върху саможертвата пред олтара на Истината!