Голямата енергийна секира

Едвин Сугарев

Иде ред на голямата енергийна секира – най-пагубната от всички досега, стоварвали се върху страната ни. Ако в понеделник Държавната комисия за енергийно и водно регулиране потвърди предложението си въпреки енергичното противопоставяне на синдикатите и апокалиптичните прогнози на бизнеса, природният газ ще поскъпне с 29.6% – едно уникално дори в контекста на прехода повишение.

Не знам дали всички си представят какво значи това. Близо 30-те процента повишение ще генерират съответния процент поскъпване във всички сфери на живота ни – тъй като прекалено много дейности – като отоплението, химическата промишленост, транспорта и т.н. – зависят пряко от тази суровина.

Например: ако досега сте оцелявали, плащайки пряко сили по 300 лева месечно за парно през зимата, сега си представете как ще я карате, като се налага да плащате повече от 400. Вероятно ще ви бъде трудно, ако не и невъзможно – но още по-трудно и още по-невъзможно ще им бъде на болниците, детските градини и училищата с техните орязани бюджети. Прочее това са болниците, в които вие се лекувате, и училищата, в които ще зъзнат вашите деца.

Цели сектори от промишлеността ще фалират – примерно металургията и химическата промишленост, тъй като при тази цена на природния газ продукцията им става гарантирано неконкурентноспособна. Техните фалити ще задълбочат кризата – и целият пакет от антикризисни мерки ще отиде на кино.

Та това е равносметката, произтичаща пряко от наложеното от “Булгаргаз” увеличение. Логиката за тази мярка е следната: ако то не бъде потвърдено от ДКЕВР, монополистът “Булгаргаз” нямало да има с какво да плаща газовите доставки на руснаците – и щял да фалира. Ако пък бъде потвърдено,

ще фалира държавата:

като се почне от семейните домакинства и се свърши с големите предприемачи. Последните между впрочем са достатъчно категорични – ето една от многото трезви преценки за индустриалното ни бъдеще, принадлежаща на Васил Александров, изп. директор на „Агрополихим“:

“Все по-зле ще става, няма да произвеждаме, индустрията ще умре. Просто нямам коментар, в света няма такава цена на газа, цените обратно на това – падат. Отчайваща история, която ще продължи, докато нямаме диверсификация на източниците. Световните котировки на торовете са на цени между 150-160 долара за тон, а при нас само газът в торовете е около 500 долара за тон, което ни прави напълно неконкурентоспособни.”

Нарочно цитирам това изказване, тъй като в него се съдържат двата основни компонента на газовата катастрофа, която ни върхлита в този момент. (Моментът между впрочем не е случайно избран – докато се печем на плажа, предприятията ни ще фалират, а на свой гръб ще усетим удара чак в началото на зимата.) Първият: “в света няма такава цена на газа, цените обратно на това – падат”. Истина е. България плаща една от

най-високите цени за природен газ в света –

ако не и най-високата. За сравнение: разполагайки с диверсифицирани енергоизточници и следователно с възможност да избира между различни оферти, Германия е успяла да договори със същия този “Газпром” цена от 150 долара за хиляда кубически метра газ. Побратимения с Путин Лукашенко отказа да плаща и врътна кранчето на руския газ към Европа, когато му поискаха по 185 долара. А ние, българите, много по-побратимени от него и много по-важни за Русия поради ред геостратегически причини, най-безропотно плащаме по 338 долара на румънската граница.

По-точно казано – плащахме. Защото предстои да плащаме по 400 долара – ако не от утре, то с пълна сигурност от първи януари 2011 г. И като че ли вече е редно – вместо да почнем да се вайкаме, да си скубем косите и да проклинаме лошиата демокрация – да се огледаме наоколо и да се запитаме кой е виновен за тази уникалната позиция на България – най-бедната страна в Европа, който обаче плаща

най-скъпата природна газ на Стария континент

Защо ще плащаме по 400 долара за стока, за която други клиенти на “Газпром” плащат по 150 – това поне е кристално ясно. Според експерти в тази област поскъпването е заложено в анекса, подписан преди три години от тогавашния енергиен министър Румен Овчаров. Според него газът, който България купува от Русия по договора за транзит, ще поскъпва плавно до края на 2012 г. – до изравняването му с пазарната цена.

Няма такава пазарна цена. Цената, която плаща България, изобщо не е пазарна. това е изкуствено раздутата цена, с която българите спонсорират бавно фалиращия “Газпром”. Като казвам българите, нямам предвид Сергей Дмитриевич Станишев, нито Георги Първанов, известен още като Гоце, нито пък Румен Овчаров, известен още като Р. Овч. Те българи не са били, не са и няма да бъдат. Имам предвид онези смалени, омерзени и мизерстващи редови българи, които със своя недоимък ще трябва да изплатят генетически заложеното русофилство на тези тримата – тяхното

подло и нагло национално предателство

Това не са силни думи. Това е точното определение на въпросния анекс от новия газов договор, договорен на четири очи между Първанов и Путин – и лансиран като “голям шлем” на българския народ, съгласуван от Станишев и доизкусурен от Овчаров. Историята мълчи за какви комисионни е ставало дума – и за какви политически бонуси.

