(Арабска приказка в български вариант)
.
„Али Баба и 40-те разбойника” е една от най-известните приказки от сборника „1001 нощ” или „Приказките на Шехерезада”, любими на децата от цял свят. По силата на обстоятелствата, една подобна приказка е станала актуална през последните месеци и у нас. Многобройните, неканени потомци на приказния герой са вече в България, като остана чуденката кои между тях са прословутите разбойници. Само 40 ли са или са повече? А, че има разбойници, се убедихме драматично и отрезвяващо бързо. Почти закланата девойка Виктория, въпреки победоносното си име, стана първа жертва на инвазията. На фона на приспивните приказки на новоизлюпени Шехерезади от правителствени органи, медии и соросоидни НПО-та, които драматично хленчат за наистина жалката съдба на поне част от бежанците. И пеят разбира се дитирамби за мултикултуризъм и хуманизъм.
Българинът е толерантен априори, особено старото поколение, възпитано и дресирано в дух на интернационализъм (синонимът на мултикултурализъм). По-възрастните помнят как в 70-те години, под предлог за попълване дефицита от работна ръка в строителството, в страната ни долетяха хиляди виетнамци. Но, вместо да се трудят по националните обекти, само след месеци плъзнаха из страната и възползвайки се от статута на чужденци, станаха първите чейнчаджии и обичайно заподозрени контрабандисти. В магазините на Кореком те бяха дежурните посредници към притежанието на заветните японски касетофони и американски дънки, джинси, цигари и уиски. Превърнаха се в основния контингент в раздела „Валутни и контрабандни престъпления” на Наказателния кодекс. Бързо формираха бандитски групички, дебнещи основно сънародници, понатрупали значителен капитал, като ги рекетираха и грабеха, а често се стигаше и до убийства. Лично съм участвал в такива разследвания, отличаващи се с висока трудност и ниска разкриваемост, поради расовата прилика, езиковата бариера и изключителната им мобилност. По време на Горбачовата „перестройка” бе взето правителствено решение и на практика целия им контингент бe депортиран, като останаха само тези, имащи брак и деца от български граждани.
По същото време имахме групи и от братска Куба. Там проблемите бяха свързани с горещия им темперамент и произтичащи от него побоища в общежития и заведения и сексуалните престъпления. Дори помня куриоз, когато корава, незадоволена девойка бе пребила нашенски мухльо, тръгнал да прави секс с негърка, без да е въобще на нивото на темперамента й.
Неолибералната ни политическа система е обратната страна на комунистическата и доказателствата за това стават все повече. Включително и за новото понятие „мултикултурализъм”, заместило „интернационализма”. От него вече пати целият цивилизован свят. Счита се, че в котела на глобализацията ще се превари цялото многообразие от раси, нации, етноси, религии и култури, и от него ще замаршируват по света Homo Planetikus, почти като Homo Robotikus, без национални корени и с еднакво програмирани мозъци. За целта се използва нуждата на старите демокрации, страдащи от хроничен демографски дефицит, от свежа, млада и квалифицирана работна ръка, за съживяване на задъхващите им се пенсионни системи. Но, не би!
За разлика от източноевропейците, успешно интегриращи се в тези общества, не така стои въпроса с интеграцията на много представители на мюсюлманските общности. Вече в цяла Европа е популярен изразът „сблъсък на цивилизациите”. По заглавието на едноименната книга на Самюел Хънтигтън. Интересно, защо сблъсък, а не интеграция, конвергенция и прочее благозвучни алабализми? Основният извод от това четиво е, че „Стълкновенията между цивилизациите са най-голямата заплаха за световния мир, а установяването на международен ред, стъпил на цивилизационна основа, е най-сигурната гаранция срещу нова световна война”. Основна пречка за осъществяването му според Хънгтинтън е воинстващия ислямизъм. Установяването на така лелеяния международен ред е все още една „Фата Моргана”, мираж, привиждащ се на нашите и чужди неолибрали, и на брюкселските еврочиновници. И като в поговорката за подковаването на вола и жабата, и нашенската прогресистка Сталинка – Кристалина, надигна и тя комисарско краче за подковаване със златна подковичка. В неделното предаване на Росен Петров „Нека говорят” (предаване на bTV – бел.ред.) тя така упоително призоваваше българите да се прегърнат с неканените си гости, че още малко да си помислиш, че сама си вярва на наговорените красоти.
