Датата на този основен руски вестник – „Правда“ със статията на техния наблюдател е от тази година – 2014-та (21-24 март), а не от 1944 г., както би се сторила на мнозина. Давам откъс от статията:
„Красавицата Одеса все по-явно демонстрира готовността си да поеме по пътя на Крим. Анализатори смятат, че към одесци може да се присъединят приднестровците. Тогава кримският път ще се окаже пряк път към Балканите.
В България идеята за влизане в СССР се е обсъждала още през 60-те години на миналия век. При сегашното икономическо състояние на страната руският фактор може да се окаже спасителен вариант за България. И съдбата на Крим ярко потвърждава това.
Референдумът в Крим несъмнено ще предизвика изблик на проруски настроения и в Сърбия. Там са много силни всеславянските обединителни тенденции при доминираща роля на Русия.“
Това е пасажът, който включва и нас. Миналата година по повод протестите през февруари срещу Борисов и през юни срещу назначението на Пеевски за шеф на ДАНС от Орешарски пък беше написано, че „започва втората българска революция, която наподобява психическа атака“.
В момента партията на Зюганов е втората по големина в руската Дума и е в един коловоз с Путин, а информационният поток за нашата страна в руските медии е нараснал значително.
.
Григор Лилов
Вчера един колега руснак ме пита: вярно ли е това, което говорят в Русия за България? Аз искрено му отговорих, че не е вярно. Руснаците винаги са влагали някакъв пресилен смисъл на българската дружелюбност към руснаците. По това те могат да се сравняват единствено с турците. Срдният руснак, както и средният турчин, имат тенденцията да идеализират България, разглеждайки я едва ли не като своя бивша колония. Това е психологията на руската политика към България.