Димитър Събев, сп. „ТЕМА“
Глобалните корпорации искат да вържат ръцете на правителствата и завинаги да узаконят икономическата си рента.
Европа и САЩ договарят епохално споразумение за свободна търговия. Печалбите ще са големи, но не за всички. Засегнати ще има и в България.
Споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и САЩ се подготвя официално от лятото на 2013 г. В края на декември във Вашингтон се състоя третия рунд на преговорите, в началото на новата година домакин ще е Брюксел. Процесът е предвиден да тече гъвкаво: горещите въпроси, в които двете най-големи икономически сили на планетата сблъскват интереси, се отлагат за по-късно. Стотици чиновници и експерти в 24 двустранни комисии обсъждат теми като отмяна на мита, взаимно признаване на стандарти, общи технически правила за изпитване на стоки, защита на инвестициите. Архитектурата на споразумението вече започва да се оформя.
Споразумението ще установи Трансатлатническа свободна търговска зона между ЕС и САЩ (Transatlantic Free Trade Area – TAFTA)
Ако готвеното Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (TTIP, ТПТИ) бъде подписано, световното движение за свободна търговия, датиращо от началото на 1970-те, ще съзре обширни нови хоризонти. Но реалният живот е повече от търговия. Глобалната търговска либерализация в последните десетилетия увеличи брутния вътрешен продукт, но с цената на екологични поражения, десетки провалени държави, загинали национални отрасли, загуба на идентичност, задълбочаване на пропастта между бедни и богати. Търговският съюз на двата блока на богатите – в единия по стечение на обстоятелствата се намира България, поражда въпроси, опасения, вече и опозиция.
Обещанията на ТПТИ са твърде примамливи и рисковете не спират политиците. Икономисти изчисляват, че ползите от търговски съюз между САЩ и ЕС може да достигнат стотици милиарди. В геополитически план, фантазията на анализатори и журналисти тепърва ще се вихри върху „оградата срещу изгряващите икономики”, в противовес на Китай и в ущърб на Русия. Сключването на ТПТИ е с работна дата 2017 г. Политиците от двете страни на Атлантика дотогава сигурно ще изгладят спорните моменти, но ще успеят ли да смекчат подозренията на гражданите?
Свободната търговия и нейните врагове
Премахване на митата между ЕС и САЩ ще спести само на химическите компании 1.7 млрд. евро годишно. Огромната сметка се формира от уж незначителните 1.2% американско и 2.3% европейско мито за химически стоки. Джоузеф Франсоа от лондонския Център за изследване на икономическата политика твърди, че отпадането на митата към 2027 г. ще освободи 25 млрд. евро за европейските и 10 млрд. евро за американските компании. Големите ползи обаче идват с „амбициозно, стигащо далеч” споразумение, включващо също и услуги, финанси, инвестиционни режими. С времето то би трябвало да донесе на Европа изгода от 119 млрд. евро годишно, на САЩ около 95 млрд.
Сумата е внушителна, но не казва много. Това всъщност е оценка на ползите, които евентуално ще настъпят след 15 години, ако два ловки екипа се договорят за нещо, което самите те все още не знаят какво точно ще е – и светът междувременно не рухне. Екипът на Франсоа не обръща особено внимание на разходите и рисковете, свързани с ТПТИ, което буди подозрение. Впрочем лондонският мозъчен тръст отдавна работи за каузата на дерегулацията и изводите му, изготвени за нуждите на Главна дирекция „Търговия” на Европейската комисия, не са безпристрастни.
TTIP има поредица от рекламни лога
Трансатлантическото партньорство ще спести много пари на компаниите. Може да приемем, че то е важен и нужен ход в глобалната надпревара. Но силите зад търговските преговори – политически, идеологически и, то се знае, бизнес, хвърлят твърде много розов прах наоколо. Не се коментира например очевидното следствие от свободната търговия: страните ще се лишат от митнически приходи в момент, когато бюджетните дефицити са сочени за най-остър макроикономически проблем. ТПТИ без съмнение ще увеличи търговския поток, така транспортът и логистиката ще получат стимул – но заедно с това ще нарасне и консумацията на енергия, съответно въглеродните емисии. Независимо от уверенията в противното.