А действителността всъщност е сурова и съвсем различна. Големи и богати държави като Франция, Германия, Великобритания, Швеция, Норвегия и др. вече си посипват главите с пепел за проявеното неблагоразумие да допуснат на територията си големи контингенти емигранти от мюсюлмански държави. Неинтегриращи се, капсулирани в квартали, превърнати в гета, където живеят предизвикателно, по начин, най-често пренебрегващ и в конфликт с културните и цивилизационни ценности на приемната страна. И парадоксално, непрекъснато се вдига медийна и политическа врява за техните „нарушени“ права“. Превръщащи ги от гости, в новите стопани и господари на тези страни.
„Новата идеология на „културния марксизъм“ стана мултикултурализмът, а едно от неговите средства е просто забраната на всякаква критика спрямо себе си. Ако наистина съществува зло в Европа, това са агентите на мултикултурализма, които ежедневно, ежечасно и систематично разрушават европейската култура и европейските етноси. Постепенно Норвегия и Западна Европа се «балканизират» – и тук, у нас, ще се случат същите събития, каквито се случиха на Балканите. Сега в Норвегия възниква демографски проблем, защото повечето новородени деца в страната са мюсюлмани. Това означава, че в крайна сметка ще ни сполети същата съдба, както на християните в Ливан. Факт е, че коренните норвежци ще бъдат малцинство в Осло само след 5 години. Демократично ли е никога да не се попитат гражданите на страната, дали искат да посрещнат у дома си африкански и азиатски бежанци, нещо повече, дали искат да се превърнат в малцинство в собствената си страна?”
Откъде мислите е този цитат? Едва ли ще се сетите. То е от защитната реч на лудия, масов убиец Андерш Брайвик, пред норвежкия съд.
Нека да погледнем към Великобритания. Анкети там показват: 69% от хората смятат, че имиграцията е или проблем, или много голям проблем. Друго проучване сочи, че 70% от британците са недоволни от политиката на мултикултурализъм и ислямизация на страната. Последното изследване показва, че трима от всеки 5 британци смятат, че животът в собствената им страна е станал тежък, именно като пряк резултат от мултикултурализма (източник – в. „Таймс“ от февруари 2010 г.).
На летището в Бирмингам се убедих лично, че там е Меката на преселниците от полуостров Индустан – индийци, пакистанци, бангладежци, афганистанци, сикхи, пенджабци и прочее екзотични за нас етноси. С мрачна шеговитост посрещачите ми казаха, че често се басират кой пръв ще види представител на бялата раса – първият, видял бял човек, печели паунд.
- Български роми празнуват Байрам. Пазарджик, 2012 г. Арабските покривала на главите вероятно са подарък, но те са най-малкият разход от парите, които се дават не от вчера от арабски фондации и „емисари на вярата“ в България. Дали тези пари ще приближат душите на тези роми по близо до Всевишния, е твърде съмнително, но че с помощта на тези пари се увеличават културните разлики, е съвсем явно.
Може би и тази държава, както и цяла Европа, е обречени на синдрома Косово, където албанците в края на XIX век са били само 7 % от населението на бившата вече сръбската област. А сега са вече над 90 % и са горди жители на държавата Косово. Както казват сърбите за тях: „Со курец си направиа дръжава”! Но няма място за злорадстване, тъй като и нас ни очаква същата участ… Процесът е в ход. От всички нас, включително и от лесно емигриращите млади, зависи как ще приключи всичко това. Но прогнозите са печални. България изглежда никога няма да е същата.
Светослав Атаджанов
