Очертава се родното ни парламентарно мъпет шоу да подмени по спешност една от основните си марионетки. Въпреки прецизно разработения софтуер, с който да наподобява образците си Адолф и Бенито, червен надпис error свети тревожно на челото на роботизираната кукла Волен. И това не е за първи път. Този надпис е светвал неколкократно на екрана в сервиза на реномираната фирма „KUKLOVOD”. Но трескавите опити за ремонтиране на развинтената кукла и инсталирането на програма за контрол са неуспешни. Горката играчка, поради следизборната ситуация, не без основание е развила Наполеонов комплекс, подобно на моделите, по чийто образ и подобие е програмирана. Което автоматично я прави негодна за употреба. Време е вече да бъде изхвърлена в контейнера с политически отпадъци за рециклиране!
Кукловодите на прехода прецениха, че ако ще сме европейци и ние, както жабата трябва да си навирим краката, за да ни подковават като вола. След като те имат националистически партии, защо и ние да си нямаме? Така се пръкна и „Атака”. Този път донор за оглавяване на националистическото политическо недоразумение бе агонизиращото СДС, изпаднало в мозъчна смърт. Но преди да се превърне в „о Бозе почивш“ политически труп, по спешност бяха имплантирани органи от него в други пациенти. До момента като че най-успешна от трансплантациите е тази в „Атака”. С „идеология”, която е миш-маш от национализъм, комунизъм, фашизъм и най-много популизъм, новоизлюпеният фюрер, както историческия си аналог, е в състояние с часове да крещи и подскача по митинги и национални сборове на партията си, самонавивайки се за разпалените си речи. Играе го яростна опозиция, каквато в същност не е. Зад „революционната” му външност се крие добре замаскирано служене на статуквото, за създаване на илюзия за демократичност и допустимост, дори на такъв вид яростна „опозиция”. Със съществуването си тази псевдонационалистическа партия всъщност легитимира противоконституционната етническа партия ДПС, създадена още в началото на прехода, и така двете партии вече не за един и два парламентарни избора си осигуряват повече и по-сплотен електорат.
Циркът обаче е пълен и от години медиите отразяват всички скечове, които неуморният Волен разиграва на воля, пънейки се да плаши гаргите, т.е. етносите. Приликата с неотразимия циклофреник Жоржи от зората на „демокрацията” се натрапва. Но „холивудският” шоумен и борец за демокрация остаря и се кротна в полите на червената генералска щерка Шуши. А Волен, Волен е неуморим…
Както и едноименният герой от операта „Палячо” на Леонкавало, някои ще се смеят през сълзи. Свидетели бяхме на какво ли не. Бюлюмите (епизодите) като от турски сериал, чийто главен герой е Сидеров, се точат без край. Кръчмарските му изцепки от рода на „Ти знайш ли кой съм!!!” са по най-неочаквани места. За предпочитане в самолети, но може и в ресторанти, като любимите му мишени са чужденци и представители на дипломатическия корпус. Като се започне от горкия посланик Пардю, та до вчерашния инцидент с преследваната от Волен френска дипломатка. Обкръжен от бабаитите си, той посяга дори и на представители на реда.
А за любовните му саги какво да кажем? По-добре да не ги засягаме. Важното е, че навлизащото в андропауза човече се чувства достатъчно значимо в собствените си очи, за да харчи на поразия пари със съмнителен произход, за удовлетворяване на великанското си его. При това възможно най-демонстративно. Може би в компенсация за мизерстването в младостта си? Заедно с предишната „дама на сърцето му“ Капка осребриха пълноценно политическите дивиденти от изпълняваната роля. Докато беше с нея, тя като че успяваше да контролира неврастенията му и изцепките му ляха не чак толкова големи. Но този пуст апетит за „агнешко”… Може би именно сегашната хубосница Деница ще му вземе главата, не само образно, но и буквално, както митологичната Далила.
А за нас, бедния електорат, каква е поуката от притчата за Волен? Крайно време е „политици” от споменатата порода да останат в паноптикума на екзотичните или мутирали индивиди. А всеки, който има капка разум в главата, да не се подвежда по приказки на хора, които не могат да управляват дори себе си, та камо ли цял народ, както им се иска…
.
Светослав Атаджанов