Но и най-беглия поглед показва, че абсурдно високата цена на природния газ е възможна само благодарение на монополните позиции на Русия като доставчик на българския енергиен пазар. Пак цитираната по-горе троица направи всичко възможно, за да укрепи и увековечи именно този монопол – чрез мащабните и скъпо струващи руски енергийни проекти в България, които на практика поставяха страната ни в пълна енергийна, икономическа и политическа зависимост от Кремъл – и разпродаваха нашето бъдеще – нашето и на нашите деца.

Това е предателство, което няма равно на себе си в цялата история на българския преход. Е най-прякото и убедително доказателство за това какво се случва, когато българските комунисти бъдат оставени на власт. И е акт, който не трябва да остава ненаказан – иначе наистина е по-добре и ние да си вземаме шапките и да се махаме от тази прокълната територия. Затова – ако в сегашното правителство има мъже, а не само Трайковци, то те трябва да измъкнат от чекмеждетата този договор, както и всички договори и анекси около руските енергийни проекти – да ги направят публично достояние и да ги занесат на главния прокурор: със съответния анализ за това

колко милиарда е загубила България

благодарение на тях, а също и геополитически и геостратегически загуби е понесла. И да искат – като настояват за това ясно и категорично – въпросните руски мекерета да бъдат съдени за национално предателство – и за накърняване на националните интереси в полза на чужда държава.

Ето прочее и вторият компонент на силите, въздигнали над нас енергийната секира. “Отчайваща история, която ще продължи, докато нямаме диверсификация на източниците.” Да, така е. Пита се защо нямаме – особено след като газовата криза от 2008 г. ни показа колко може да се разчита на доставчик от рода на специалната група за енергиен рекет, наречена РАО “Газпром”.

Обичайните отговори са взаимоизключващи се: че не можем да имаме или пък че примерно “Южен поток” е такава диверсификация спрямо Северния такъв – сиреч лявата примка на газовите банюги е различна от дясната. Реалният отговор е: нямаме диверсификация не защото не можем да имаме, а защото не искаме – защото леви русофили и десни треперковци не искат да дразнят челния пример на животеца си. Нямало било тръба и струвало скъпо… Сякаш не е известно, че цяла Испания се снабдява вече без тръба – посредством доставян с танкери втечнен газ? И още: кое струва по-скъпо, нещастни лицемери такива:

тръбата или националната ни идентичност,

дразненето на Кремъл или националното ни достойнство, жертването на пикливите ви комисионни или принадлежността ни към цивилизования свят?

И не стига това, че нямаме никаква енергийна диверсификация, но и нямаме никакъв енергиен пазар. Вместо пазар имаме държавен монополист: “Булгаргаз” – който си въобразява, че играе за България онази роля, която в путинова Русия е отредена на “Газпром”.

Което е пълна илюзия, защото не продава суровината, а я купува по ненормално високи цени – поради което ролята му по-скоро е тази на сетния слуга на газпромските търтеи – този, дето лъска чизмите. Единственото му реално притежание са тръбите (тях Луканов само по сляпа случайност не успя да ги хариже на “Газпром” и подведомствените му български олигарси). Те са и основанието му да не допуска други играчи на полето на тоталната търговия – и доколкото изобщо ги има, да ги държи само около крайните потребители на дребно.

И сега ни казват: ако не повишим цената на природния газ, “Булгаргаз” ще фалира. Странно. А какви мерки е предприел, за да не фалира? Да е направил нещо за диверсификацията на своите доставчици? Да си е осигурил по-добри условия в преговорите за новия газов договор, страна по която е именна “Булгаргаз”? Димитър Гогов да се е опънал на Р. Овч., когато са договаряли тези пагубни за стнатата ни анекси? Да се е прибрал задълженията от големите потребители? Не, нали? Тогава защо аз трябва да плащам за нещата, които “Булгаргаз” не е свършил?

Естествено, че сега ще го тласкат към фалит. Първо, за да покажат на България какво означава да води независима енергийна политика. И второ – за да дойдат на мястото на досегашния монополист техните ребята. Защото единствената компания на българския пазар, която би запълнила дупката от евентуален срив на “Булгаргаз”, би била “Овергаз”, която е 50% собственост на РАО “Газпром”.

Ето ви прочее още една патова ситуация. Решението е

незабавна приватизация на “Булгаргаз”

и пълна либерализация на газовия пазар. Само че с едно абсолютно задължително условие – като приватизацията се извърши чрез продажба на акциите на предприятието – и с допускане само на западни инвеститори – като се изисква ясен произход на капиталите и не се допускат дружества с руско участие или пък регистрирани в ошфорни държави. Могат да се отпечатат рекламни листовки с надпис: за руснаци и кучета забранено.

Току-що изреченото вероятно ще бъде повод да ме обвинят в крайности и да ме нарекат екстремист. Не, не съм такъв. Дори се опитвам да се изразявам относително меко и учтиво. Сътвореното от Русия срещу България и от руските мекерета срещу собствения им народ заслужава много по-силни думи, и още по-силни дела. Който се съмнява, да препрочете българската история (не тази на БКП, а на държавата България). Или поне да се вгледа в мизерното наше настояще. То също е “Made in Russia”.

http://www.svobodata.com