Глобалната свободна търговия държи местните производители в постоянен ценови стрес. Вместо да получат достъп до по-голям пазар, с ТПТИ малките европейски фирми ще се сдобият с повече конкуренция. Принудени да понижават цените си до затъпяване, те губят възможност да инвестират и постепенно отпадат от пазара, освобождавайки място за големите. Така свободната търговия, или по-точно значенията, които днес се придават на думата „свобода”, ограничават шансовете на малкия и независимия.
Въпреки това, Европейската комисия счита за свой дълг да търси договори за свободна търговия навсякъде по света, „за да създава нови пазарни възможности на европейския бизнес”. Надеждите й са по този начин да открие 2.2 млн. работни места и БВП на съюза да нарасне с 275 млрд. евро. След успех с Канада последва провал в Украйна; Брюксел води преговори и с Китай, Япония, страните от АСЕАН и т.н. Споразумение за свободна търговия със САЩ обаче е начинание от друг калибър. Двете сили формират близо половината от световния БВП. Към 2010 г. всеки е инвестирал в трансатлантическия си партньор по 1200 милиарда евро.
Масовите медии често не правят разлика между антиглобалисти и екстремисти, но Международната организация на труда още през 2004 г. публикува критичен доклад за глобализацията. Докато търговският либерализъм превземаше света в периода 1985–2000 г., само 16 развиващи се страни имат прираст на БВП над 3%. За сметка на това 55 държави регистрират бавен или негативен растеж. Глобализацията носи ползи, но не за всички. Нужна е основна корекция в глобализаторския мироглед. Да се гледа на света през призмата на бизнеса, тоест да се дава пълен приоритет на икономическите аргументи, е вредно и недопустимо. „Няма смисъл от глобализация, която намалява цената на детските обувки, но струва работата на бащата”, изтъква се в доклада на МОТ.
Изкусителят на Европа
Някой по-разсеян бизнесмен, който за пръв път пресича Атлантическия океан, ще бъде неприятно изненадан: щепселите в ЕС и САЩ са с различни стандарти и за да включи например лаптопа си в мрежата, му е нужен специален преходник. На
някои места в САЩ тези прости устройства струват 25 долара.
ТПТИ няма да уеднаквява щепсели, но със сигурност в търговията между Европа и Америка има място за оптимизиране. Главният преговарящ от САЩ Дан Мълини обяснява, че двата икономически блока се радват на еднакво високи нива на защита на потребителите, но начините, по които тя се постига, често са коренно различни. Ако двете страни взаимно признаят продуктовите си стандарти, разходите за изпитване и доказване на съответствия рязко ще намалеят. Счита се, че до 80% от ползите от ТПТИ ще са премахване на ненужна документация и бюрокрация.
Цели браншове ще отдъхнат, ако вече не трябва да доказват по два пъти едно и също нещо пред властите в САЩ и в ЕС. Най-мотивирани са машиностроителите, особено в автомобилния сектор, както и химическата индустрия. Корпорациите с международни мрежи на доставките имат допълнителен интерес. Голяма част от световната стокова търговия се осъществява в рамките на фирмите, въпреки това за нея се дължи мито: например, ако европейски производител доставя някаква част в монтажния си завод в САЩ, а крайният продукт отново се продава в ЕС. Компаниите са ощетени от налагането на мито на всяко преместване през граница.
Ползата от уеднаквяване на стандарти и регулации е безспорна, но са разумни и опасенията, че „стигащото далеч” споразумение може да стигне твърде далеч. Потребителските пазари в САЩ и ЕС са еднакво платежоспособни, но с твърде различни нагласи. Да вземем отношението към новите храни: докато американски корпорации лобират да отпадне изискването за задължително отбелязване на генно модифицираните организми на етикетите, Европа предпочита да плаща на САЩ 117 млн. долара годишно (по решение на Световната търговска организация), но да не внася говеждо месо, инжектирано с хормони на растежа. Още по-изразен е европейският стремеж към свобода от ГМО. Различен е подходът и в енергетиката: революцията на шистовия газ в САЩ е пълна противоположност на прехода към възобновяема енергия в Германия. Особено място заема защитата на личните данни, особено в светлината на американската шпионска обсебеност.
