Знаете ли кое е най-важното за успешния фокус? Ловкостта на ръцете? Гениалността на самия номер? НЕ! – Бедрата на асистентката. Най-важни са отвличащите маневри.
На сцената е Волен Сидеров. Бесни пируети се преплитат с вихрени гюбеци. Публиката е без дъх. Неговият дубльор Валери Симеонов припка по телевизионните студиа. Танцът между двамата приковава очите на зрителите. Подготвен е проект за нов Наказателен кодекс. Шумотевицата е съсредоточена главно в безумния текст за наказателна отговорност, ако някой направи фотография, на която сниманият не се харесва, лошо му се пише… Нито дума за несменяемостта на боговете – магистрати. Нито за тяхната персонална отговорност. Прокурори и съдии ще продължат да взимат подкупи и да изпълняват частни поръчки. Ще лъжат необезпокоявано. Да натопят, когото трябва, или да опънат чадър над този, който си е платил, пак ще е нещо нормално. Както си беше вчера, така ще бъде и утре. За „грешките” на корумпираните магистрати плащат всички български данъкоплатци.
Полуголата асистентка гълта вниманието. Под светлините на прожекторите излизат Бареков и „Наглост без граници”. Сипят се тонове обещания за светло бъдеще. Хвърлят се люти закани към олигарси, местни феодали и корумпирани политици и магистрати. Чакайте, чакайте малко! Това не го ли гледахме вече? Само че в главната роля беше обещавачът на справедливост Бойко. Какво не виждаме? Правителството на Олигарски започна с 1 млрд. дълг. През декември 2013 г. взеха още 700 млн. дълг. През януари 2014 г. – нови 900 млн. дълг. Тези пари ще ги връщат зрителите – българските данъкоплатци. По-простичко казано – ние.
Какво друго се опитват да скрият фокусниците? „Намалиха” сметките за ток със страшните 4 лв. Но те, сметките, са завишени в пъти по цялата верига. От производителите и ЕРП-тата продавачи. Никой не трябва да се интересува от фалшивите сметки за ток. От манипулируемите от продавачите електромери. От стотиците милиони неизплатени данъци, укрити и изнесени зад граница чрез договори за „външни услуги” и фиктивни счетоводни загуби.
Докато гледаме кършещите се танцьорки, времето си върви. А то, времето лекувало всичко. Желанието за справедливост и възмездие. Викът – нито един участвал в 24-годишния геноцид да не се допуска до властта. Самоубилите се, самозапалили се българи не са интересни. Къде-къде по-весело е да гледаме полюшващи се задници или как БСП се цепи. Новият главен инквизитор Цацаров отдавна вече не е нов. Повече от година е на сцената. Останаха му още 6 години от мандата, да ги избута някак. Има две главни задачи – да симулира борба, битка с корупцията по високите етажи на властта и да закриля шайката, откраднала България. Борката Велчев, предходникът на Цацаров, го правеше с лекота. Беше истински виртуоз във вечното нямане на доказателства за олигарси, местни феодали и корумпирани политици и магистрати.
Какво още не трябва да виждаме? Завишените в пъти сметки за парно, лекарства, храни, горива… Монополистите са си платили, чиновниците си траят, брашненият чувал се тупа ли, тупа… Обясняват, че доходите ни били мизерни, защото толкова сме били работили. Произвеждали сме били малко… Лъжа. Те, бандитите от ДОПГ (държавна организирана престъпна група) крадат страшно много, грабят всичко. Затова все сме зле. Няма как най-корумпираната държава да не е най-бедната. Ама на кой ли му пука!?
Я, гледай асистентката, то са бедра, то е задник. Леле, а циците… Уха, гледай, гледай…
.
Ивайло Зартов,
14 януари 2014 г.
