Създаване на съдебната мафия

В част първа (препубликувана също в Еврочикаго, виж тук – бел.ред.) описахме как бе създадена кухата структура на Висшия съдебен съвет и посочихме защо единствената логика той да съществува е да държи „на каишка“ съдиите и прокурорите в България. В тази статия ще кажем как продължи съсипването на българското общество и как бе създадена съдебната мафия.

„Всяко явление съществува, докогато съществуват предпоставките за него“ – това е законът на явлението според философията „Хармоничен прагматизъм“.  Какво е съдебната мафия? – това са съдии и прокурори, назначени от Висшия съдебен съвет, и които изпълняват поръчки при постановяването на съдебните актове. Помните ли „тефтерчето на Красьо“? Да онова тефтерче, в което бяха записани телефонните номера на десетки съдии и прокурори. Оказа се, че всеки може да бъде продаден в съда само с едно телефонно обаждане, естествено завършващо с думите: “Не решиш ли делото в полза на моя човек – спукана ти е работата, вече няма да си съдия“. Вярвате ли, че това може да се случи? В първата част разказахме защо съдиите и прокурорите могат да лъжат безобразно. Някой вярват, че решенията, постановени чрез лъжи на съдебния състав, могат да бъдат отменени. Това е най-абсурдното нещо, което може да се случи в България.

Съгласно Гражданският процесуален кодекс:

2. по надлежния съдебен ред се установи … престъпно действие … на член от състава на съда. Но… с това е записан и чл.124 (5) Иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.

Съгласно текста, в смисъла на граматическите правила на българския книжовен език, такъв иск е допустим във всички случаи, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено. Не така би било ако след думичката „прекратено“ имаше запетайка. Не се знае кога и кои съдии от ВКС, за пръв път, ползвайки цялата си наглост, са отнели бъдещето на жалбоподателя, и са решили за да угодят на някого, който си е платил, че иск за установяване на престъпно обстоятелство е допустим, само ако не може да бъде възбудено наказателно преследване на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5 от НПК. Това е едно от най-големите престъпления против българското общество. Така те са създали съдебната практика, която е задължителна за всички съдилища в България. От този момент нататък установяването на престъпни обстоятелства, извършени от съдия в процеса, става невъзможно, и отмяната на решенията, постановени чрез лъжа на съдията – неотменяеми по никакъв начин. Нека припомним, че съгласно Наказателния кодекс лъжата, извършена от съдия в процеса, не е престъпление. Такова е ако е извършено от свидетел и вещо лице, но не и от съда.

Така бе родена предпоставката за създаване на съдебната мафия – съдиите да не носят наказателна отговорност, да могат свободно да лъжат, а решенията, постановени по този начин, да не могат да бъдат отменявани. Така бе създадена възможността с едно телефонно обаждане на „боса“ от ВСС да се съсипват човешки съдби.

Ето едно изключително показателно определение:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 156, гр. София, 11.03.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести март две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1516/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Б. Г. Н. срещу определение на Ловешки окръжен съд № 1010/ 11.12.2012 г. по ч.гр.д.№ 603/ 2012 г., с което е потвърдено определение на Русенски районен съд по гр.д.№ 5521/ 2012 г. и по този начин е върната подадената от частния жалбоподател искова молба против д., п. от м. на р. р. и б., за установяване на престъпно обстоятелство, извършено от съдии от Русенски районен и Русенски окръжен съд при изготвяне на съдебни актове съответно по гр.д.№ 61/ 2010 г. и гр.д.№ 1153/ 2011 г.

Жалбоподателят поддържа, че разпоредбата на чл.124 ал.5 от ГПК позволява установяването на престъпно обстоятелство в случаите, когато наказателното производство не е възбудено, независимо по какви причини, а не само в хипотезите на чл.24 ал.1 т.2-5 НПК. Обосновава схващането си с граматическите правила на българския книжовен език и общия разум на закона. Като основание за допускане на касационното обжалване формулира процесуално-правни въпроси, свързани с правомощията на въззивния съд при тълкуването на закона, с допустимостта на акт на същия съд, издаден въз основа на неправилно тълкуване на закона, и с възможността по реда на чл.124 ал.5 ГПК да се установява престъпно документиране на обстоятелства в мотивите на съдебно решение. Счита, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото че са решени в противоречие с практиката на ВКС.

Съдът намира частната жалба за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.

При тези мотиви на въззивната инстанция въпросът може ли по реда на чл.124 ал.5 ГПК да се установява извършено от съдии лъжливо документиране в мотивите на съдебно решение не обуславя въззивното определение. Окръжният съд е потвърдил прекратяването на производството не защото законът не позволява установяването на такова престъпление по съдебен ред, а защото не са налице специалните предпоставки, при които установяването се допуска не от наказателен, а от граждански съд. Освен това обжалваното определение е съобразено с установената практика, че съдебното решение е диспозитивен официален документ, който може да бъде истински или неистински, но не може да бъде верен или неверен. Решението отразява волеобразуването на държавен орган, а не засвидетелства възприети от него факти, за да може верността му да бъде обект на проверка. В този смисъл, дори констатациите в мотивите да не са правилни или исканията на страните да са отразени в тях неправилно, това не прави документа неистински. Евентуалното наличие на такива пороци поставя под въпрос законосъобразността на обективираната в документа воля и може да се проверява по реда на инстанционния контрол от горестоящите съдилища, но не прави документът неавтентичен, нито съставянето му може да осъществи престъпен състав.

Останалите повдигнати въпроси обуславят въззивното определение, но нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, нито са решени в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил установената практика, според която отделните законни разпоредби се тълкуват с оглед целта на закона и общия му смисъл, както и с обстоятелството, че вън от изрично посочените в чл.124 ал.5 ГПК хипотези, в които не е било възможно образуване на наказателно производство, не е допустим иск за установяване на престъпно обстоятелство. Съобразена е и практиката, според която дори съдебният акт да е издаден при грешно тълкуване на закона, това би довело до неговата неправилност, не и до неговата недопустимост.

По изложените съображения Върховният касационен съд не намира основания по чл.280 ал.1 от ГПК и