Игнасио Гарсия Барсеро, главният преговарящ по ТПТИ на Европейската комисия, декларира, че по подобни въпроси компромиси с европейските регламенти няма да се правят. Тоест американски ГМО няма да залеят Европа, а личните данни ще си останат лични. Португалецът признава, че тези преговори са „мащабни и трудни”, но двете страни имат интерес да ги продължат. Междувременно европейските политици са взели поука от ожесточените протести срещу споразумението ACTA и опитват да лавират между искането на гражданите за повече прозрачност и дискретността, необходима за успешния завършек на всички бизнес преговори.
От българската камбанария
Експертите на комисията цитират икономическите анализи малко избирателно. Губещи от ТПТИ нямало да има – е, ако се изключи бедният свят. Докладът на CEPR „Намаляване на Трансатлантическите бариери пред търговията и инвестициите” във вътрешните си страници разкрива, че ако митата между САЩ и ЕС паднат, останалият свят ще загуби 8 млрд. евро годишно: засегнати ще са Индия, Средиземноморието, Източна Европа. Друго изследване на германския институт Ifo твърди, че от ТПТИ ще загуби почти целия останал свят: БВП на Австралия например ще се смъкне със 7.4%, на Япония с 5.9%, почти всички страни в Африка ще се лишат от между 2.5 и 4%, Русия 2.1% и т.н. За сметка на това, САЩ ще добавят 13.4%, а европейските страни 5-10% икономически растеж.
Какво от това, щом България е в групата на печелившите? Ifo обещава почти 5% ръст на родния БВП, тоест интересът ни от ТПТИ се оценява на около 4 млрд. лева годишно. Но икономистите имат навика да надценяват ползите и да подценяват разходите от световната свободна търговия. Самите брюкселски експерти признават, че партньорството със САЩ крие заплахи например за текстилната индустрия. В момента митата за американския внос стигат 40%: отпадането им ще увеличи конкуренцията и ще коства работни места. В България с текстил и облекло са заети около 200 хил. души. Те са сред най-ниско платените, и все пак в региони с висока безработица те нямат друга алтернатива. ТПТИ ще им вземе хляба.
Те вече са за Трансатлантическото споразумение, без да са питали българските граждани. (Снимка: БТА)
Спорен момент от особена важност за нас е освобождаването на търговията с аграрни стоки. Рисковете са в три насоки. Първо, в България все още е запазено високо генетично разнообразие. Всеки компромис с вноса на ГМО от САЩ може да унищожи индустрията за органични храни: до голяма степен тя все още е в зародиш, но има своите предпоставки и потенциал. Второ, с 15% мито и значително по-високи немитнически бариери за хранителните стоки, вносът от САЩ в момента не е особено рентабилен. Ако тази преграда падне, българският производител ще претърпи пореден удар. Трето, либерализацията ще направи аграрните субсидии неприемливи и Общата селскостопанска политика след няколко години може да е само спомен – преди България да усети ползите й.
Трансатлантическото партньорство акцентира върху защитата на инвестициите. В нашата реалност това означава бетониране на неизгодни договори в енергетиката, сключени с американски компании по време на опиянението от приватизацията, за които договори още храним надежда, че някак може да се развалят. В по-общ план, историята сочи, че глобализацията на търговията е в интерес на развитите, но ощетява периферните държави. Докато европейските центрове ще добавят просперитет и пристанища като Ротердам и Хамбург ще процъфтяват заради нарасналите търговски потоци, в изостаналите региони хората ще загубят поминък.
Понякога гласът на малките се чува най-силно, но българската международна политика не го е заслужила. Ще бъдем наблюдатели и в преговорите по споразумението на Европа със САЩ. Специфичните български интереси бихме защитили по-скоро в Брюксел. България следва да настоява за компенсационен механизъм: за фонд, който ще пренасочи към по-слабите част от дохода, извличан от силните благодарение на ТПТИ. Колко различна обаче е ранната реакция на българската политика. „Подкрепяме духа и целите на трансатлантическо споразумение и желаем то да се реализира по-бързо”, заяви на специална конференция президентът Росен Плевнелиев. Вицепремиерът Даниела Бобева пригласяше: „България ще спечели от премахването на митата”.
Отложената криза
Във всички случаи не причина за световната криза от 2007 г., но все пак съществен фактор, бе падането на Желязната завеса през 1989 г. Пред западните корпорации тогава се откриха огромни девствени пазари в Източна Европа и Централна Азия. Приватизирането на държавния сектор там даде приложение на капитали, които иначе щяха да се блъскат в претъпкания капиталистически свят. Редица влиятелни източници подкрепят тезата, че рухването на просъветските тоталитарни режими отложи с 15 години голямата следвоенна криза на Запада – и затова тя ни връхлетя наистина голяма.
Същият процес, този път контролиран, се опитват да повторят политиците в Брюксел и Вашингтон. Те видяха, че дори най-смелите монетарни политики не решават проблема с работните места. Кризата е засегнала сърцето на западната система, отдалечила се от производството и отдала се на финансови услуги и консумация. Двата блока на свръх-богатите очевидно са избрали пътя на екстензивния растеж, надявайки се да добавят няколко процента към БВП просто чрез поредното географско разширяване на своите пазари.
С търговски и икономически договор между ЕС и САЩ проблемите, довели до настоящата криза, няма да се решат, а ще се отложат – за да се завърнат още по-страшни. Но никой не мисли дотам. Политическият съветник на Американската търговска камара Констанс Пикинг ясно посочва императива: доминиращото положение на САЩ и ЕС в света намалява и трансатлантическото партньорство е призвано да изиграе ролята на икономическо НАТО. Еврокомисарят по търговията Карел Де Гухт освен това предупреждава да не се вслушваме в надигащите се критики срещу това добро споразумение. По-важни били новите пазари, по-бързите срокове от лабораторията до завода и пазара, по-ниските цени на продуктите.
От няколко месеца се заражда движение срещу TPP, TAFTA, TTIP.
Противниците на ТПТИ тепърва ще взимат думата. В подобни случаи политиците се опитват да стигнат колкото може по-напред с преговорите, след което обществото е изправено пред свършен факт. Този прийом не проработи за ACTA, провали се и Многостранното споразумение за инвестиции, готвено тихомълком през 1996 г., но надушено от медиите. Европейците имат възражения и срещу механизма ISDS (Investor-to-State Dispute), ключов в споразумението със САЩ. Той дава възможност на инвеститора да претендира за „индиректна експроприация” и да търси компенсация, ако властта е накърнила интересите му с нова регулация. По този ред Philip Morris в момента съди Австралия, където бяха въведени еднообразни опаковки на цигарите. Шведската Vattenfall пък съди Берлин заради националния отказ от ядрена енергия. Глобалните корпорации искат да вържат ръцете на правителствата и завинаги да узаконят икономическата си рента.
Независимо мислещите американци имат притеснения от ТПТИ по същия начин, както и европейците. Активистката организация Eyes on Trade изброи десет точки, с които трансатлантическото партньорство вреди на гражданите на САЩ. Европейска „дисциплина” се предлага като заместител на по-строгите регулации във финансовия сектор, тоест с европейска помощ купонът на Уолстрийт ще продължи. Европейските стандарти за млякото, играчките, лекарствата не били достатъчно стриктни. Противниците на свободната търговия напомнят, че замърсителят на Мексиканския залив, европейската BP, лобира срещу новите чисти горива. Програми „Купувай американското!” ще станат незаконни. ТПТИ съюзява големия бизнес от двете страни на океана и сметката ще платят хората.
Хората са точно това, за което европейските и американски политици предпочитат да забравят, докато мерят ползите от свободната търговия. По думите на канадския автор Джон Ралстън Сол, липсва публичен дебат за икономическите и социалните измерения на глобализацията. „Някои смятат, че придвижването на стоки през границата е целта на цивилизацията”. Британският икономист Джон Кейнс доста по-рано постави диагнозата: днес страдаме не защото сме бедни, напротив, а защото пожертвахме пред мамона ценностите си, и то ги пожертвахме ненужно. Готови сме да разорим селските труженици и да зачеркнем всичко красиво в пейзажа, ако от това получим по-евтин с една десета от стотинката къшей хляб.
Източник: Solidbul.eu
